Александър Балкански: "Варна можеше да има най-голямата циркова школа на Балканите"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Александър Йорданов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Над 200 години фамилията „Балкански” е предана на цирковото изкуство. Половината  от тях минават в България.  Вече повече от век Балкански са емблема за атрактивни и смайващи номера. Цирковото изкуство се развива и променя. Най-голямото предизвикателство обаче идва с коронавируса. Ограничения и невъзможност за работа. Липса на реална подкрепа от държавата. Но вдъхновението не ги напуска. Според Александър Балкански-син политиците са важни за оцеляването на изкуството, но по-важна е публиката:

"Цирковото изкуство и не само изкуството, е родено на улицата и знаете ли, постепенно, постепенно, започва всичко да се връща пак на улицата, което е много жалко. Съсипва се, срива се. Но това не е лошо, може би така трябва да се случи. Трябва да се пипне дъното за да се тръгне нагоре. Ако застанем на улицата, и Вие и всички останали, ще хвърлят в шапката на по-добрия музикант, на по-добрия аниматор, на по-добрия клоун, на по-добрия певец, там ще отидат стотинките. Така че този, който може и умее, не се страхува, да, жалко е, но през това трябва да мине света и обществото."

Шоуто не просто трябва да продължи, а продължава, защото и животът не е спрял, казва Александър Балкански. Затова и академичният цирк продължава турнето си из страната. Във Варна има публика за това изкуство. Тук фамилията се опита да направи най-голямата на Балканския полуостров циркова школа. Потърсили са съдействие от община Варна за голямото начинание. Безуспешно:

"Боли ни, че Варна, който е един от най-цирковите и любимите ни градове, не възприе тази идея сериозно и не я обгърна и нещата не се случиха тук. Ние наистина положихме неимоверни усилия в продължение на доста години – близо 7-8 години, ако не и 10 - ние работихме по този въпрос, но нещата някак си не се случиха. Времето си минава и животът отлита, явно не е трябвало да се случи."

Думите „цирк” и „циркаджия” са станали нарицателни и са навлезли в езика ни, когато искаме да назовем определена ситуация, най-често неприемлива, излизаща от рамките на нормалното. Дори имаше призиви да се спре с това, защото не е справедливо спрямо цирковите артисти. Според Александър Балкански това не е обидно и си има обяснение:

"Моето мнение за това, че цирка е навлязъл толкова много в живота на човек, на българина особено, че той го чувства като неразделна част от своето ежедневие и всеки го вижда под различен ъгъл. Когато отиваш на един цирк, който те разочарова, ти използваш думата цирк като нарицателно. Когато посещаваш циркови спектакли и те въодушевяват, зареждат те с положителна енергия, ти ползваш думата цирк с уважение."

Следващото поколение Балкански също са влюбени в цирковото изкуство и скоро ще ги видим на манежа. Каквито и да са предизвикателствата и трудностите, циркът винаги ще го има:

"Животът е като влакче на ужасите, цирковият живот не се различава. Има войни, има пандемии, има финансови кризи, но циркът винаги е преживявал. Защото докато има деца, докато има едно общество, което обича изкуството, циркът ще оцелява, защото от всички изкуства то е най-близко до човек", казва Александър Балкански-син.