По-голямата част от съзнателния си живот Ивелин Иванов посвещава на лешоядите.
Онези впечатляващи и красиви хищни птици, които по времето, когато започва тази изпълнена с предизвикателства и понякога с разочарования история, в България се броят на пръстите на едната ръка.
Няколко десетилетия по-рано няма село, град или местност, където, когато умре селскостопанско животно, да не видите ята от лешояди. И то от всичките четири вида - белоглав, черен, египетски и брадат, които са обитавали Балканите, и които преди 100-тина години са били обичайна гледка.
Но преди 30 години - когато Иванов е ученик във ветеринарния техникум, нещата са много, много различни.
Изчезването на лешоядите не само в България, но и в цяла Европа започва около средата на 20-ти век. В основата на всичко е стрихнина - една от най-тежките отрови, както и странното разбиране за "непотребността на хищниците".
"Под ножа", метафорично казано, попадат не само лешоядите, но и орли, соколи, вълци, гризачи...
Интензификацията на земеделието и желанието за повече зърно стига дори до там, че дълги години в България, за да станеш ловец се е изисквало да представиш и доказателство, че си убил хищна птица.
А за поколенията от 80-те и 90-те години, особено родените в градовете, лешоядите се превръщат просто в литературни персонажи на различни автори или от фолклора.
Няма данни колко точно са убитите хищни птици, вкл. лешоядите в резултат на устрема на социалистическата ни държава. Предполага се, че са няколко десетки хиляди, а може би и повече.
Когато учените започват да се усещат - през 60-те и 70-те години, че лешоядите изчезват (според различни оценки до около 99 на сто от европейската популация), вече е почти необратимо късно. А възстановяването на един вид в съвършенството на природата е далеч по-трудна работа.
В края на 80-те години и началото на 90-те години у нас се наблюдава първата група белоглави лешояди. Колонията е от само 3 - 4 двойки в района на Източните Родопи. В Стара Планина и останата част на страната няма оцеляла нито една птица.
За Ивелин Иванов и колегите му, връщането (т.нар. реинтродукция) на лешоядите в България се превръща в мисията на живота им и началото на трудно, дълго и продължаващо пътуване на надеждата. Надеждата, че тези великолепни и неразбрани от нас птици, отново ще кръстосват небето над България.
И тъй като връщането на хищните птици е крайна точка в хранителната верига, първата стъпка е възстановяването на няколко други популации. Сред тях и каракачанската порода овце. Почти изчезнала по него време, днес, само стадото на природозащитната организация "Зелени Балкани", които заедно с Българското дружество за защита на птиците и Природен парк "Сините камъни" работят по проекти за ново бъдеще за лешоядите в България, наброява над 200 животни.
Отровите все още са риск за оцеляването на лешоядите, казва Ивелин Иванов. Само преди няколко години така загива почти цялата популация на лешояди в Кресненското дефиле. Проблем се оказват и стълбовете на електропреносната мрежа. Опасения има и за перките на ветрогенераторите, особено в районите на Сливенския Балкан, но и около Калиакра на пътя на прелетните птици Via Pontica.
Лешоядите - с частично изключение, са сред малкото видове птици, които използват въздушните течения и нямат точно определен прелетен път. Размахът на крилата им може да достигне до два и половина - три метра. Не нападат домашни и диви животни и се хранят само и единствено с мърша.
Високото pH в стомаха им им позволява да се справят не само с тъканите и костите, но и с доста причинители на заразни болести като антракс, чума, бруцелоза. Това именно ги определя и като санитарите или чистачите в природата.
Снасят средно по едно или две яйца и отглеждат по едно-единствено малко, и то не всяка година. Размножителният им период започва късно - при някои видове дори след осмата година, а това допълнително спъва оцеляването им като вид.
Летят много и дори в рамките на ден могат да изминат стотици километри.
Днес, всеки един представител на вида се следи с предавател - чип с номер. Така чипирани в България лешояди могат да се проследят до Турция, Полша, Хърватска, Украйна, Израел и дори Саудитска Арабия. Доказателство за "скитническия им характер" в младежките години. Скитосването на лешоядите има своето еволиционно обяснение - така се постига обмен на гени. В противен случай популациите биха се изродили.
Един от нашите лешояди - Рига (по името на зоопарка в латвийската столица) обаче дава истинска надежда за бъдещето не само за българските, но и за европейските популации. Причината - последните две години той достига от Източните Родопи "с две нощувки - в Хърватска и Словения", до Алпите, изминавайки повече от 800 км. в рамките на всеки ден.
Не е достатъчно само да възстановим вида. Голямата ни надежда е един ден да свържем Иберийските и Балканските популации, разположени в двата края на Европа.
Освен с подвига на лешояда Рига, българският екип се гордее и с т.нар. си изкуствено гнездо. Иновационна методика за отглеждането на лешояди и последващото им освобождаване. Класическият начин е това да става в т.нар. волиери - специализирани клетки, където птиците прекарват по една - две или повече години.
Въпреки, че колониите от лешояди се увеличават, птиците не са достатъчно, за да се разселят по естествен път, уточнява Иванов. Затова от екипа на "Зелени Балкани" и в рамките на проекта им за завръщането на хищните прици у нас, използват методика, доказала успеха си във Франция, Испания и Австрия.
Вземат се птици от големи колонии - като тази в испанските провинции Навара и Екстремадура, където има около 27 хил. представители на вида или изпюпени в зоопаркове и се настаняват във волиерите. В България има четири такива - във Врачанския Балкан, в Централен Балкан, природен парк "Сините камъни" край Сливен и в района на Котленска Стара планина.
Преди да стигнат до волиерите, лешоядите изминават средно по около 4 000 км. по пътищата на Европа, в клетки в бус. След няколко часа пътуване миризмата в буса се уеднаквява, разказва още Ивелин Иванов.
Освен Рига, лешоядите в България носят имена като Сливен, Острава, Ултрон, Екстремадура, Боян (на алпиниста Боян Петров), Мрак, Пламък, Ренегат...
Част от тях са кръстени на районите, откъдето идват, а други носят име избрано от осиновителите си, в рамките на възможност, която природозащитниците дават. Оплетени в електропресната мрежа, отровени или простреляни от бракониери, за жалост част от тях вече не летят. Разбира се, не всички лешояди имат имена. Колкото повече стават, толкова по-рядко птиците се кръщават, а и няма да стигнат имената.
Понастоящем у нас могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд. Връщането на брадатия лешояд все още е мечта.
Когато от "Зелени Балкани" започват да работят върху идеята за новото бъдеще на лешоядите в България, такива се оказва, че има само в планините на Навара и Екстремадура, островите Корсика и Крит, както и няколкото двойки в българската и гръцка част на Източните Родопи.
Ако лешоядите ги имаше по времето на епидемиите на африканска чума и останалите зоонози, може би нямаше да има толкова много заразени животни, смята още Ивелин Иванов и допълва, че при наличие на достатъчно представители на четирите вида лешояди, от което и да е мъртво животно не би останало абсолютно нищо.
Използването на отровни примамки, които убиват "неблагонадежните" за народната власт хищни видове продължава с десетилетия. Най-голямата отровителска кампания е през 1988 г.
Тогава, в България се внасят специално разработени в Германия отровни примамки и макар лешоядите вече отдавна да са изчезнали в България, жертви се оказват освен мишките, за които уж са предназначени отровите, но и всички животни по хранителната верига - врани, мишелови, зайци, сърни...
Случаят, който потриса мнозина, на практика стои в зараждането на природозащитната организация "Зелени Балкани".
Макар и само с няколко представителя, важен район за лешоядите в България е и Провадийско-Роякското плато. Там от няколко години гнезди двойка египетки лешояди, а тази година се излюпиха и пилета. Над 10 години животът на защитения вид в гнездото на лешоядите над Провадия се наблюдава денонощно с видеокамери.
За всички тези години в Провадия са излюпени 14 малки бебета-лешояди. Само преди дни - началото на септември, малките египетски лешояди бяха взети за доотглеждане от екипа на "Зелени Балкани" в спасителния им център в Стара Загора. За първи път от десетилетия в България и по-точно в Котленския Балкан, тази година се излюпи и малък черен лешояд.
Снимки - авторът и "Зелени Балкани"
Певци, танцьори, музиканти, детски певчески и танцови формации, разказвачи на легенди и предания за подвизи на местни герои се събират в село Градинарово за Пети фолклорен празник “Насред село - на мегдана” Събитието ще се проведе на 10 май 2025 г. в читалище “Надежда - 1901”от 10,00 часа, съобщават организаторите сдружение "България си ти". В..
Втора акция за кръводаряване ще се проведе в Икономическия университет във Варна, съобщиха от учебното заведение. Кампанията ще се проведе на 12 май (понеделник) от 10 до 14 часа в двора на академичната сграда на бул. „Княз Борис I“ 77. В акцията могат да участват всички студенти, преподаватели и служители. Тя се организира съвместно от..
С церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал и заупокойна молитва пред паметника-портал на Осми приморски полк Варна ще отбележи 9 май. Начало на събитието ще бъде в 10 часа пред паметника, съобщиха от общинския пресцентър. В 11 часа започва церемонията по издигане на флага на Европейския съюз пред централния вход на Община Варна...
Документалната изложба и репродукции „Тамара Лемпицка – кралицата на ар деко“ гостува в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Зрителите ще могат да се насладят на експозицията, посветена на известната полска художничка, от 8 до 22 май 2025 г. Откриването ще бъде на 8 май от 17:00 ч. Селекцията представя живота и творчеството на..
С тази публикация ще Ви поканим на пътешествие да трънското село Врабча. Т.е. ще пропътуваме цялата държава, за да се озовем на сръбската граница. По силата на Ньойския договор селото е разделено на две. Едната част остава в България. Другата преминава във владение на Сърбия. През почивнните дни с влакове и бусове там беше Мартин Николов. Който обикаля..
Атакама - може би най-сухото място на нашата планета, но със сигурност най-доброто за наблюдение на звездното небе. Един свят, който дори най-смелото въображение не може да си представи. Това научаваме от Дарио Диониси - приключенец, посетил шест континента. Планинар, любител и ценител на природата, той с удоволствие и успешно организира далечни..
Типично по български и съдбата на бившето руско консулство във Варна е на път да се превърне в "ябълка на раздора". Две паралелни и коренно различни петиции набират подписи в какво да бъде трансформирана сградата, която държавата в лицето на Министерство на външните работи,посредством Областна администрация, предостави на Община Варна за стопанисване...
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Ще превали и прегърми
Дъжд
Облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Значителна облачност с дъжд
