„Лесна работа“: Училище! Невероятната тръпка на продължението

Здравейте! Ето че дочакахме чудесната седмица на началото. Настроението за лято и ваканция ще отстъпят, а ние ще подновим списъка със задачи, за да допълним делови блясък към чара на есента.

Добре. Започвам отначало. Минах край двора на моята гимназия. Две от момчетата, които ритаха топка, поразително приличаха на мои съученици. И представете си: оказаха се техни деца!

Сякаш живеем в безкрайна история, в която непрекъснато се обновяват образи, продължават сюжети, повтарят се ситуации.

Минах край гимназията, защото харесвам дните около началото на учебната година. Тържественото им оживление ги прави по-различни от останалите дни. Всеки от нас преживява своя емоция, в зависимост от житейската си ситуация и от това какво точно му предстои през новата учебна година. Ученици очакват вълнуващо начало, родители пренареждат графици, учители се завръщат към професионални предизвикателства.

По това време ароматът на домашно приготвена лютеница, който изкусително обгръща малките улички прелива в аромат на пъстри букети за първия учебен ден, училищният звънец измества прощалните песни на прелетните птици, а банските костюми се скриват в най-дълбокото чекмедже на гардероба - да подремнат до следващата ваканция.

Забелязвате ли, че именно дните в средата на септември носят онзи неповторим емоционален заряд, който влагаме във всяка следваща равносметка? През септември натрупаните до момента картини изглеждат по-ярки и отчетливи. По-лесно е да ги съберем в мисловния си албум, да ги разгледаме и да сравним себе си през годините.

Едно бързо пътуване във времето.

От широко отворените очи и първите смели самостоятелни решения в първи клас през всички следващи събития. Първото писмо на учителката, запознанството с класа, първата обща снимка, първото авторско съчинение, първото контролно, първата забележка, първата любов...

Това са само емоционалните рамки, а в тях, кадър по кадър, събираме пътя на знанието, по който училището ни води.

Там пазим всички ценни събития и образи.

От началото, когато всяка сутрин с нетърпение проверявахме дали са покълнали бобените зрънца в стъклената ваничка на прозореца, внимателно ги поливахме и всеки следващ милиметър от стръкчето, караше сърцата ни гордо да туптят, че пред очите ни се ражда и укрепва нов живот. Забележително чувство!

В ценните кадри на своя мислен албум пазим учителите, които ни показват нови светове, изпълнени с възможности, знания, планове и бъдеще.

Те, които превръщат историята в приказка без край. Магнетична приказка, заради която с нетърпение очакваме всеки следващ урок, слушаме в захлас продължението на сюжета, дълбоко вглъбени в него, за да не пропуснем име, година, детайл. Географията, от знание за планетата Земя, за територии, население и климат, се преобразува в незабравимо и вълнуващо пътуване до мечтани места; пътуване, което оцветява плановете, мотивира действията ни и което жадуваме да сбъднем в реалността. Физиката се оказва невероятна комбинация от експерименти, преражда се в изследователско отношение и аналитичен подход към всяка ситуация. Музиката допълва към дните ни сияние и устрем.

А днес в двора на гимназията новата версия на мои съученици рита топка.

Лесна работа е да знаем, че животът продължава по своя естествен и очарователен начин, поколение след поколение, година след година, урок след урок, междучасие след междучасие. Невероятната тръпка на продължението.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая чудесна учебна година, независимо на каква позиция сте в момента по пътя на знанието: ученици, родители, учители, близки. Успешно е всичко, което започваме пламенно и правим всеотдайно, със страст и вдъхновение!