„Лесна работа“: Вкусът на живота

Здравейте! В началото на октомври винаги е време за важните неща. Този очарователен есенен период между топлата ласка на морето и трепетното очакване на най-вълшебните дни от годината, когато дълго ще избираме подаръци за любимите си хора, а после любопитно ще търсим какво са поставили под елхата за нас.

В началото на октомври се стягаме, за да препълним бележника със задачи, а след това се втурваме да ги изпълняваме, останали без дъх от бързане – да не пропуснем нещо важно. Училището на децата, тренировките, служебните имейли, безкрайните телефонни обаждания... През октомври кръвното налягане на живота се качва до небето, а пулсът е толкова ускорен, сякаш всеки момент ще се взривим от темпото, нали?

Изборът е ваш, дали след тези думи ще поспрете и ще върнете в мислите си някоя своя чудесна история, която ви успокоява и усмихва; с хора, на които държите и обичате. Изборът е ваш. А сега моята история:

Точно преди седмица влязох тук – в Радио Варна, за да представя книгата си, едноименна на рубриката, която слушате. И, знаете ли, не съм предполагала, че в една зала за два часа може да се събере историята на живота. Цял живот! С вълнуващите му събития и разкошните хора. Всеки един от тях е влизал в историята, за която говоря, по различно време и е оставал там, с доброто, с усмивката, с безценното бисерче на своята обич. Там са и всички любими хора и приятели, които нямаше как да присъстват в залата.

И отново осъзнах колко съм богата! С бисерчетата на толкова много взаимна обич, толкова много топлина, общи преживявания, незабравими случки и събития. Моят мислен албум на душата е пълен и много красив. Защото там са усмивките на моите любими близки хора, колеги, приятели.

Една вселена от обич.

Историята на моя живот. В нея, с отворено и благодарно сърце, приемам и всички непознати за мен дотогава слушатели и читатели, които избраха да са тук с нас, да бъдат част от празника.

Да. Невероятните ми колеги и приятели превърнаха деня и живота ми в забележително събитие. Защото празникът са хората. Хората са мястото, времето, спомените, радостта, бъдещето.

Хората са смисълът и значението.

И, както казах, изборът е ваш, дали и вие ще спрете за миг, за да прелистите мисления албум на душата си... Да се порадвате на важните за вас хора. Да си припомните истински важните неща...

Приятелско рамо в труден момент; подадена от колега ръка, за да продължите; милите думи, които връщат дъгата в погледа ви; общите истории; важните детайли; лентата на живота...

За мен е лесна работа да кажа онова, което чувствам: „Обичам ви, чудесни мои хора! И, да! Обичам това радио!“

Защото вкусът на живота за мен е във всички първи кафета, които изпихме заедно; в разменените книги, мисли и планове; в залезите, които заедно изпратихме; в брега, който търсихме след бурите; в посоките, които откривахме; във фара, който светеше само за нас; в лунните пътеки и слънчевите празници. Вкусът на живота... Като слънчево зайче, което се закача, докато слагаме точка на някоя история, за да започнем следващата.

Лесна работа е да ценим хората и доброто, пътя, спомените и обичта. Направим ли го, лесна работа е да сме щастливи. И е въпрос на личен избор.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая вкусът на живота да е чудесен! Да е точно такъв, какъвто го предпочитате!