Лесна работа: Визионерите

Здравейте! Тази календарна година е изключително интересна за България. Месеци наред ведро отваряхме и затваряхме парламента.  Докато го правехме, раждахме шедьоври на военната стратегия и тактика. Съвсем естествено, без много да се напрягаме... 

Да не се повтарям, но съм сигурна, че ако Сун Дзъ беше сред нас, почти всекидневно бихме го дарявали с повод за гордост как чудесно прилагаме трактата му на практика. И ето, че вече сме на прага на идеалната, впечатляваща, мотивираща и свръхинтересна „две в едно“ комбинация. Тръпнем в очакване на резултати. Лично аз внимателно се взирам в менюто. 

Има разнообразие. Дори има потенциал човек неволно да се удави в море от информация. Президентската надпревара е атрактивна за наблюдение - все пак, за разлика от другата, тя не се повтаря като пилешка супа в обедно меню. И в нея, естествено, забелязваме различни мотивации. 

Без да изчерпвам списъка: някои следват предварително набелязания си кариерен път, в което по принцип няма лошо... Други се кандидатират, за да разнообразят монотонното си ежедневие, или в отговор на чужди планове и очаквания. Трети търсят реванш. В случай, че някой иска просто да пътешества, ясно е, че президентът не би следвало да е безгрижен, високо платен турист, чийто куфари непрекъснато са стегнати, в очакване на следващото пътуване и остават недокоснати за кратко през декември, когато собственикът им записва новогодишното обръщение към нацията. 

 Напоследък в контекста на президентските избори много намесват промяната. 

 В това отношение не е новина, че промяната може да бъде всякаква. Към добро, или пък не... 

И едва ли е достатъчно кандидат за президент да обяви, че той /или тя/ е промяната и кокетно да запърха с мигли, дори чистосърдечно да вярва в думите си. Особено притеснително е, когато подобна промяна започва с граматически грешки в предизборен плакат. Просто не знаеш какво следва и доколко правилно ще е то. Да си лидер и визионер не означава да ти хареса нещо и просто да го твърдиш, защото... и ти не знаеш защо. Да си визионер е нещо голямо и много ценно. 

Отворих темата, тъй като лидерът на другите, би трябвало да е добър лидер първо на себе си... Да е наясно със своя собствен свят, да е разбрал и подредил живота си и да го насочва в правилната посока. После са смелите мечти, ясният план за следващите години и визията, която вдъхновява. Ние, хората, изпитваме потребност да сме част от нещо по-голямо. Нещо, което непрекъснато разпалва пламъчето на интереса ни и ни дава причини сутрин бързо да скачаме от леглото с идеята, че започва поредният чудесен ден, който ни приближава към една добра кауза. 

Получава се, когато лидерът е добър и набелязаната от него цел е правилна и достойна. Както казах, менюто е разнообразно. Има добре тренирани, високо образовани, красиво говорещи, правилно пеещи, интересни и не толкова интересни хора. И нищо лично, но тъй като бъдещето е важно и всеки от нас се вълнува от него, бих искала да следвам хора, които в настоящия момент виждат кристално ясно бъдещата картина и пътя, по който да вървим. Да следваш визионер е завладяващо.