След началото на пандемията през 2020 г. мнозина свикнаха да използват лични предпазни средства, които често са за еднократна употреба и не се използват дълго време. Проблемът с масовото замърсяване на околната среда с използвани маски, ръкавици и бутилки с антисептици представлява значителна заплаха за биосферата в световен мащаб.
Повече от 25 000 тона лични предпазни средства (ЛПС) и други видове пластмасови отпадъци, свързани с COVID-19, са попаднали в океаните, разкриват нови изследвания.
Изследователи от Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на новия анализ, който разглежда периода от началото на пандемията през 2020 г. до август 2021 г. А компютърният модел на учените прогнозира, че почти три четвърти от него, около 71%, ще бъде изхвърлен на плажовете до края на годината.
Според изследването от началото на епидемията до август 2021 г. 193 от държавите в света са произвели 8,4 млн. тона пластмасови отпадъци, свързани с пандемията. По-голямата част от пластмасата, свързана с COVID-19, идва от медицински отпадъци, генерирани от болниците, което "засенчва" приноса на личните предпазни средства и опаковките от гиганти за онлайн пазаруване като Amazon и eBay.
"Пластмасовите отпадъци нанасят вреда на морските обитатели и се превърнаха в основен глобален екологичен проблем", се казва в увода на документа. "Неотдавнашната пандемия от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаса за еднократна употреба, което засили натиска върху този вече неконтролируем проблем."
Изследователите твърдят, че работата им подчертава "един дълготраен проблем за океанската среда и се натрупва главно по плажовете и крайбрежните седименти".
Маски, лицеви щитове, ръкавици за еднократна употреба и хирургически престилки са примери за лични предпазни средства. Личните предпазни средства и всички пластмасови опаковки, използвани за съхранение на тези продукти, както и пластмасата от тестови комплекти, се считат за "пластмаса, свързана с COVID-19". Ако не се изхвърлят правилно, всички тези вещества могат да проникнат в реките и в крайна сметка да попаднат в световния океан.
Според проучването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат съответно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е скромен.
Изследователите сравняват броя на случаите на новия коронавирус с количеството на свързаните с COVID-19 пластмасови отпадъци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани отпадъци - 46,3% от световните пластмасови отпадъци, свързани с пандемията, като същевременно е с общо 31,2% от световните случаи на COVID-19, след двете Америки с 47,6%.
Според авторите това отразява по-слабата степен на управление на медицинските отпадъци в много развиващи се страни, включително Индия и Китай, в сравнение с индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с голям брой случаи на инфекция.
Според проучването по-голямата част от пластмасовите отпадъци в океаните вероятно ще се утаят по плажовете и дъното в рамките на три до четири години. А по-малка част от тях ще попаднат в открития океан, където в крайна сметка ще попаднат в капана на центровете на океанските басейни или субтропичните огромни системи от въртящи се течения във всеки от петте големи океана. Според изследователите Северният ледовит океан е "задънена улица" за пластмасовите отпадъци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.
Авторите се застъпват за по-добро управление на медицинските отпадъци в епицентровете, особено в развиващите се страни, с цел борба с притока на пластмасови отпадъци в океаните. Те също така призовават за по-широко популяризиране на въздействието на личните предпазни средства и други пластмасови изделия върху околната среда, както и за разработване на други екологично чисти материали.
На 10 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Кодрат Никомидийски и Галина, загинали мъченически за Христа, заедно с други християни, пострадали в Никомидия и Коринт през III век. В царуването на император Деций Траян (249–251 г.) било предприето гонение против християнската вяра. Много християни били доведени в гр. Коринт и там..
На 10 март се отбелязва спасяването на българските евреи и се чества паметта на жертвите от Холокоста и на престъпленията срещу човечеството. С Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г. е избрана датата 10 март, заради така наречената „Кюстендилска акция“ от 1943 г. Тогава с помощта на политици и общественици от Кюстендил и на български..
Добрата качество на съня е важно. А за 25 процента от хората, които всяка година страдат от безсъние, намирането на най-добрата конфигурация на спалнята за сън може да се окаже сериозна задача. Съществуват множество джаджи, препоръки и съвети, които да ви помогнат да заспите - от хранителни добавки до създаване на специален режим за лягане. И въпреки..
Резкият скок на цената на кафето от началото на 2025 г. никак не радва потребителите на горещата напитка по целия свят. Кафето следва примера на какаото, чиито цени рязко се повишават от три години заради слабата реколта в основните страни производителки, най-вече в Западна Африка. Чуйте повече в репортажа на Ваня Славова: На основните световни..
Натрупването на мазнини около корема не е само естетически проблем, но и рисков фактор за развитието на сериозни здравословни проблеми. Стопяването им изисква комбинация от здравословно хранене, физическа активност и здравословни навици. Ето някои ефективни начини да постигнете това: Здравословно хранене Намалете захарите и рафинираните..
На 9 март 2025 г. от 10.00 часа в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе Ден на отворените врати, съобщиха от учебното заведение. Инициативата се организира от Студентския съвет при Софийския университет. На събитието пред кандидат-студентите ще бъдат представени всички специалности от шестнадесетте..
Заплатите на жените в България са средно с около до 20% по-ниски от тези на мъжете. Точат изводите на варненска консултантска компания, която анализира данните на Националния статистически институт (НСИ), в рамките на 15 години, от 2007 до 2022 г. Докладът „Заплащане и равнопоставеност в България“ се базира на брутните възнаграждения в..
Разкъсана облачност
Ясно
