Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Над 25 000 тона отпадъци от предпазни срещу COVID-19 средства плават в океаните

Снимка: ЕПА/БГНЕС

След началото на пандемията през 2020 г. мнозина свикнаха да използват лични предпазни средства, които често са за еднократна употреба и не се използват дълго време. Проблемът с масовото замърсяване на околната среда с използвани маски, ръкавици и бутилки с антисептици представлява значителна заплаха за биосферата в световен мащаб.

Повече от 25 000 тона лични предпазни средства (ЛПС) и други видове пластмасови отпадъци, свързани с COVID-19, са попаднали в океаните, разкриват нови изследвания.

Изследователи от Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на новия анализ, който разглежда периода от началото на пандемията през 2020 г. до август 2021 г. А компютърният модел на учените прогнозира, че почти три четвърти от него, около 71%, ще бъде изхвърлен на плажовете до края на годината.

Според изследването от началото на епидемията до август 2021 г. 193 от държавите в света са произвели 8,4 млн. тона пластмасови отпадъци, свързани с пандемията. По-голямата част от пластмасата, свързана с COVID-19, идва от медицински отпадъци, генерирани от болниците, което "засенчва" приноса на личните предпазни средства и опаковките от гиганти за онлайн пазаруване като Amazon и eBay.

"Пластмасовите отпадъци нанасят вреда на морските обитатели и се превърнаха в основен глобален екологичен проблем", се казва в увода на документа. "Неотдавнашната пандемия от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаса за еднократна употреба, което засили натиска върху този вече неконтролируем проблем."

Изследователите твърдят, че работата им подчертава "един дълготраен проблем за океанската среда и се натрупва главно по плажовете и крайбрежните седименти".

Маски, лицеви щитове, ръкавици за еднократна употреба и хирургически престилки са примери за лични предпазни средства. Личните предпазни средства и всички пластмасови опаковки, използвани за съхранение на тези продукти, както и пластмасата от тестови комплекти, се считат за "пластмаса, свързана с COVID-19". Ако не се изхвърлят правилно, всички тези вещества могат да проникнат в реките и в крайна сметка да попаднат в световния океан.

Според проучването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат съответно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е скромен.

Изследователите сравняват броя на случаите на новия коронавирус с количеството на свързаните с COVID-19 пластмасови отпадъци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани отпадъци - 46,3% от световните пластмасови отпадъци, свързани с пандемията, като същевременно е с общо 31,2% от световните случаи на COVID-19, след двете Америки с 47,6%.

Според авторите това отразява по-слабата степен на управление на медицинските отпадъци в много развиващи се страни, включително Индия и Китай, в сравнение с индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с голям брой случаи на инфекция.

Според проучването по-голямата част от пластмасовите отпадъци в океаните вероятно ще се утаят по плажовете и дъното в рамките на три до четири години. А по-малка част от тях ще попаднат в открития океан, където в крайна сметка ще попаднат в капана на центровете на океанските басейни или субтропичните огромни системи от въртящи се течения във всеки от петте големи океана. Според изследователите Северният ледовит океан е "задънена улица" за пластмасовите отпадъци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.

Авторите се застъпват за по-добро управление на медицинските отпадъци в епицентровете, особено в развиващите се страни, с цел борба с притока на пластмасови отпадъци в океаните. Те също така призовават за по-широко популяризиране на въздействието на личните предпазни средства и други пластмасови изделия върху околната среда, както и за разработване на други екологично чисти материали.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Колаген и биотин, строителните материали на красотата

В днешния свят, където външният вид играе важна роля, много жени търсят начини да подобрят здравето и красотата на косата, ноктите и кожата си. Колагенът и биотинът са две ключови съставки, които могат да ви помогнат да постигнете тази цел. Тези хранителни добавки предлагат множество ползи, които ще разгледаме в тази статия. Какво е Колаген?..

публикувано на 09.07.24 в 13:56

ВСУ "Черноризец Храбър" е домакин на обучение, организирано от Българския олимпийски комитет и Червения кръст

Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ ще бъде домакин на обучение по проект „Спортен треньор+“, организирано от Българския олимпийски комитет и Българския червен кръст. Очаква се в него да се включат треньори по над 10 вида спорт от Варна и региона, които работят с бежанци и/или с деца и младежи в риск. Събитието ще бъде открито на 10..

публикувано на 09.07.24 в 11:37

Турция и България с най-ниски нетни доходи в Европа

Турция и България отчитат най-ниските средни годишни нетни доходи в Европа, съответно 8 968 евро за Турция и 9 355 евро за България, съобшава БГНЕС. Според Евростат, официалната статистическа служба на ЕС, Швейцария оглавява списъка с впечатляващата средна годишна нетна заплата от 85 582 евро, която е значително по-висока от всяка друга..

публикувано на 09.07.24 в 07:23
Черна чайка

Черната чайка долетяла във Варна от остров Свети Иван?

Възможно е черната чайка, която през почивните дни стана хит в социалните мрежи, да е долетяла във Варна от остров Свети Иван. Това коментира за Радио Варна Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците. Той обясни, че преди три години на острова е била заснета друга черна чайка. Иванов припомни, че на остров Свети Иван се..

публикувано на 08.07.24 в 14:01

Лесна работа: Пътуване с влак

Когато лятото обгърне с гореща ласка всяко място, далеч от брега, жадуваме за дълъг уикенд край морето. И ето ме, трийсет години след последното си пътуване с железниците, решавам да се метна във влака. В нощния, разбира се, за да получа колкото може повече море. Вече съм на гарата. На електронното табло се мъдри половинчата..

публикувано на 08.07.24 в 12:00

Православната църква отбелязва Св. Прокопий Пчелар

На 8 юли православната църква чества Великомъченик Прокопий, който умира мъченически за вярата си, посечен след жестоки изтезания от император Диоклетиан през 303 г. заради изповядването на християнски религиозни убеждения. В народните представи светецът е покровител на пчеларите и е известен като..

публикувано на 08.07.24 в 03:47

Мисия възможна ли е разширението на пътя Варна-Добрич?

Все още не е ясно дали е започнала работата по проекта за разширение на пътя Варна – Добрич. Пари за тази цел са предвидени в държавния бюджет за 2024 година. Това съобщи за Радио Варна депутатът от БСП от Добрич Мая Димитрова. Тя е задала въпрос до министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с това на какъв етап е..

публикувано на 07.07.24 в 13:21