Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Атанас Стойчев представя "Любов до повръщане"

Излезе от печат новата книга на Атанас Стойчев - "Любов до повръщане". Ревностните му читатели ще познаят повечето от разказите в нея. Те са обединени от еротичната тема в творчеството му.  В книгите му има и много други теми, с които е пълен живият живот. Просто тук те са потопени в стихията на Любовта и вечното противоборство между Мъжа и Жената.

Ето какво казва поетът Румен Леонидов за новия сборник:

"Атанас Стойчев е писател от висок порядък - той е не само сладкодумен майстор на прозаичния сказ, но и умен, много наблюдателен и прозорлив събеседник. Стилът му на писане е забележителен - знае как да поддържа и засилва сюжетното напрежение, подборът на думите му е напълно хармонизиран с поведението и манталитета на образите, всяко изречение е изпипано до блясък. Да не говорим за психологическия рисунък на героите му - той е убедителен до зараза, жив и живовъзникващ, вълнуващ и понякога вледеняващ...

В "Любов до повръщане" са събрани най-горещите разкази на Атанас Стойчев от предишни книги. Ако и вие сте горещи, може да ви се наложи да вземате студен душ."

Светлана Вълкова разговаря с автора в предаването за култура "Гравитация нула":

Какво има в тази книга?

Тази книга е най-голямата ми провокация към читателите. Аз се колебаех за заглавието и за текстовете, които са събрани от различни мои книги. Някои са с подчертан еротичен привкус, но други не чак толкова. След като написах първата си книга на морска тема, бях провокиран от това, че моряците бяха клиширани и банализирани като положителни от много автори. Но аз вече имах опит, плавах в "Океански риболов", имах усет към писането. Във втората книга "Пясък от дъното" ми се стори, че ставам по-философски, претенциозен, мъдър.

Тогава навлезе в българската литература еротичната тема, която за мен беше порнографска, и аз реших, че може да се пише, но не по този начин, а далеч по-деликатно.

Третият ми ръкопис от 1992-93 година се казваше „Не ми вярвай, скъпа”. Тя беше извинение към най-близкия ми човек, защото вътре има разкази, които могат да смутят читателя. Моят приятел Румен Леонидов публикува няколко от моите разкази в "Литературен вестник". Един мой доста сполучлив разказ "Змийска закуска" бе отличен в списание "Егоист".

Последният ми подтик беше моята любима писателка Исабел Алиенде. Тя беше написала книгата "Любов", в която е събрала откъси от еротични сцени. Тогава аз започнах да разлиствам моите стари книги и така ми се получи. Във всяка от моите книги намерих по няколко такива разказа.

Какво има под тази еротична тема?

Каква е целта на тези разкази? Това не е игра или някаква забава. Аз просто искам да разгадая това противоборство между мъжа и жената, какво ги привлича, какво ги разделя, какво ги свързва. За това понякога стигам до провокации, които смущават средния читател.

Ти от доста време разсъждаваш по тази тема. Какво ново научи през последните години за тези отношения? Във всяка книга добавяш по нещо и много психологически поставени са твоите герои.

Аз не въртя тази тема на едни и същи обороти. Може би съм стигнал до нещо, което продължава да ме учудва. Защо мъжът и жената се срещат за кратко и се разделят. Защо една жена харесва един мъж, който е положителен, всеотдаен, но идва изведнъж един с акордеон и тя оставя човека, който й е осигурил разкошно жилище и морал и т.н, но тя си хваща багажа и заминава с онзи с акордеона, който е дошъл изневиделица.

Сигурно защото няма логика в любовта или има?

Не, няма. Можем да разсъждаваме на тази тема. Първият импулс е ясен, но после остава духовната връзка между двамата. Другият трябва да разбира за какво става въпрос, трябва да ти дава свобода. Имам една любима притча, според която когато стискаш едно камъче и си обърнеш ръката с дланта надолу, за да не падне, трябва да продължиш да го стискаш. А можеш просто да обърнеш ръката си и камъчето да стои върху дланта ти. Двама души трябва да са равнопоставени. Аз често съм си мислел за собствения си живот. Боя се, че много българи обичат подчинената жена и по мое време повечето момичета бяха готови на всичко, за да се омъжат, да бъдат подчинени и смирени. Аз не харесвам такива жени. Ако тя не е на твоето ниво, ти ще загубиш интереса много рано. Аз и на моите деца казвам, че двамата трябва да са равнопоставени.

А ако жената е по-интелигентна от мъжа? Това няма ли да го потисне?

Това не е страшно. От такава жена или от такъв мъж ти можеш да „купиш” нещо, т.е можеш да израснеш. Аз харесвам такива хора.

Аз пак ще те цитирам, защото обвиненията, които си написал сам към себе си ми допадат. В едно от тях казваш: "Ще ми се да бъда като актьор, който играе само за един човек в залата". Какво означава това?

Когато пишеш, можеш да си мислиш за един човек и да го гледаш в очите, и да си даваш сметка този човек дали би те чел. Все едно, че говориш с приятел. Авторът трябва да си дава сметка, че си говори с някого и този някой да си говори с теб. Гениалното писане е простото – просто, ясно и ритмично.

Ще те цитирам още веднъж: "Ще ми се всеки разказ да е като бенгалски огън - запаля ли го, да изгори до края. Но повечето са като свещи и трябва да ги закривам с длани, за да не изгаснат."

Маркес казва, че разказът е като да изливаш цимент. Ако го оставиш, той ще се втвърди.Това тук е критика към автора Стойчев. Но това са слабите разкази. Разказът трябва да е, образно казано, като бенгалски огън. Когато пламне, ръката не може да стигне мисълта до следващото изречение, това са хубавите разкази.

Пожелавам ти всичко в „Любов до повръщане” да е фойерверк за читателя!


Атанас Стойчев живее във Варна. Първата му книга с разкази - “Нон стоп”, излиза през 1988 г. Още като ръкопис е наградена в Националния конкурс за произведения на морска тема. Следват “Пясък от дъното” (1993), “Не ми вярвай, скъпа” (1995), “Слаби ангели” (1999), “Тъмната страна на жената” (2003), “Тъмната страна на мъжа” (2008). Пиесата му “Скандал в рая” през 1996 г. е поставена на сцената на Фестивалния и конгресен център - Варна. На същата сцена през 1999 г. се играе и пиесата му “Задник, змия и бич”. Пиесите му „Плебеи и аристократи”, „Морски шах” и драматизацията по Алеко Константинов „Разни хора, разни идеали” са излъчени в ефира на радио Варна през 2011 г. През 2002 г. негови разкази влизат в престижните антологии “Българска маринистика” и издадената в САЩ “Гласове от линията на разлома. Балканска антология”. През 2005 г. за разказа си “Един мъртвец за изхвърляне” получава втора награда в The Dream Quest One Poetry & Writing Contest в Чикаго. Книгата му “Човек зад борда”, сборник разкази, е преведена на английски и издадена в САЩ през 2010 г. През 2014 година издава "Камък по блудницата". Новата му книга е "Любов до повръщане".

Член е на Съюза на българските писатели от 1995 г.


Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Актьорът Стоян Радев: Не вярвам в етикетите

Стоян Радев бе отличен с индивидуалната награда "Варна" в раздел „Театър“ за мощното актьорско превъплъщение и убедителното изграждане на образа на Салиери в постановката "Амадеус". "Не вярвам в етикетите. Не вярвам в това драматургично-театрално определение на положителни и отрицателни персонажи. Всеки персонаж се изявява според обстоятелствата,..

публикувано на 25.05.22 в 09:05
Председателят на журито на Националния литературен конкурс

Младата писателка Ния Вълнова за "Пръстите на краката" и хората

Ния Вълнова е на 19 години, ученичка е в Първа езикова гимназия във Варна. Тя спечели п ървото място за проза на 25 - ия Национален литературен конкурс „Петя Дубарова“ с разказа „Пръстите на краката“. „Това е един много особен разказ, в който с измамно прости думи, с имитация на детски поглед, но всъщност доста по-вещ, със смели находки, които не са..

обновено на 23.05.22 в 12:19

Теди Кацарова: "Един за друг" ще е следващата моя нова песен

Теди Кацарова е редовен гост в предаването на Доно Цветков "Може би ДА", особено когато има участие във Варна, с усмивка и позитивизъм зарежда всички. И днес спази тази отколешна традиция. И посети първо студио на Радио Варна. "Имам ли теб, аз имам крила" звучи често като поздрав по време на сватбите, които през последните две години ту се..

публикувано на 22.05.22 в 13:26

Режисьорът Свилен Славов: В България се обръща все повече внимание на късометражното кино

Тази събота от 19.00 часа в младежкото алтернативно пространство за култура „РеБонкърс“ е премиерната за Варна прожекция на късометражния филм „Муза“ на младия режисьор Свилен Славов. Той е на 27 години, роден е във Варна, учил е в Англия, а от няколко години живее и работи в София. Въпреки, че лентата вече беше представена в други големи..

публикувано на 20.05.22 в 12:29

"Светецът светкавица" с две прожекции във Варна в четвъртък

Две прожекции на авторския си филм "Светецът светкавица" ще представи този четвъртък във Варна журналистът, писател и изследовател Ангел Бончев. Те ще се излъчат от 18.30 и от 20.00 часа във Фестивалния и конгресен център. В лентата, която е с продължителност 70 минути, варненци и гостите на града ще могат се запознаят с житието и чудесата на Свети..

обновено на 19.05.22 в 10:53

Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS): "Всеки ден трябва да сме благодарни, че имаме още един ден живот"

Интервю с Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS) Той е роден като Paul Christensen. Но е по-познат като Ronnie Atkins, вокалист на датската хеви метъл банда PRETTY MAIDS. През миналата и през тази година Ronnie Atkins издава два солови албума. Новият „Make It Count” е поводът певецът да даде специално интервю за „От другата страна”. Интервюто с Ronnie Atkins..

публикувано на 19.05.22 в 10:51

Александър Ангелов: Празнината между изучаваните предмети и истинските житейски ситуации е голяма

Александър Ангелов е управител на Центъра за творческо обучение, който от над 10 години работи активно в областта на образователната трансформация и внедряването на технологиите в учебния процес. Именно дигитализацията в образованието беше сред акцентите в поредната среща на образователната общност във Варна. На нея беше представен и проект..

публикувано на 18.05.22 в 09:00