Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Когато падне мрак и токът се превръща в лукс

| обновено на 31.01.22 в 19:21

Като плочки на домино, притиснати между неколкократно по-високите сметки за ток и липсата на финансови буфери, малките общини у нас една след друга влизат в плен на мрака.

Така, 80-100 години след началото на масовата електрификация у нас и повече от век след светването на първата електрическа крушка в България - в Габрово, в края на XIX век, от наричания още приживе Патриарх на българската индустрия Иван Хаджиберов, селата и част от по-малките градове постепенно се връщат назад във времето.

Колко назад и за какъв период е въпрос с повишена трудност. Отговорът зависи както от размера на сметките за електричество на общините, но и от това, колко бързо са се усетили.



Досущ като бизнес принципа, че обикновено последните си отиват първи, малките населени места - за разлика от големите градове, масово гасят светлините първи. Колкото по-малка и далечна е общината, толкова по-рано.

"Че нещата отиваха на там, беше ясно още през октомври, когато дойде първата голяма сметка за ток", коментира кметът на община Дългопол Георги Георгиев, където първи в страната ограничиха уличното осветление. 
Още на 6 януари.

Осветлението по улиците е сред дейностите, чиито разходи се покриват от местните данъци и такси и не се дотират от държавата. В същото време общините у нас като юридически лица сключват договори за доставка на ток по свободно договорени цени. Иначе казано, въведеният преди седмици временен мораториум върху цените на тока, водата и парното, не важи за тях.

Видели накъде отива ситуацията, след Дългопол, само в рамките на област Варна, свиване на "светлото по улиците" последва в още три варненски общини - във Вълчи дол - на 17 януари, в Аврен - на 18 януари, и в Долни чифлик - от 1 февруари, където единствено указват и крайния момент на режима - 31 март.

При нас ситуацията не е по-различна от всички останали места в страната, не сме изолирано явление, че да сме с нещо по-специални, казва кметът на община Аврен Емануил Манолов.

И допълва, че "има два начина, за да се разреши проблема - или държавата да подпомогне общините с компенсации, или да бъде подсигурен механизъм, с който те да кандидатстват и получат фотоволтаични системи и енергоспестяващи лампи".



Иначе, сигурността е нещото, което тепърва ще излиза на дневен ред, казва още МаноловОт община Аврен са уведомили 4-то РПУ във Варна, чиито полицейски служители покриват територията на общината.
"Предоставили сме им и автомобил, за да патрулират".


Аврен е сред общините, които съчетават в себе си два различни полюса. От общо 17 села, Приселци, чиито жители са около 3 500 се сочи като едно от най-богатите у нас. На обратната страна е Синдел със славата си на "опасно село".
Сигурността е най-голямото опасение понастоящем на жителите на Приселци. "Не просто ограничиха тока, няма го изобщо вечер по улиците", казва живеещият вече 12-та година там със семейството си Лъчезар Братоев.


"Ако не са търговските обекти и лампите, които част от нас са монтирали пред входовете си, няма начин, когато падне мрак да се видят пресичащи пътното платно. Опасно е. Преди години дори е имало смъртни случаи"

Думите са на Красимир Тодоров - председател на местното сдружение "Зелен дом", в което са обединени голяма част от жителите на Приселци.




За Приселци наличието на улично осветление е фактор с първостепенно значение и по още една причина.
Селото, което, ако продължи да нараства със същите темпове, още преди следващото преброяване спокойно ще може да претендира за град, е разположено от двете страни на главният път Варна - Бургас (т.нар. магистрала "Черно море"). Трафикът е 24/7, както от леки автомобили, така и от по-малки и по-големи товарни камиони. А и винетката е задължителна.
В същото време, само частното осветление на сладкарницата в центъра и няколкото магазинчета осветяват така важния за националната пътна инфраструктура първокласен участък. 


Макар в Приселци да има повече от 900 души с постоянен адрес, а иначе неколкократно повече, кметството бюджет няма. Такъв има само общинският център - Аврен. Парите са само за заплати, пояснява кметът на селото Слави Кирязов.
Като всяка община у нас обаче, и Аврен, и Дългопол, и която и да била от останалите общо 265 общини у нас (с изключение на големите градове, които далеч по-лесно могат да намерят финансов буфер), са в капана на зависимостта от държавата.


Липсата на финансова децентрализация води до там, че местните бюджети са сериозно недофинансирани с години, трудно успяват да покрият разходите си и дори няколко десетки хиляди лева, могат да ги изправят буквално "на ръба" на финансовото им оцеляване.
Това е и обяснението защо всяка една от общините, в които токът по улиците се превръща в лукс, първо търси и настоява за съдействие от страна на държавата. А липсата към края на януари и началото на февруари на държавен бюджет,  допълнително задълбочава проблема.
"Проблемът е сериозен и няма да се разсее скоро. Той вероятно ще продължи да се задълбочава, защото в края на годината, всички ние като общини ще се изправим пред няколкостотин хилядни и повече дори сметки за ток, пояснява кметът на Дългопол.
Иначе, Дългопол е сред общините иноватори у нас - отличието ще бъде връчено през февруари 2022 г., а общинският план за развитие за периода 2021 г. - 2027 г., се дава като пример за един от най-добрите в България, с ясни цели, конкретни политики и мерки. Само иновативност и свързаните с нея дейности, поне засега няма как да разрешат проблема с недостатъчните приходи на коята и да е община. С изключение вероятно на София. 



Освен липсата на светещи лампи нощем, големият проблем на Приселци, а и не малка част от селата в община Аврен е напрежението на подаваното електричество. Ситуацията е почти без промяна в последните поне 15 и повече години.
Темпът на разрастване на селата изпреварва темпа на инвестиции на ЕРП дружеството, което обслужва Североизточна България. Затова и усещането е като в не дотам класна дискотека. Нещо свети и присветва, ама...
"На места напрежението е изключително ниско - около 130 - 140 W, на други двойно повече", казват живеещите в Приселци.  Допълнението е от кмета на Аврен, който споделя, че "само в рамките на един ден имахме 17 спирания на тока".  Само във вечерта на 25 януари, за по-малко от час, в Приселци на три-четири пъти леки токови удари дават представа за качеството на тока. 
Покрай липсата на улично осветление, голяма част от селото се оказва и в още един капан.
Колкото по тъмно, толкова по-предизвикателно се оказва прибирането на няколко десетки деца и жители на селото у дома им. Всички те пътуват в делничните дни, и не само, до Варна и обратно за работа или на училище.
"Излизаме по тъмно и се прибираме по тъмно".
От 18 януари фенерчета на мобилни телефони или истински фенери са задължителен атрибут за не малка част от жителите на Приселци. Те, както и съседите им в близкото село Близнаци, настояват и за редовна автобусна линия до областния център. За целта, освен тяхното желание, са необходими положителни становища на общинските съвети в Аврен и Варна, а след това и от областната управа.



На обратния полюс на Приселци е Синдел, където сигурността отдавна е проблем №1. И там фенерчета на смартфоните се оказват задължителни. Най-малкото, защото разстоянието между селото и жп гарата, която жителите му масово ползват за връзка с Варна, е километър и половина, 2 км. до крайната махала. 

Представете си да нямате кола и км. и половина да ходите в пълен мрак! 

Спирането на уличното осветление превръща почти в затворници част от жителите на Синдел които не смеят да излязат дори до съседите, казва Маргарита Дякова.

"Други, след спирането на уличните лампи, са се преселили временно във Варна при роднини. При трети идват да нощуват децата им, част от които дори си вземат отпуск. Който има пуска кучета, аз лично имам 8 камери в къщата си.

Страх ни е!".




В сравнение с Приселци, мракът в Синдел е далеч по-плътен и плашещ.

С изключение на няколко къщни предни мъждукащи лампи, единствената светлина там е пред кметството (и несвалена коледна украса пред затвореното вече близо 10 години читалище в съседство). 

"Само там лампата не е свързана с уличното осветление", пояснява кметът Пламен Лазаров.

Парадоксът е, че в Синдел, липсата на ток по улиците извади "на светло" друг казус. "Като спряха тока по стълбовете, и част от ромските къщи също останаха на тъмно", уточнява Дякова.



Иначе, и Приселци, и в Синдел, както и в останалите на тъмно нощем вече близо 100 села във Варненско, мракът по улиците, особено там, където нито в къщите, нито пред тях има някаква светлина, може "да се реже с нож".
А усещането, че си в роман на Чарлз Дикенс е еднакво стресиращо и за българи, и за турци, и за роми!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
ОУ

Ден на отворени врати за бъдещи възпитаници на ОУ "Христо Ботев" във Варна

Ден на отворени врати се провежда днес в ОУ „Христо Ботев“ във Варна. Училището, което се намира в кв. Аспарухово, посрещна деца от всички детски градини в района, на които им предстои да бъдат първокласници. След тях сградата ще посетят и деца, които ще бъдат в пети клас през следващата учебна година. Малчуганите бяха посрещнати в двора..

публикувано на 26.04.24 в 13:10

Възпитаници на МГ-Варна с поредни успехи по лингвистика и български език и литература

Поредни успехи завоюваха възпитаници на Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна.  Деветокласникът Павел Василев достигна първото място от Националния кръг на олимпиадата по лингвистика.  "Лингвистиката ми помага да мисля по нестандартни начини, които са полезни и помагат в различни ситуации", подчерта за Радио Варна..

публикувано на 26.04.24 в 09:46

Дрешник с кауза дава втори шанс на ненужните дрехи

Текстилните отпадъци са един от актуалните глобални проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. По данни на Българска асоциация "Кръгов текстил",  всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 5 милиона тона текстил. От тях, над 3 милиона тона  попадат в смесения битов отпадък и съответно вредят на природата. Вдъхновени от Деня на..

публикувано на 26.04.24 в 09:30

19 хорови формации изнасят концерти във Варна

18 хорови формации от Варна и един гостуващ хор от Балчик ще изнесат концерти в морската столица. Включвайки се в VIII Национална инициатива „България пее“ на Българския хоров съюз, Община Варна организира на 26, 27 и 28 април поредица от концерти в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. В 18:00 ч. днес началото ще постави Мъжкият хор на..

публикувано на 26.04.24 в 09:16

Антверпен - град с минало и бъдеще

Барокови фасади съжителстват със съвременна градска среда. Историческите сгради имат нов живот, а старото пристанище е зона на атракции и музеи. Антверпен е чудесен пример как се съчетава историческото наследство с модерния живот. По бреговете на река Шелда, в северната част на Белгия се намира един от значимите центрове на търговията. Известен като..

публикувано на 25.04.24 в 16:30
Снимката е илюстративна.

Варненец за лекото метро: Накъде отиваме - напред ли, назад ли

Критики към проекта за изграждане на лека градска железница отправи варненец по време на обществено обсъждане на проекта за разширение на бул. "Цар Освободител", в плана, на който е предвидено и леко метро. Според Красимир Ковачев, който е практикуващ строителен инженер, решението е морално остаряло. Аз съм против тази железница - те са присъщи за..

публикувано на 25.04.24 в 14:51

Осигурени са средства за традиционните фестивали на Балчик

С решение от днес се осигуряват бюджетни средства на юридически лица с нестопанска цел за организиране на традиционните фестивали на Балчик.  Това са международният хоров фестивал-конкурс „Черноморски звуци“, който и тази година ще открие фестивалното лято в дните от 12 до 16 юни, като за него се подсигуряват 40 хиляди лева. Два дни след това..

публикувано на 25.04.24 в 12:57