Ваня Григорова: Работодателите са тези, които дължат извинение. Те настояваха за либерализация на пазара на електроенергия

Тази седмица Асоциацията на работодателите в България поиска от финансовия министър Асен Василев да се извини заради свое изказване, направено в четвъртък по време на заседанието на тристранния съвет, на което управляващи и представители на бизнеса и синдикатите обсъждаха проектобюджета. За извинението членуващите в асоциацията (Стопанската камара, търговско-промишлената палата, Конфедерацията на работодатели и асоциацията на индустриалния капитал) ностояваха в писмо до медиите. Работодателите се почувстваха засегнати от думите на финансовия министър, че цитирам: „от пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни.” Според Ваня Григорова, икономически съветник в КТ „Подкрепа”, работодателските организации са тези, които трябва да се извинят на финансовия министър Асен Василев, защото те са настоявали за либерализацията на пазара на тока, което е провокирало ръста на потребителските цени и инфлацията. Самата тя беше част от заседанието на тристранния съвет и през своя фейсбук профил информираше за случващото се на срещата. Така в медиите излезе и репликата, засегнала членовете на Асоциацията.

Ваня Григорова сподели в обзорното предаване "Позиция" как е видяла това съвещание на Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС):

- На тази тристранна поредна среща, не се случи нищо по- различно от предишни тристранки. И тази година работодателите обясняваха как ръстът на минималната работна заплата ще доведе до масово освобождаване на работници, ще подкопае производителността на труда. Само че г-н Василев за пръв път е председател на НСТС и присъства на живо на тези разговори, поради което напълно нормално реагира по този начин.

Това, което каза всъщност е, че пазарът просто ще изхвърли тези работодатели, които са некомпетентни. Нали знаем, че такива работодатели има?! Именно посочването на базови пазарни принципи възмути изключително много работодателските организации. В интерес на истината, подобни разговори е имало и друг път през годините, само че когато тези реплики не стават публично достояние, работодателите премълчават. В случая обаче става дума за наглост, защото те продължават да получават компенсации за изплащане на заплати, това не е задължение на държавата, а тяхно. Получават и компенсация за високата цена на електроенергията. Същите, които всяка година в основните си приоритети посочваха пълна либерализация на енергийния пазар. След нея цената скочи няколко пъти. Тези, които трябва да се извинят, са именно работодателите, не финансовият министър. Трябва да се извинят на целия български народ за инфлацията, която продължава да се увеличава, за това, че има режим на тока в малките населени места и прочие. Всичко това дължим на либерализацията на пазара на електричество.

Сега с цялата наглост искат извинение от Асен Василев, защото той е казал какво се случва с работодателите, които не могат да се справят с тази ситуация. Да, това се случва, освен ако не застанат на държавната хазна и не започнат да се хранят от нея. Защото в противен случай да, пазарът ги изхвърля.

Направи ми впечатление в писмото, в което се иска извинение, че г-н Василев като икономист и финансов министър трябва да е наясно, че половината от заетите на минимална заплата са в бюджетната сфера и по тази логика държавата е най- некадърен работодател. По данни на статистиката обаче у нас заплатите в частния сектор в почти всички общини в България са по-ниски от тези в обществения. Парадоксално е като факт, защото по света пропорцията е обратна.

Именно, това е едно от противоречията. Трябва да напомним, че същите тези организации преди месец- два, твърдяха, че заплатите в държавната администрация са много високи, незаслужени и прочие. Сега когато тази теза не им е изгодна, вече обясняват, че заплатите са много ниски в държавната администрация. Политиката в страната се ръководи от натиска на хора, които днес заявяват едно, а утре друга теза, със същата категоричност. Това е една от причините да се въртим в порочен кръг

Финансовият министър по време на заседанието говори и за картелни споразумения за задържане на ниски заплати от бизнеси в различни общини.

Точно така е и се радвам, че го е разбрал. Много пъти сме коментирали тази тема, която не се отрича нито от работодатели, нито от правителства. Въпросът е дали ще има и дали има политическа воля, за да се сложи край на тази практика. Едната стъпка е именно увеличаване на минималната работна заплата. Която се увеличава недостатъчно, подчертавам.

Втората стъпка, която трябва да се направи, но правителството не я прави, е увеличаването на минималните осигурителни доходи. Защото по този начин, работодателите ще бъдат принудени да дават заплати поне толкова, колкото е осигурителният доход. Няма категорично задължение това да се случи, но и няма логика те да дават по ниски заплати, а да плащат осигуровки на по високи. Т.е. това също е инструмент, механизъм, който правителството може да използва, за да разруши тези картели по места. Които съществуват. Многократно съм споделяла за подобни примери, споделяни от наши членове. Когато пристигне даден чуждестранен инвеститор, който идва с намерение да предложи добра за нашите стандарти заплата, защото не може да си представи, че някой взима заплати като на някои места в България. Привикват го и го уведомяват, че повече от 700 лева, например, той не трябва да дава. Той с удоволствие се съгласява да плаща по малко. Това е масова практика в малките населени места, докато в София се обяснява как делът на заплатите от БВП бил изключително висок.

Нормално ли е всяка година родният бизнес да оправдава ниските заплати с ниската производителност на труда? Все пак производителността на труда е свързана и с организацията на производство, с предприемачески качества, въвеждане на иновации. Няма как да си обясним иначе, че един и същ работник, за горе- долу една и съща работа в чужбина получава 3-4 пъти повече отколкото у нас. Тоест причината не е във възможностите на работника, а в нещо друго?

Току- що описахте порока на показателя – производителност на труда. Това понятие датира като термин повече от век, най вероятно. Защо? Защото преди век, повечето дейности се извършват ръчно, с физически труд, с директна намеса на работника. И наистина резултата е бил свързан с усилията на работника- колко възглавници или чорапи ще ушие. В момента това не е така и то от десетилетия. Но терминът е останал. Настояваме той да се промени. Това е производителност на работодателя. Или производителност на икономиката, ако щете. Но не на работника. Защото по този начин се прехвърля, през един термин, забележете, отговорността за финалните икономически резултати само и изцяло на гърба на работника. Той разбира се е изключително важна част от този процес, но, както споменахте преди малко, организацията на работния процес, възможността и уменията на предприемача, да намери пазар за произведеното също е част от производителността на труда. Защото ако в едно предприятие има произведена много стока, т.е. работниците са свършили работата чудесно, но работодателя не може да пласира тази стока, тя не се отчита и в крайна сметка работниците в това предприятие, се води, че не са допринесли за повишаване производителността на труда. Въпреки че са се счупили от работа. Виждате колко порочен е този начин на представяне на икономическата ситуация.

Ваня Григорова алармира и за нарушени права на работници във фирма в Долни Чифлик:

„За този случай е сезирана прокуратурата и не е нормално всеки подобен казус да минава през централата на синдиката в София, след което да се връща като сигнал към проверяващите органи по места, за да се задействат и те.”