През последните години хранителните добавки се превърнаха в част от ежедневието ни. Понякога ги приемаме заради липсата на един или друг витамин, минерал или елемент, а друг път просто като допълнение към храната и полезните вещества, които поемаме с нея. Въпреки че не са лекарства, хранителните добавки също се продават с етикет, върху който са изписани количеството на активните съставки, дневната доза и свързващите вещества.
"Хранителните добавки нямат претенциите да лекуват", коментира доц. Величка Андонова, д.ф., маг. фарм., зам.-декан на Фармацевтичния факултет на Медицински университет - Варна, и уточнява, че дори и така е необходима тяхната регистрация при определени изисквания. Критериите са свързани с конкретни биологично активни вещества, чието количество определя регистрирането на едни продукт като хранителна добавка или лекарствен продукт.
Основните научни интереси на доцент Андонова са в областта на фармацевтичните нанотехнологии и разработването на оптимизирани лекарстводоставящи системи. Тя води лекционни курсове по "Технология на лекарствените форми и биофармация" за студенти от специалност „Фармация" на МУ – Варна и „Технология на лечебно-козметичните препарати". В предаването на Радио Варна "Златното сечение" доц. Андонова разказва за някои от университетските разработки в интервю на Валерия Василева.
- Ние разработихме две хранителни добавки с имуностимулиращо действие и със съдържание на билките шипка и маточина. Те са много богати на витамин С и съдържат още селен и магнезий. Комплексът е обогатен с други антиоксиданти. Втората добавка съдържа, освен екстракт от шипка, арония, зелен чай и цитоколин.
Какво представляват помощните вещества, описани в етикета?
- Това са веществата, които правят формата. Едно помощно вещество се въвежда в практиката дори по-сложно от едно лекарство. Нормално е те да бъдат безвредни и да не повлияват на терапевтичното действие. За това и подборът на помощните вещества е цяло направление във фармацевтичната наука.
Фармацевичните факултети обаче нямат право сами да произвеждат. Ние сами можем само да разработим състава и да го тестваме на нашите апарати.
И да го патентовате, може би?
Да, ако подлежи на патентоване. Създадохме например една хранителна добавка с екстракт от кора от нар, който има силно затягащо действие. Продуктът съдържа само растителни екстракти и е подходящ и за диабетици. Всеки един може да го приема независимо от хранителния режим, който спазва.
Да се върнем към жълтия кантарион и сребърните наночастици. Каква е разликата между приготвянето на продукти на база билката или благородния метал у дома и в лабораторни условия?
Разликата е много голяма, защото когато фитопрепаратът е произведен от компания, то тя работи със сертифицирани екстракти и количеството от съдържащите се вещества е ясно дефинирано. Вие можете да видите върху опаковките на хранителните добавки информация, с която фирмата гарантира, че в тази доза се съдържа точно определено количество от дадено вещество. Масовият потребител едва ли има представа биологично активните съставки в една растителна суровина какви са. Молекулите на тези вещества имат различни свойства. Ако си направите извлек от жълт кантарион и извлек от зехтин, то със зехтинът ще извлечете една група биологично активни вещества. Но ако си направите запарка с вода ще извлечете други и това е заради разликата във физикохимичните характеристики на извлечителя. Зехтинът ще има различна разтворителна и извличаща способност от слънчогледовото масло например. За това ако съседката ви е направила мехлем със зехтин не означава, че вашият със слънчогледово масло ще има същите качества и свойства...
А по отношение на сребърните частици?
Те са активни срещу над 400 вида вируси и патогени, но може да доведат и до нежелани реакции. Дори и с това можем да предозираме. Ефектът е много неприятен.
Необратим ли е?
Просто се променя цветът на кожата... Има една максима и тя е, че дозата прави отровата. Нека не прекаляваме с нищо.
Филмът "Безветрие" на Павел Веснаков беше представен на фестивала "Златна роза" във Варна. Лентата разказва за син, който се завръща в чужбина, за да продаде апартамента на баща си, защото в имота ще се строи голф игрище. " Героят, за когото разказвам, попада в свят, нов за него... Героят, накъдето и да се обърне, вижда и усеща едно и също нещо, от..
Годишната изложба на Асоциацията на собствениците на туристически онлайн медии в България ще бъде открита днес от 18.30 часа до Слънчевия часовник във Варна. Тя е под надслов "България - магнетична и красива" и представя чрез снимки популярни и не толкова известни кътчета, сред които лазурни езера, драматични планини, дълбоки пещери, уединени..
Варненският музикант Цветан Момчилов продължава да предизвиква сетивата и духа на търсещите слушатели. На 11 септември той издаде новия си албум "Полет" , който съдържа пет композиции и е записан в Концертното и звукозаписно студио на Радио Варна. Използваните инструменти са роял, глас и няколко различни източни перкусионни инструмента, чийто..
42-рият Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ ще се проведе във Варна от 19-и до 26-и септември 2024 г. и ще предложи на публиката разнообразна програма от филми, дискусии, книги, инициативи за млади творци и прожекции на открито. Основен организатор на събитието е ИА Национален филмов център, съвместно с Министерството на..
С обявяването на Независимостта България се връща на политическата карта на Европа като самостоятелна държава - това каза в интервю за Радио Варна директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов. Той припомни, че Берлинският договор прави Българското княжество васално на Османската империя. Независимостта е плод на множество..
Тази неделя е варненското футболно дерби между "Спартак" и "Черно море". Този мач винаги е имал особен заряд и създава специална атмосфера. "Очаквам хубав двубой! Голямото ми желание е да няма никакви ексцесии, защото ще има доста деца. Нека победи по-добрият", коментира за Радио Варна в навечерието на този сблъсък една от футболните легенди на "Черно..
Летният туристически сазон е към своя край. Той беше труден, но сравнително успешен. Това каза за Радио Варна бившият служебен министър на туризма, а сега секретар на президента по култура, образование и туризъм Илин Димитров. По думите му, летният сезон е малко по-добър от миналогодишния. Малко по-слаби са резултатите спрямо рекордния за..