Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Трайчев: Хем не си трая, хем си трая, докато постигна своето

Снимка: Росен Донев

Една от най-емблематичните фигури във варненския и не само, дизайн, Димитър Трайчев, открива своя изложба в софийската галерия „Академия“ на „Шипка“ 1.

Можем да я наречем юбилейна, въпреки че на автора това особено не му се нрави. Експозицията отваря врати на 23 март, 11 дни след рождения ден на художника, когато той закръгли 70-тата си годишнина.

Има автори, които са известни само със силата и въздействието на своите творби, а други фокусират вниманието върху себе си с персонална обаятелна харизма. Димитър Трайчев съчетава и двата типа. Неговата индивидуална жизненост прелива в енергичното му творчество и обратното. Ранната еманципация и възможността да излезе „зад граница“ (дори и на изток), шеметната провокация от световните колоси в плаката, джаза и изкуството като цяло са в основата на уникалното Трайчево ДНК. Разбира се, за него допринася и здравото бачкане в специфичните условия на занаята. С реализираните стотици (от вид) театрални и фестивални плакати, запазени знаци, оформени книги, илюстрации и други „стоки“ Трайчев се извисява като варненски фар – осветяващ вярната посока и смисъла на професията. От пръв поглед работите му заливат и изпепеляват като вулкан, изригващ активно от края на 70-те години на миналия век до днес. Митко е от поколението художници, които се явяват свързващо звено между генерациите „преди“ и след“. 

Особено характерно за него е и развиваният десетилетия друг личен талант – да генерира ярки визуални и вербални форуми за споделяне на опит и общуване. В това си амплоа ясно разкрива своето великодушие и щедрост към по-младите колеги, които припознават в него свой вдъхновител, пример и най-вече скъп приятел. Заради авторитетната си нетърпимост към „безобразното“ и яловото, и заради своя авангарден мироглед и запазена младежка трескавост през годините, Трайчев продължава да бъде фактор – обаятелен колега, съратник и сътрапезник с чаша розé в ръката.
доц. д-р Ненко Атанасов, куратор на изложбата

Светлана Вълкова разговаря с Димитър Трайчев в предаването за култура „Гравитация нула“:

Получих покана от галерия „Академия“, от Катедра „Плакат“ на Националната художествена академия. За мен това е голяма чест. Това съвпадна с така обичания от всички юбилей, аз ненавиждам това, изключвам си телефона на рождения си ден /12 март/ ,повечето знаят, но на следващия ден ми го връщат тъпкано, защото те знаят, че аз не вдигам, но това няма никакво значение. Към този ден принос имат моите родители, а и не само към деня, към възпитанието ми, към насочването ми, за всичко имат огромно, огромно влияние.

Докога е влиянието на родителите и кога човек започва сам да се изгражда?

Нали казват – първите седем, за това не спорим, но при мен и през вторите пет бях „атакуван“ от ценности, които не разбирах. Аз исках други неща.

Какво те занимаваше тогава?

По време на тийнейджърството ме занимаваха комиксите, научната фантастика, Александър Денков и т.н.

Е, все пак за изкуство става дума...

Очевидно още тогава е стоял пред мен, неосъзнат, въпросът: Що е мейнстрийм и къде е тази проклета граница?

Сега имаш ли отговор на този въпрос?

Не, разбира се. За много хора Сезан вече е цапач, а за мен той е вододелът, краят на класическото изкуство. Той е разрушител, но и създател на новото. Без Сезан нямаше да има нищо след това. Поне дотам ми стигат силите в моите си нагласи.

Първите въпроси, които си задаваше, когато започна да се занимаваш с изкуство, намериха ли отговор?

О, намериха, разбира се. Ако не бях намерил отговор в малка локална група приятели, познавачи, помагачи, ментори, аз нямаше да съм това, което съм.

Какво съдържа изложбата, която представяш в София?

Тя съдържа от първите ми работи в графичния дизайн в края на 70-те години, театралните ми плакати, които са отнемали значима част от моето внимание, след това прескачаме в 21 век, въобще има от – до. Междувременно се върти една мултимедия, която обяснява защо плакатът или корицата на книга не са само част от някаква поръчка. Те са част от някакъв процес. Когато съм правил някаква живопис, тя е повлиявала това, което правя в графичния дизайн и обратно.

(…)

Направил съм около 30 театрални плаката, но съм направил и 50-60 програми, защото не всеки спектакъл получаваше финансиране за пълния обем реклама. С най-голямо удоволствие работех за Варненския театър, защото не само можех да прочета пиесата, но и да гледам спектакъла, да разговарям с режисьора, защото Хамлет е едно за Станчо Станчев, друго е за Явор Гърдев, трето – за Пламен Марков... така че е много важно кой Хамлет. Понеже плакатът работи само с клишета, но с подмяна на клишета, с което изместваме нагласи, това е много хлъзгава територия. Постоянно бяхме Том и Джери, но имаше и трети – автор, режисьор и човечЕто, което прави плаката.

Каква е формулата за сполучливия плакат?

Аз не знам какво значи сполучлив плакат. Първо трябва да има мир между тези тримата - автор, режисьор и дизайнер, само че сега има четвърти компонент – маркетинга. Това е много страшно нещо, което воюва с тримата едновременно, обаче и тримата едновременно воюват помежду си. И така, ако успеем да измъкнем някаква малка полза за себе си, имам предвид – да оцелеем достойно и да не гледаме със срам това, което сме произвели, трябва да търгуваме. Тъпа дума, но маркетингът казва: да, но аз не мога да вкарам младите хора или аз не мога да вкарам целокупния български народ – искам смешки, искам простотии – това го има, но трябва да се борим.

Има ли плакати, които си правил преди време, а сега не си харесваш?

„Не харесвам“ не е точната дума, аз не я употребявам по принцип. Но имам плакати, които надскачат нивото на спектакъла излишно, а има и такива, които са подценили нивото на спектакъла.

Работил си доста и за варненските фестивали. Какво ще покажеш от тези материали?

Ще покажа само четири неща. Но добрата новина е, че „Варненско лято“ е част от моята биография, аз и да искам да го забравя – не мога. Те също полагат усилия да ме забравят, но това става малко трудно. 35 години, с малки прекъсвания, аз съм в тази кухня.

За пръв път тогава проиграх любимата си концепция за дълги позиции: притискаш администрацията или се опитваш да я направиш партньор – кажете каква е концепцията за следващите 5 години, за да може артистът, арт директорът, фотографът, илюстраторът да имат въздух да обслужат тази концепция, да има динамика в нарастването, и на петата година, когато ще сменяме модела, тогава вече да сме набрали пълна мощност и да има какво да покажем на хората. През „Варненско лято“ аз постигнах тези неща в моя живот.

Кураторът на изложбата, доц. д-р Ненко Атанасов, казва:“Има автори, които са известни само със силата и въздействието на своите творби, а други фокусират вниманието върху себе си с персонална обаятелна харизма. Димитър Трайчев съчетава и двата типа“.

Как си обясняваш тази обаятелна харизма?

Никаква харизма няма, просто има системна работа и разговарям по късата процедура, само базиран на своя тъп, горчив, огромен негативен опит.

В какво е най-голямата ти сила?

Хем не си трая, хем си трая, докато постигна своето. Първо избухване, затишие, второ, трето, четвърто – малки точкови попадения, и накрая отново атакуваме. Понякога става.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


ИЗЛОЖБА НА ДИМИТЪР ТРАЙЧЕВ

23 март – 10 април 2022, Галерия АКАДЕМИЯ – София, ул. „Шипка“ 1

Вернисаж: 23 март (сряда), 16:00 – 19:00 ч. Авторски тур: 24 март (четвъртък), 11:00 – 12:00 ч.

Биография:

Роден на 12.03.1952 г. в Шумен • 1971 – завършва Художествената гимназия, София • 1976 – завършва „Пространствен дизайн“, Висше московско художествено-промишлено училище (бивше Строгановско) • 1991 – 2019 – арт директор, Сталкер – график дизайн студио • 1994 – основател на бюлетина за служебно ползване „А3“ • 2002 – 2016 – основател и куратор на проекти „Неохраняема зона“ и „Трапезария за обмен на знания“. Автор на графични концепции за международни фестивали: „Варненско лято“ – музикален, джаз, театрален, фолклорен; Международен майски хоров конкурс „Проф. Г. Димитров“; Европейски музикален фестивал; „Мартенски музикални дни“; Конкурс „Панчо Владигеров“; Фестивал „Пиеро“ – куклен театър за възрастни. Активен участник в множество инициативи, свързани с визуалните и музикални изкуства. Автор на сборника „А3 и другите“, на графични концепции, плакати, оформление на книги, илюстрации, логотипи, TV дизайн, интериори и сценични пространства.

Персонални проекти: 2021 – Monocle Wet Edition • 2020 – „А3 и другите“; „Монокъл“ • 2017 – „DИГИТАЛНА СТРАНDЖА, но не съвсем“ • 2016 – „Digital передвижник 2“ • 2012 – „Digital передвижник“; Titanic Band 100 • 2009 – „Дишай“ • 2008 – „Пребродено“ • 2006 – The New Saints • 2005 – 2014 – My Jazz Icons • 2000 – 2002 – „Фестивален плакат от Варна“ • 1997 – King Size • 1996 – „Употребени лица“ • 1993 – „Охлюв“ • 1991 – „Катаб“ • 1990 – „Цели и средства“ • 1987 – „Без свидетели“.

Участия в групови проекти: 2020 – „Изкуство зад маска“ • 2019 – „Нова българска типография II“; Биенале на хумора и сатирата – Габрово • 2017 – Persons, Heroes, Inspirators за Plakat Kombinat • 2015 – „Обичам този филм“, Plakat Kombinat; Print.BG • 2014 – Golden Bee – Moscow; Nisville Jazz festival; One Design Week • 2013 – Sofia Design Week; „Нова българска типография“ • 1996 – 2019 – Триенале на сценичния плакат • 2011 – Cоntempo Art Weekend • 2000 – 2014 – Биенале „Август в изкуството“ • 2010 – Cоntempo Lab • 2009 – Награди за съвременно българско изкуство на М-Тел • 2008 – Фестивал „Аполония“; Jazz Icons, СГХГ • 2007 – „Нов Ангеларий“, Москва • 2006 – „Важно съобщение“, СГХГ • 2004 – Multiplication, СГХГ; Jazz Gallery – Будапеща • 2003 – „10 години списание Art in Bulgaria“, СГХГ • 2001 – Solitary Pursuits, The Elisabeth Foundation for the Arts – NYC.

Кураторски проекти: MECO+; „Дракони до дупка“; „Станчеви – заедно за първи път“; „Денят на петела“; „Претоплена супа“; Blueprints; Hände Hoch; Jazzsketch; „Очевидци“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мариана Хил: Родният език е това, което те прави такъв какъвто си

Българският език има уникалната възможност да бъде много многопластов. Винаги може да предаде нещо, което е заимствано отвън. Това заяви в интервю за БГНЕС Мариана Хил. Мариана Хил е един от най-известните преводачи в България. От телевизионния екран често звучи гласа й – от традиционния..

публикувано на 24.05.24 в 16:25

Млади учители от Хуманитарната гимназия във Варна: Работата с деца е предизвикателство и дар

121 блока ще се включат в празничното шествие за 24 май тази година във Варна. Сред тях са учениците от Средното училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски".  1 288 деца учат в гимназията.  "Усещам този празник като най-светлия, най-българския празник", подчерта директорът Емил Груев.  Даниела Стойнова ни среща с младите учители..

публикувано на 23.05.24 в 15:10

Диригентът Валентина Георгиева: Много важно е да продължаваме да палим децата

Целият творчески сезон на смесен хор „Черноморски звуци“ при НЧ „Паисий Хилендарски 1870“ е посветен на 110-годишнината на състава, която се навършва през 2024-а. Кулминацията е 12-ото издание на международния хоров конкурс, носещ същото име, от 12 до 16 юни, с който се поставя начало на фестивалното лято в Балчик. 23 са..

публикувано на 23.05.24 в 08:05

Младият пианист Жельо Тодоров: Когато седна пред пианото, забравям за всичко

Ученикът от Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна, Жельо Тодоров,  спечели първо място на международен конкурс по пиано в Орбетело, Италия.  Единайсетокласникът завоюва най-високия резултат както в своята категория, така и за целия конкурс - 99 от 100 точки.  В конкурса той се представи с произведения на Ференц Лист - Мефисто валс..

публикувано на 22.05.24 в 08:00

Нестинарка: Жаравата има невидима сила, която те води в танца

Нестинарство е един от най-старите български обичаи и за първи път е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. На 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Характерни за този празник са нестинарските танци, които са сложен комплекс от обредност и вяра. Днес е запазен само в няколко села в планината..

публикувано на 21.05.24 в 08:15

Проф. Стоян Маринов и Людмила Ненкова с голямата награда на Клуб "Отворено общество" във Варна

32-рата церемония по присъждане на годишните награди на клуб "Отворено общество" ще се проведе от 18 часа днес в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна. Отличията се присъждат всяка година в навечерието на Деня на Светите брата Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост.  Голямата награда “За..

публикувано на 20.05.24 в 09:04

Мери Бойс Бенд казва „Здравей!“

В началото на тази година  Мери Бойс Бенд отпразнува с концерт своя 29-ти рожден ден, а преди броени дни издадоха нов сингъл, с който казват "Здравей" на всеки, който обича тяхната музика. Това е първата нова продукция на бандата, която се появява 6 години след  последния им албум "Щастливи дни" . Новата песен, ще бъде включени в предстоящия албум..

обновено на 17.05.24 в 08:31