Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Село Калоян - славно минало и трудно настояще

Село Калоян се намира на 48 километра от Варна, на територията на Община Вълчи дол. То е едно от многото, за жалост, топящи се български села. Цифрите говорят красноречиво за това – докато през 30-те години на миналия век населението е доближавало 1000 души, то сега тук живеят не повече от 200 човека, предимно възрастни. Преобладава българското население. Има и няколко турски семейства.


Още с влизането ни в селото с инж. Румен Радев, направи впечатление колко спретнато и чисто е населеното място. Стигайки до центъра, усетихме онази много приятна миризма на прясно окосена трева, а шумът на косачките ни даде отговор откъде идва тя. Заради хубавото време много от жителите бяха излезли да се поразходят, да си напазарят или да си свършат някоя задача в кметството или пощата. Всъщност двете се намират в една сграда, в която са още читалището и лекарския кабинет. Народното читалище "Христо Ботев" е имало отделна сграда, която обаче е била съборена преди 4 години. Няколко възрастни жени, които срещнах на входа на пощата се оплакаха, че изобщо не е трябвало да се руши читалището. 

"Имало някаква пукнатина. Можеше да се оправи с един ремонт", сподели емоционалната баба Каля. Родом е от Бургаско, а в Калоян е дошла през 1967 година, тъй като съпругът й е от тук. Предупреди ме, че каквото мисли винаги си го казва. 

"Когато дойдоха машините да го събарят, едвам успяха. Толкова здраво е било построено. Гледай сега какъв генгерлик е там. Има лисици и чакали", каза още баба Каля. Тя, както и още няколко жени, които се присъединиха към нас, се оплакаха от други проблеми в селото. Сред тях са честите смущения на интернета и обхвата на телефоните, както и токовите удари.


"Токовите удари са от години. Ако огледате жиците ще видите как на някои места са оплетени в дърветата. Един ден ходих до Вълчи дол и като се върнах, хладилникът ми беше изгорял, а телевизорът ми пушеше. Ужасно е", оплака се г-жа Атанасова. От енергото не са взели все още мерки за разрешаване на проблема.


"Обръща се внимание на големите градове, но селата са ни забравили", оплака се друга жена, с която разговарях. 

"Как да дойдат тук младите хора при това положение? Тук сме повече възрастни хора. Няма работа по селата и това е основна причина младите да бягат в големите градове или в чужбина", каза още тя. 

В този момент се появи и кметския наместник Николай Николов, който е назначен на тази позиция преди 3 години. Той е родом от село Калоян и е бивш полицай. Каза, че прави всичко възможно да подобри живота в селото, но е трудно, тъй като всичко опира до средствата. В случая те идват от Община Вълчи дол. Оплака се и от липсата на желаещи да работят по поддръжката на селото.

"Сега ми отпуснаха една бройка да назнача човек за работа по поддръжката на селото. Трудно се намират хора", каза кмета. 

Николов сподели, че се купуват много имоти в селото, но хората идват предимно през почивните дни или по време на ваканция. Почти всички опити на Николов да оправи смущенията на интернета и обхвата са удряли на камък. Дори от един от мобилните оператори са му предложили той сам да закупи клетка, с която проблема да се разреши. Помислих си, че надали е много приятно да обикаляш на зиг-заг из селото с вдигнат нагоре телефон, търсейки обхват. Ами ако ти се налага спешно да се обадиш, примерно поради здравословен проблем? 

Селото често се посещава почти всеки ден от фелдшер, който се грижи за здравето на жителите. Няма аптека и хората са принудени да си купуват лекарства най-често от Вълчи дол, сподели още кметския наместник. 


Докато си говорехме с кмета и покрай нас мина г-жа Мария Донева – една от първите учителки в село Калоян. Започнала е да преподава в селото още през 1953 година. Сред местните тя е известна като другарката Донева. Била е класна и на кмета. Жената с радост застана пред микрофона за да сподели своите спомени и да си поговорим за днешната младеж и образование. 


Днес училището, в което г-жа Донева е преподавала, е вече в историята. Учебното заведение е затворено е преди години, а на негово място се появява старчески дом. Домът обаче така и не отваря врати, въпреки сериозните финансови вложения за модернизация на сградата.

"Направиха го много модерен този старчески дом. Вътре е с модерни стаи, но така и не отвори врати. Таксите за престой бяха доста скъпи - някъде около 1200 лева", споделиха местни жители. 

В селото има няколко деца, които учат във Вълчи дол. 

След срещата ми с г-жа Донева, се качихме на втория етаж на малката сграда прилепена към кметството, където в момента се помещава читалището. Направи ми впечатление олющената и падаща мазилка на козирката на входа. Далеч по-приятна гледка беше стената на славата на втория етаж, на която се виждаха част от многото грамоти и отличия на самодейците от Народно читалище "Христо Ботев". До тях беше и снимката на Недка Комаровска, която е основател на самодейните клубове и първи библиотекар.


Тук ме посрещна читалищния секретар Пенка Тошева. Тя заема позицията от близо десетилетие. Сподели с огорчение за съборената сграда на читалището. 

"Читалището беше съборено с решение на Общинския съвет във Вълчи дол. Тогава ни обещаха, че ще ни направят модерна зала, в която да се събираме и да репетираме. Тази зала така и не стана факт", каза г-жа Тошева. 


Село Калоян се слави с богата, дори древна история, сподели още Пенка Тошева. Тази история обаче не можете да намерите никъде из интернет пространството. Ако напишете село Калоян на някоя от търсачките, както аз самия направих, се появяват предимно обяви за продажба на имоти в селото. И нищо свързано с историята. Можеш да научиш нещо за село Калоян единствено от книгата на Рангел Спасов. От там разбрах, че преди освобождението селото се казвало Юнуз бунар, тъй като според легендата то е основано от "някой си Юнуз", както пише в книгата. Потърсих информация и откъде идва сегашното му име, но не можах да намеря. А и нямаше време да разлистя цялата книга, която любезно ми даде г-жа Пенка Тошева. И другите хора, които попитах, нямаха отговор на този въпрос. 

Аз обаче имах въпроси към продавачката в единствения хранителен магазин в селото. 

И може би защото е единствен и защото някои от хората няма къде другаде да си купят продукти, собственикът на магазина е объркал принципите на свободния пазар със свободията. Местните се оплакаха, че стоките са без етикети и цени, а освен това и не се издават касови бележки. Опитът ми да разговарям с магазинерката удари на камък, тъй като жената ме помоли по не много учтив начин да напусна магазина и избяга като попарена при вида на микрофона. „Какво като са от радиото“, роптаеше тя, скривайки някъде иззад буса, който тъкмо разтоварваше стока. Замислих се защо жената реагирала така? Явно нещо я притесни. Ние пък няма да останем безучастни и ще сигнализираме до съответните институции, които да извършат проверки. 

В пълен контраст с грубото отношение на магазинерката, Галя Колева ме посрещна с усмивка до намиращия се отсреща млекомат – нещо което не се вижда всеки ден по българските села. Млякото, което се съхранява в казан в огромен хладилник е от кравефермата в селото.


"Всеки ден зареждаме млекомата с около 120 литра прясно мляко. В почивните дни зареждаме и повече. Маслеността му е 4.8%, а цената му е 1.50 лева на литър. Хората са доволни, че пият всеки ден истинско прясно мляко", сподели г-жа Колева. Тя е родом от Калоян, но дълги години е живяла във Варна. Преди време се връща отново на село и не иска и да чуе за големия град. 

"Тук е спокойно. Въздухът е чист. Ядем екологина храна, която си гледаме в двора. Правим си домашна ракия. От прясното мляко си правим сирене. От 5 литра мляко излиза 1 килограм сирене. Така за 7.50 лева можеш да ядеш хубаво истинско сирене", каза още Галя Колева. 

От млекомата тръгнахме пеша към намиращата се на около 200-300 метра църква "Свети Димитър". Вървейки към храма, минахме покрай сградата на бившето училище и сегашен старчески дом. Дворът беше като африканска джунгла. Предположих, че ако вляза шансът да среща някоя змия, отколкото човек е стотици пъти по-голям и се отказах. Срещу старческия дом видях друга джунгла, от която се подаваха два баскетболни коша. Там е било събореното читалище.

Стана ми тъжно от тази картина. Така стигнахме до православния храм „Свети Димитър“. Той е построен през 1928 година, а няколко години по-късно е осветен. Наскоро покривът е бил ремонтиран. Още с влизането усетихме миризмата на прясно боядисано дърво. На входа ни посрещна клисарката Снежа Дончева. 


Тръгвайки от селото, минахме покрай къщата на кмета, която е между църквата и кметството. Растителността пред оградата му беше прясно окосена. Каза, че сам си поддържа, въпреки че работниците с косачките са му предлагали да окосят. 

Всеки трябва сам да си отговаря за градинката пред дома, така е правилно“, бяха думите му. И се замислих, че ако повечето хора разсъждаваха така и не чакаха друг да им свърши работата, може би щяхме да виждаме повече чисти тротоари, пътища, градинки и природа като цяло.


На връщане с инж. Румен Радев минахме покрай намиращото се на няколко километра село Средно село, което е към Община Ветрино. Там почти няма хора, но пък си имат чисто нови казани и чисто нови жици за тока. А тези в далеч по-голямото по население Калоян са оплетени в клоните. Просто сравнение, макар че двете села са в различни общини. Казах си, че със сигурност нещо трябва да се промени, ако искаме младите да се върнат на село.  




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лесна работа: Нещата дотук

Декември е време за житейските изводи: добра ли беше годината, или по-скоро не. Поглед назад и ще видим кълбо от политически драми. Бърз поглед, без претенции - от уважение към себе си и към случилото се, за да можем след две седмици спокойно да затворим една врата и да преминем през следващата. Всъщност беше повече от странно да наблюдаваме..

публикувано на 16.12.24 в 15:14

Творба на шестгодишни близнаци краси новите календари на каварненския храм "Св. вмчк Георги"

За поредна година каварненският храм „Св. вмчк Георги“ изработи превърналите се в традиция художествени календари. Тази година ч естта да краси новото издание е отредена на творбата на шестгодишните близнаци Илиян и Константин Михайлови от 4. група "Светулка" в Детска градина "Радост" в Каварна, с ръководител Геновева Енкова.  По идея на своята..

публикувано на 16.12.24 в 10:24
От

Предупреждават за съмнителна реклама на устройство против депресия и тревожност

Продължава рекламата и предлагането на устройство против състояния на тревожност, въпреки становището на институциите за “съмнителни качества” и решението за забрана на представянето му по заблуждаващ за потребителите начин. За това сигнализира последовател на онлайн платформата “Ние, потребителите”, който изпраща активно видео в социалната мрежа..

публикувано на 16.12.24 в 08:59

WWF: Природата има четири сезона и всички си струват гледането

Зелена през пролетта, златиста през лятото, огнена през есента и снежнобяла през зимата – природата в България има четири сезона и всички те си струват гледането. За разлика от хитовите сериали, които чакаме с нетърпение пред малкия екран, сезоните на природата са ограничени. Нещо повече. Можем да загубим и тези, които имаме. За..

публикувано на 16.12.24 в 07:02
„Св. Николай Чудотворец”

И тази Коледа радост от храма за най-бедните

Преди празниците енориите в храмовете „Св. Архангел Михаил“ и храм „Св. Николай Чудотворец” във Варна обединяват усилията си в подготовката на пакети с хранителни продукти (около 250), които ще раздадат преди Коледа на нуждаещите се, които посещават в събота енорийската кухня за бедни.  Ще се събират само дълготрайни продукти като консерви,..

публикувано на 15.12.24 в 10:47

Изседователи установиха коя храна поддържа столетниците

Експерти изследваха начина на живот на столетници от Южна Калифорния и установиха основния хранителен навик на най-възрастните хора в света, пише Surrey Live.  Жителите на град Лома Линда в регион с висока продължителност на живота, разкриха пред изследователите тайните на своето дълголетие. Те включват ограничаване на калориите, ядене на растителни..

публикувано на 14.12.24 в 15:45

В „Арена 8888 София“ е финалният концерт от турнето на Лили Иванова

В „Арена 8888 София“ тази вечер е финалният концерт от турнето на Лили Иванова.  На сцената най-голямото име в българската попмузика излиза с Grand LI Orchestra – Ангел Дюлгеров (китари, програминг), Иван Йорданов-Чери (китари), Огнян Енев (пиано), Орлин Цветанов (цигулка), Христо Михалков (бас), Росен Ватев (барабани) и триото Latida (беквокали)...

публикувано на 14.12.24 в 09:36