Стефан Н. Щерев: За мен фотографията е чувство

Албумът е уникален, направих го, защото много обичам театъра и се чувствам на място там, за мен беше много лесно и вдъхновяващо. Театърът ми дава хиляди пъти повече от това, което аз му давам като фотографии.

За пръв път снима театър през 1996 година, по приятелска молба на Мариус Куркински заснема за архив негово представление във Варна.

По-късно, през 2015 година, заснема работния процес по спектакъла на Мариус „Синята птица” в Народния театър. Прави фотографии и видео и създава документален филм за спектакъла. Това е другото, което много обича - да снима документални филми за създаване на изкуство.

След работата по „Синята птица” се увлича особено от театър и снима около 80 процента от всичко, което се играе, предимно в София.

Как изобщо започна с фотография?

Започнах случайно, ако изобщо има случайни неща. Преди 16 – 17 години мой приятел ме покани да го придружа по работа до Истанбул. Пътувахме вечерта, пристигнахме през нощта и на другия ден трябваше да тръгнем обратно. Това, което видях от колата, ми хареса много и реших да не си лягам, а да се разходя. В жабката имаше един стар апарат тип „сапунерка”, взех го, за да направя някоя и друга снимка за спомен. След десетата снимка ми свършиха батериите и реших, че след време трябва отново да посетя това място, защото имаше много хубави неща за снимане. За пръв път изпитах такова чувство – исках да запечатам това, което виждам, да не остава само вътре в мен, а да го извадя и да го споделя.

След като се върнах, може би в продължение на година сънувах един странен сън – как съм някъде в чужбина, на много красиви места и няма как да ги документирам. Така реших да си купя фотоапарат и отидох в Истанбул. Снимах на воля. След това пък заминах за Индия за един месец... И така започнах да снимам като хоби. Аз преди това се занимавах с архитектура и интериорен дизайн. След време фотографията стана основното ми занимание.

Престана ли онзи натрапчив сън?

Да, престана, явно защото го сбъднах по някакъв начин...

Много обичаш да пътуваш по света. По работа или само за удоволствие?

Първоначално беше ей така, даже съм се хващал сам и съм ходил до Мароко, в пустинята, само за да снимам, защото чувствах потребност да го направя. След това където и да пътувах по работа, винаги отделях време да снимам и неща, които на мен ми харесват.

Как се става добър фотограф? Има ли формула?

За мен формулата е чувството. Изобщо в изкуството вътрешното усещане, чувствителността към живота и нещата в него те прави такъв, какъвто си – добър или лош е трудно де се прецени, то не е състезание, то е вид чувство.

Каква е мечтата ти – къде да отидеш, какво да снимаш, какво да направиш?

Искам да се върна назад, в 60-те – 70-те години на миналия век, там бих искал.

Машина на времето ти трябва...

Да, това ми трябва.

Цялото интервю на Светлана Вълкова със Стефан Щерев може да чуете в звуковия файл: