Едно от последните изследвания на УНИЦЕФ и Комисията по образование показва, че 3/4 от младите хора на възраст между 15 и 24 години от 92 държави нямат базови умения за средно образование, както и необходимите умения за работа след завършване. Сред тези държави е и България. У нас процентите са доста смущаващи – малко над 47% от българските младежи или около 315 000 души не разполагат с базови умения за средно образование и за живота след него. Това показват данните на програмата за Международно оценяване на учениците "PISA". Около 44% са младите хора, които не разполагат и с така необходимите в съвременния свят дигитални умения.
Тези негативни тенденции се дължат на остарелите учебни програми в България, каза в интервю за Радио Варна Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение, който от години работи активно в образователната и дигитална трансформация на образованието.
"Много е важно образованието да бъде държано в пулса на времето. Има едно "тюхкане" по това какво е било образованието преди време. Което е така, но то е съвпадали повече с нуждите на времето тогава. Дори най-доброто образование отпреди 30-40 години, ако не съвпада със сегашното време, не би дало резултат", коментира Ангелов.
Според него, програмите за обучение на учителите в университетите също не са адекватни на времето.
"Има и установени вече учители, които осъзнават, че трябва да променят нещо, но са твърде малко пътеките за това", каза още Ангелов.
Учебните програми по природни науки и дигитални технологии не отговарят на начина, по който съвременните ученици учат. Те имат нужда от примери, които са повече за групова, а не за домашна работа. Имат нужда да работят повече в екип, да изработват нещо, да създават някакъв продукт и да учат по този начин", поясни Александър Ангелов.
Той допълни, че няма панацея за промяна на негативната картина, но формулата за успеха е всеки в образованието да работи извънредно без да чака някой друг да му свърши работата.
"Не трябва да мрънкаме, че са ни дали по-добра програма, проект с по-добри насоки или пък да се оправдаваме, че в европейския проект пишело така и ние просто трябва да го отчетем", коментира експерта.
Александър Ангелов даде и пример с проекта за внедряването на 100 хиляди лаптопа в българските училища.
"Когато се стигне до отпускане на финансиране за устройствата се коментира кой ще ги произведе и кой ще ги достави. Не се направи обаче смислено проучване какви функции са необходими в системата, съвместими ли са с облачните платформи, които използват. В крайна сметка един голям шанс за внедряване на технологии в българската образователна система се обърна просто в голяма процедура за покупка на хардуер", каза Ангелов.
Той не одобрява и намерението на образователното министерство да намали времетраенето на учебните часове на учениците от прогимназиалните класове.
"Нарязването на по-малки парчета на преживяването, което учениците и учителите създават в училище не е добра идея. Мисля, че е необходима по-голяма свобода на училищно или общностно ниво, да се вземат впредвид спецификите на обучаемите и възможностите на учителите. И да могат именно те да решат как да структурират учебния ден", предложи Александър Ангелов.
"Ние блъскаме шест-седем учебни часа с много малка пауза. Учителите се оплакват, че не им стига времето да предадат материала. Родителите се оплакват, че децата учат много нов материал и нямат време да се подготвят. Децата се преуморяват. И после цял следобед имаме неструктурирана работа и писане на домашни. И сякаш ние сами си правим живота труден", коментира Ангелов.
Неговото предложение е учебната програма да бъде структурирана така, че учениците да имат повече време за отдих между по-трудните предмети.
Чуйте разговора на Иван Барбов с Александър Ангелов:
Жителите по селата също очакват приемането на републиканския бюджет, респективно общински, за да набележат задачите за новата година и плануват разходите си по тях. А дотогава не разчитат само на публичните средства, но и на дарения, спонсори, доброволен труд. „Това ще ми бъде последният мандат. Искам да оставя селото в приличен вид“ – казва по..
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..
Интервю с Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM) Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC“. В предишно предаване представихме новия албум на групата..
От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..
Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..