Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Stefan Schmidt (VAN CANTO): "Никога няма да направим кавър на "Bohemian Rhapsody"

Интервю с Stefan Schmidt (VAN CANTO)

Немската банда VAN CANTO никога не е идвала в България. Групата съществува вече 16 години и има 8 издания – акапела и ударни. Всички останали инструменти се изпяват. „To the Power of Eight” е последният албум на VAN CANTO и се появи през 2021 година. Stefan Schmidt, лидерът на групата, даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Stefan Schmidt (VAN CANTO) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 25.07.2022 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Stefan, какво ще ни кажеш за развитието на групата от „Trust in Rust” до „To the Power of Eight”?

Stefan Schmidt - Тези три години по някакъв начин са специални. Със сигурност не се дължат на нас, а по-скоро на пандемията. За първи път от началото на групата, попаднахме в ситуация, в която бяхме в състояние да определим датата за издаване на албума, когато той е напълно завършен, а не защото ни притискаха графици за последващо турне. Разполагахме с повече време за работа, отколкото при предишните. Също така още в началото на работата имахме идея да пробваме с трима водещи вокалисти и ни трябваше време, за да подготвим песните за трима певци. Което е нещо много специално за VAN CANTO.

От другата страна - Заради това, че пандемията по някакъв начин забави живота, музиката днес изглежда ли ти по-различна?

Stefan Schmidt - Интересен въпрос. Лично аз гледам на музиката от две позиции. Едната е на създателя на песни, а втората е от гледната точка на артист, който прави концерти. Макар че свиренето на живо пред страхотните ни фенове е невероятно преживяване, лично аз повече обичам частта с композирането. И ако имам право на избор, щях да създавам песни до края на живота си, без да правя концерти. Вместо постоянно да свиря на живо, но да нямам възможността да пиша нова музика. За мен пандемията беше по-скоро шанс, да съм повече в композиционна форма. Свиренето на живо ми липсваше, но рядко ми се пада такъв шанс да имам време, за да пиша музика.

От другата страна - Звучиш различно от останалите музиканти, за които рок и метъл музиката се свързва основно с концертите.

Stefan Schmidt - Това е точно така, не бих се противопоставял на никого, но аз гледам на нещата от позицията на композитора - имам предвид, че има много музиканти, които са част от групи и те го играят единствено музиканти. Защото в бандата има основен композитор, а останалите най-вероятно барабанистът и басистът просто чакат да влязат в студио и да запишат частите си, както и да тръгнат на турне, за да свирят на живо. Ако ситуацията е такава, разбира се, че най-вълнуващата част е да се правят концерти. Но ако си основният композитор в една банда, то времето, в което можеш да го правиш, знаейки, че предстои издаването на албум, а след това и турне, е също вдъхновяващо.

От другата страна - Имаше ли нещо от работата по новия албум на VAN CANTO, което днес чувстваш по-близко, сравнявайки го с началото на групата?

Stefan Schmidt - Ако сравнявам работата на групата сега и в началото – вече сме записали осми албум. Опитът ни е много по-голям от преди. Когато работим по нов албум, винаги се опитваме да създадем нещо ново, защото не искаме да се повтаряме. И в същото време винаги използваме натрупания опит от работата ни върху предишните ни дискове. По някакъв начин те се оглеждат в новата ни продукция. Това, което не се променило във VAN CANTO е базата, основният начин, по който създаваме една песен. Една композиция първо се появява с китарен риф или мелодия на пиано и след това я превеждаме във формат – метъл акапела. Основната разлика в последния ни албум „To the Power of Eight” е, че работим с трима водещи певци – Inga, Hagen и Sly. Това наложи създаването на малко по-различни аранжименти, за да могат всички вокалисти да получат своите партии и всичко да бъде събрано в едно цяло. Това е основната разлика с предишните ни албуми. Този път създадохме композиции за трима вокалисти.

От другата страна - По какъв начин останалите от групата те вдъхновяват, за да създаваш музика?

Stefan Schmidt - Най-вече с начина, по който я изпълняват. Самият факт, че имаш трима водещи вокалисти, сам по себе си е вдъхновение - да ги слушаш как звучат и да търсиш какъв ще е перфектният глас за определена песен. След което се вдъхновявам от факта, че мога да създам песен, която перфектно да пасне на Inga. Вдъхновението в случая е резултат от начина, по който тя пее. Разбира се има и второ ниво. Този път е намесен барбанистът ни Bastian, както и бас вокалът ни Ingo Sterzinger. Смият аз създавам музика от тийнейджър, което прави почти 30 години. И в случая вдъхновението се поражда от близкото ни приятелство. Някой от тях пише песен. По този начин аз научвам по нещо от тях. И като тийнейджъри започнахме заедно да създаваме музика. Така че не мога да посоча коя част е въпрос на вдъхновение и коя е резултата от общата ни история.

От другата страна - Връщам към песните от „To the Power of Eight”. В него има, както оригинална продукция, така и кавъри. Защо не правите албуми само с оригинални песни?

Stefan Schmidt - Имаме един албум. Това е „Voices of Fire”. Последният обаче не е. През повечето време, създаването на кавъри, също е забавление. И ние харесваме този подход. Създаването на наши версии на песни, които харесваме е много забавно. Също така за хората, които не познават VAN CANTO, е много по-лесно с познати композиции да вникнат в непознат за тях стил на изпълнение. Все пак ние изпяваме китарите, като използваме само гласовете си. По този начин по-лесно ни разбират, защото вече познават съответната песен и могат да направят разликата. Идеята на нашите кавъри винаги е била такава. От друга страна за нас е много важно в албумите да имаме повече собствени композиции, отколкото кавъри на чужди песни. В „To the Power of Eight” има 8 оригинала и четири версии. Решихме, че комбинацията от кавъри изпълнени в метъл акапела и наш материал е добра. Също така, когато участваме на фестивали, е добре в сета ни да присъстват хитове, които всеки един от публиката познава, защото по този начин се създава едно много добро настроение във феновете.  

От другата страна - Има голямо разнообразие на стиловете, в които VAN CANTO правят кавъри. В последния албум имате свои версии на AC/DC, IRON MAIDEN, AMON AMARTH, QUEEN.

Stefan Schmidt - Най-важното е да си падаме по песента, на която правим кавър. Наистина е важно. В същото време диапазонът на стиловете, които харесваме е много голям. Ако погледнеш колекцията ми от дискове, ще откриеш всичко от софт хард рок до дет метъл. Източниците ни на вдъхновение са много. И когато в групата има трима певци, можем да направим кавъри в толкова различни стилове – с Inga можем да обработим NIGHTWISH, с Hagen – AMON AMARTH, а с Dennis "Sly" Schunke – QUEEN. Което от своя страна ни отваря вратите да избираме песни за кавъри, които пасват на водещите певци.

От другата страна - Кое е най-голямото предизвикателство в създаването на музика днес?

Stefan Schmidt - Най-предизвикателната част днес е, че трябва да мислиш повече за издаването на сингли, отколкото на албуми. Ние обаче не сме толкова добри в това. Нашето мислене е насочено към албумите и винаги отбелязваме дали една песен е подходяща за начало на диск. След което се прехвърляме на втората, после насочваме вниманието си към баладата. Ако потърсиш обаче мнението на феновете, ще видиш, че повечето от тях просто слушат плейлисти, в които VAN CANTO присъстват вероятно само с една песен. Понякога те дори не са наясно, дали тя е от нов или стар албум на групата. Днес най-голямото предизвикателство би било да приемеш, че често създаваш нови сингли, вместо да мислиш за цял албум.

От другата страна - Може би феновете на рока и метъла все още предпочитат албумите пред отделните сингли.

Stefan Schmidt - Щеше да е хубаво, ако нещата се развиваха по този начин, но дори и в метъла това вече се промени. Вземи продажбите – винилите с метъл музика все още се котират много добре, защото все още има любители като мен, които искат да се вглеждат в страхотното оформление на обложките и искат да слушат албуми. Ако обаче разглеждаме промените, най-значителната е, че съотношението на феновете, които слушат само песни от платформите за споделяне на музика и тези, които си пускат цели албуми вкъщи, е в полза на първите. Когато основахме VAN CANTO през 2006 година, единственият начин да чуеш музиката ни, беше да си купиш целия албум. След това се появи възможността да чуеш поне една песен в YouTube. А днес не трябва да си купуваш албуми. Просто изчакваш, докато музиката ни се появи в платформите за споделяне и веднага можеш да си я пуснеш. Това е най-голямата разлика с миналото без значение дали ми харесва или не. 

От другата страна - Предимствата и недостатъците на това положение според теб?

Stefan Schmidt - Не знам. Може би е временно, че нещата се развиват в посоката, в която се развиват. И аз не съм този, който може да ги промени по някакъв начин. Не си губя времето, за да си мисля, как точно е работила системата в миналото. Лично аз смятам, че е добре, че нещата се променят, защото съм на 42, а когато започвах с музиката бях на 15 или 16 и горещо исках да направя кариера. За това и трябваше да имам креативни идеи, като тази да създам метъл група без китари. Много е важно да има нови групи и нови артисти, които да израстват при нови условия. Така някой, който днес е на 15 или 16 и вече е израснал с Интернет и платформите за споделяне на музика, се намира на съвсем различно ниво, и има съвсем друга представа за това как работи музикалния бизнес. А смятам това за много освежаващо. Не обичам хората, които не спират да повтарят, че преди е било по-добре. Ако се върнеш един век назад във времето, ще попаднеш в години, в които не е имало албуми, а само концерти. Предполагам, че през 1970 година възрастните постоянно са се оплаквали, че модерните тогава плочи, ще сложат край на музиката. А днес тези, които са родени тогава, са вече на възраст и не спират да повтарят, че стриймингът ще сложи край на музиката. А 20-годишните днес след време ще повтарят, че през 2020 е имало платформи за споделяне на музика и те са били страхотни, а новите начини за разпространение на музика не струват. Просто това е животът и се радвам, че всичко се променя, и новите времена носят нови идеи, и има млади хора, които правят нещо ново.

От другата страна - Как оцеляват VAN CANTO в това цунами от групи и артисти?

Stefan Schmidt - Късметлии сме, че започнахме във времена, когато всичко се развиваше малко по-бавно. Моментът, когато направихме първото си видео през 2006 към песента „The Mission”, беше много специален. Беше нещо невероятно да имаш видео в YouTube. За нас беше добре, че успяхме да го направим. А сега имаме необходимост от нови начини за реклама на групата, ако искаме да останем релевантни. Мисля с, че днес би ми било много трудно да основа група. Както отбелязах по-рано, не съм на 15 или 16 години, и не съм израснал в тази нова реалност. Ще трябва да се адаптирам и да сравня създаването на нова група с начина, по който това ставаше преди 20 години. Според мен с VAN CANTO правим много добре, че продуцираме и издаваме албуми с високо качество. Не събираме просто нещо набързо, за да го хвърлим на пазара. Когато сме на турне, се стараем да представим добро шоу, а не просто изпълнение на живо. Колкото по-дълго имаме тези очаквания към самите себе си, феновете ще продължават да го оценяват и да ни подкрепят. По този начин ще привличаме и нови. Всеки път, когато сме на сцена, питаме публиката, кои от тях гледа VAN CANTO за първи път. И дори през 2019 година, когато направихме последния си концерт преди пандемията, 20 или 30 процента от феновете на всеки концерт, идваха за първи път на наше шоу. Което означава, че все още имаме способностите да привличаме нови фенове. Което е добър знак за групата.

От другата страна - През 2021 се навършиха 15 години от основаването на VAN CANTO. Как новият Ви албум „To the Power of Eight” отбелязва тази годишнина?

Stefan Schmidt - Не мисля, че с албума отбелязваме, че са изминали 15 години от създаването на групата. Всъщност с него празнуваме факта, че е осми подред. В албума участваме осем музиканти, той е под номер осем в дискографията ни, за това го кръстихме „To the Power of Eight”. В същото време се опитахме да използваме всичко, което сме научили при работата по предишните седем диска. Смятам, че е по-добре 15-годишнината да я бяхме отбелязали с концерт. От друга страна, когато имаш осем албума за 15 години, можеш да си сигурен, че с всеки от тях си отбелязал някаква годишнина. Примерно за десетата годишнина или за петата. Всеки албум може би отговаря на някакъв повод от кариерата на VAN CANTO. За това и всъщност 15-тата не е толкова специална.

От другата страна - Как мислиш – можете ли да изпеете нещо по-бързо, отколкото да го изсвирите?

Stefan Schmidt - Добър въпрос. Освен певец, аз съм и китарист. Когато изпълнявам ритъма на китара ми е лесно, защото свиря и на този инструмент, и не ми е проблем. С един удар мога да извадя няколко тона, да създам страхотна атмосфера и да не си загубя дъха. И това е много различно, от това цели 90 минути да правя „rakkatakka” и „wah-wah”. Така че свиренето на китара е по-лесно. Друго е положението, когато става въпрос за солата. Аз съм добър ритъм китарист и солата не са ми категория. Не съм шредър. За това да направя соло с уста ми е по-лесно, отколкото да го изсвиря с пръстите си. Все пак съм добра ситуация, защото мога да свиря на истинска китара, както правя в другата ми група HEAVATAR и да бъда певец, който изпява ритъма на китарата в група, която изпълнява метъл акапела. Тази комбинация ми харесва.

От другата страна - Ще е интересно да се чуе как правите кавър на DRAGONFORCE.

Stefan Schmidt - Интересно е, че една от групите, на която феновете искат да направим кавър е DRAGONFORCE. Другото основно желание е за „Bohemian Rhapsody” на QUEEN. Но там сме категорични, че няма да я докосваме, защото тя е съвършена като оригинал. Най-накрая все пак посегнахме към QUEEN и в новия ни албум направихме кавър на „I Want It All”. За DRAGONFORCE обаче няма шанс. Не знам дали въобще техните песни могат да бъдат направени само с глас и пеене. Защото смятам, че самите оригинали стоят някак си нереално. Те самите звучат като кавъри на други песни, които не са чак толкова бързи. Никога не сме се замисляли да правим наши аранжименти на техни песни. DRAGONFORCE не са ми от любимите групи, но ги харесвам. А и все пак винаги има други песни, на които да направим кавъри, които са ни по-любопитни. 

От другата страна - Кавърът, който никога не сте направили досега, но много искаш да опитате?

Stefan Schmidt - До сега всичко, което сме искали, сме го направили. Не знам. Може би към момента не става въпрос за кавъри, а да привлечем вокалиста от оригиналната група. Ако в някакъв момент успея да работа с Eric Adams по кавър на MANOWAR, мога да си отида от този свят напълно щастлив. До момента, на когото сме се обадили, той е участвал. Имаме страхотни гости в албумите ни. Работили сме с Hansi от BLIND GUARDIAN, с Tarja Turunen, с Chris Boltendahl от GRAVE DIGGER, с Tony Kakko от SONATA ARCTICA. Няма от какво да се оплачем. Eric Adams обаче май не прави гост участия. Вероятно с деветия албум ще се опитаме да го привлечем или когато навърши 80, ще го попитаме дали не би искал да отбележи годишнината с участие в албум на VAN CANTO.

ВИЖТЕ ОЩЕ

РИОСВ ще глоби Община Варна за кризата с отпадъците

На Община Варна ще бъде наложена санкция от 3 до 10 000 лева заради кризата с боклука. Това каза Ерджан Себайтин, директор на РИОСВ-Варна. Най-големи нарушения в сметопочистването са констатирани в районите "Одесос" и "Приморски".  Поискали сме от община Варна  да ни се предостави информация на какво се дължи това замърсяване в града. Това каза в..

публикувано на 11.08.22 в 08:58

Морският свят през погледа на съвременното изкуство

Рисунки, скулптури и различни инсталации на морска тематика могат да бъдат видени в изложбата "Blow" или "Духай" на варненския артист и художник Калоян Илиев-Кокимото. Експозицията е подредена в алтернативното младежко пространство за култура "РеБонкърс" във Варна.  Още на входа посетителите могат да чуят шум от морски вълни. Той идва от видео с..

обновено на 10.08.22 в 20:25

Matthew Tuck (BULLET FOR MY VALENTINE): "Моите ментори винаги са били James Hetfield и Kirk Hammett"

Интервю с Matthew Tuck (BULLET FOR MY VALENTINE) BULLET FOR MY VALENTINE са банда от Уелс, която се събира през 1998 година. Групата става част от метъл сцената на Кардиф, дебютът й „The Poison” е позлатен. BULLET FOR MY VALENTINE имат няколко награди на „Kerrang!” и „Metal Hammer”, а през 2021 издадоха и седмия си албум, едноименен, който само..

публикувано на 10.08.22 в 20:17

Орхан Мехмедов (MCC "Братя във Вятъра"): "Добро винаги трябва да се прави"

Четири дни, по четири групи на ден. За втори път в средата на август. Така изглежда второто издание на рок фестивала „Varna Rock Adventure”. И този път организаторите са рокерите от най-стария мотоклуб в България „Братя във вятъра”. И този път домакин е паркът в квартал "Аспарухово". Първото издание на фестивала беше обвързано с 30-годишнината на "Братя..

обновено на 09.08.22 в 12:20

Ново ГМО опитва да "нахлуе" на европейския пазар

Често се е случвало докато пазаруваме и видим плод или зеленчук с по-нетрадиционна форма, размер или ако е прекалено перфектен на вид, да чуем изречението „това е ГМО“. Какво представлява всъщност генно-модифицирания организъм? Това е организъм, чийто гени са променени от човека. Т.е гените на един организъм се включват в друг и му придават нови..

публикувано на 08.08.22 в 07:23

DJ Villy: Всеки си спомня как се е сдобил с първата си грамофонна плоча, но никой не помни първата си mp3-ка

DJ Villy е един от най-колоритните български диджеи. Кариерата му започва в родната Варна в средата на 90-те, а преди 12 години той се установява в Германия, където живее и до днес. Любовта му към музиката датира от ранна детска възраст, а в 4-ти клас започва да посещава уроци по барабани. Тогава мечтата му е да стане барабанист и..

публикувано на 07.08.22 в 12:41

Подир сянката на кондора с Изабела Шопова

„Подир сянката на кондора" е най-новата книга на Изабела Шопова и разказва за едно епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия.  Без маршрут, план и резервации. А както бързо става ясно – и без адекватна подготовка. Смелият..

публикувано на 05.08.22 в 10:09