Национални културни празници „Албена“ отбелязват своята 25-годишнина с поредица събития в Североизточна България, които започват от днес - 15 септември и ще продължат цяла седмица до националния празник - 22 септември.
Литературно четене ще бъде проведено и във Варна. Празниците са инициатива на издателство „Захарий Стоянов“. Първата година те носят името „Бялата лястовица“, а по-късно са наречени „Албена“ на легендарния литературен образ, сътворен от писателя Йордан Йовков.
Повече за програмата на културните празници "Албена", чуйте от писателя Иван Гранитски – организатор на празниците:
За четвърт век в рамките на форума са проведени повече от 2 500 премиери на книги, поетични рецитали, дискусии, изложби, камерни театрални спектакли, концерти на открито, разказа организаторът на събитието Иван Гранитски в интервю за Радио Варна. Сред българските творци, участвали в духовните празници през годините, са Павел Матев, Любомир Левчев, Никола Манев, Леда Милева, Виктор Пасков, Валери Петров.
Освен в градовете Шумен, Разград, Търговище, Добрич, Генерал Тошево творците са гостували и в малки селца в Североизточна България. Провеждани са срещи с публика в антични крепости, църкви и дори на кораб по река Дунав и край нос Калиакра.
Много български съвременни артисти също са съпричастни с каузата на културните празници „Албена“ да работят за съхраняването на националната идентичност и за възвръщането на вярата в днешното българско общество, отбелязва Иван Гранитски.
Юбилейните празници „Албена“ ще гостуват в Разград, Шумен, Добрич, Генерал Тошево и във Варна, където на 21 септември в галерия „Тереза Зиковска“ от 17.30 ч. ще се проведе литературната среща с Боян Ангелов, Стоян Райчевски, Атанас Звездинов, Петър Андасаров, Валентина Радинска, Панко Анчев, Димитър Калев, Дончо Александров и Иван Гранитски.
Единадесетото издание на фестивала RADAR представя вълнуваща програма от артистични изяви извън стандартите. От 2 до 4 август Варна ще бъде пресечна точка на аудио-визуалните изкуства в рамките на 8 концерта и две творчески работилници с участието на над 30 музиканти и визуални артисти. От джаз и електроника до бийтбокс, от ренесанс и авангард..
На 29 юли /понеделник/ от 14:00 ч., в музеен комплекс „Аладжа манастир“ ще се проведе концерт на Дамския камерен хор при храм „Св. Атанасий“ под надслов „Духовен полет на крилете на църковните песнопения и българските народни песни“. В програмата ще прозвучат произведения от български и чужди композитори. Диригент – Евгения Григорова. Солисти –..
София Филм Фест във Варна прави още една крачка към превръщането на Варна в привлекателна дестинация за киноиндустрията. На 3-ти август 2024г. ще се проведе първата пичинг сесия за филмови проекти в рамките на годишния културен календар на фестивала. Това е уникална възможност за всички сценаристи, режисьори и продуценти да представят своите проекти..
Ана Роса Ернандес - концертен пианист, солист и педагог от САЩ с кубински корени, ще поднесе специален подарък на българската публика - концерт с вход свободен в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна. Рециталът ще бъде на 27 юли от 18:00 часа. Ана Роса Ернандес е родена в Куба, а изпълнителската й кариера сега се развива в..
На 27 юли от 20.30 часа, в традиционния концерт на площад „Независимост“ по повод Освобождението на Варна от османско владичество, оркестърът на Държавна опера Варна ще поднесе на варненци и гостите на Варна интересна програма от български и руски композитори. Кръстин Настев ще дирижира концерта, в който участват солистите на оперния театър..
Днес, 27 юли 2024 г., експозицията на Етнографски музей – Варна навършва 50 години. По този повод, на 30 юли /вторник/ от 16:00 часа в музея ще бъде открита изложбата "Порцеланът – вечният спътник на лукса". Колекцията от порцелан на Етнографския музей съдържа над 400 образци от средата на XIX до първата половина на XX век. В изложбата са..
Изложбата "50 + 10" с дървопластика представя Роберт Цанев в арт галерия "Тереза Зиковска" до 12 август. Роберт Цанев е сред най-популярните български художници, специализирани в работата с дърво. Но би било неточно и непълно да го определим еднозначно като „резбар“, защото това би имало ограничаваща роля за разбирането на творческите му търсения...
Ясно
