Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Mikael Åkerfeldt (OPETH): "Не можеш да контролираш магията"

Снимка: https://www.metal-archives.com

Интервю с Mikael Åkerfeldt (OPETH)

Последният, засега, концерт на шведските експериментатори OPETH в България беше през 2015. Тогава групата, водена от Mikael Åkerfeldt, записа участието си със симфоничен оркестър в Античния театър в Пловдив. На 24 септември OPETH отново ще свирят там, но без оркестър, този път по покана на „Blue Hills Events”.

Интервюто с Mikael Åkerfeldt (OPETH) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 12.09.2022 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР и е публикувано на сайта WeRock.bg.


От другата страна - Привет, Mike, предишния концерт на OPETH беше в Античния театър в Пловдив. Сега отново сте там.

Mikael Åkerfeldt - Спомням си, че бях много нервен.

От другата страна - Защо?

Mikael Åkerfeldt - Защото преди това никога не бяхме свирили със симфоничен оркестър. Също така комуникацията ни с диригента за аранжиментите на песните, на когото за съжаление не мога да си спомня името в момента, беше по имейл. Едва няколко дни преди концерта се събрахме с оркестъра, за да репетираме. До тогава нямах никаква представа за плановете му и намеренията му за частите на оркестъра. Т.е. до репетицията нямахме никаква представа какво ни очаква. След което всичко си дойде на мястото. Смятам, че диригентът си беше написал доста добре домашното. Когато започнахме да свирим с оркестъра по време на репетицията, всичко звучеше много добре. Той беше направил някои леки промени. Концертът след това се получи сякаш извън времето, беше магически момент. Античният театър е невероятно място. Оркестърът беше страхотен. Някои от аранжиментите бяха тип „Джеймс Бонд”, което не е много типично за нас. Но цялото преживяване беше добър опит, който мисля отново да повторим.

От другата страна - Сега, за този концерт какво сте предвидили да изпълните. Още повече, че ще свирите отново в Античния театър?

Mikael Åkerfeldt - Така е, но без симфоничен оркестър. Имаме представа какво ще свирим. Този концерт е част от турне, което по някакъв начин продължава обиколката, която направихме и която премина през Европа, Северна Америка, Австралия и Япония в подкрепа на последния ни албум „In Cauda Venenum”. Така че със сигурност ще изпълним нов материал. Когато сме на турне, се опитваме да обхванем колкото се може повече албуми. Така че със сигурност сетът ще бъде комбинация от нови песни от последния албум на OPETH и разбира се, ще се опитаме да покрием колкото е възможно стария материал на групата. Даваме най-доброто от себе си, опитвайки се да предложим на публиката едно емоционално преживяване.

От другата страна - Какво прави един концерт по-специален за теб?

Mikael Åkerfeldt - Невъзможо е да отговоря, защото това е магия. Към нея всъщност се стремя във всяка една нощ, когато сме на сцената. Понякога тя е просто там, появява се, но не можеш да кажеш какво я създава и какво не я създава. Това може да е свързано със звука на сцената, понякога там той може да не е добър и магията да отсъства, може да е свързано с мястото, на което свирим. Например Античният театър в Пловдив допринася за нивото на магията. Така смятам. След което идва взаимодействието с публиката, което понякога е просто на лице. Или го държиш в ръцете си. Трудно е да се каже дали магията се дължи на усещания и чувства или просто се случва. Може би зависи от поведението ти от концерт на концерт. Или защото правиш едно и също различно всеки път. Но магията не можеш да я създадеш. Тя или е там или отсъства. И дори ти да не я чувстваш, за някого от публиката моментът може да е магичен. Всичко зависи от отделната личност. Какво чувства. Някой може да сметне един концерт за абсолютно фантастичен, защото точно тази нощ се е чувствал страхотно. Пил е няколко бири и си е изкарал добре. От друга страна в същото време на същия концерт може да има фенове, които да не възприемат концерта като добър, защото са го усетили по друг начин. Разбираш ме. Така че е невъзможно да отговоря на въпроса. Не става с превключвател – има магия, няма магия, тук е, няма я. Това не може да се контролира.

От другата страна - Има ли нещо, което не много хора знаят за OPETH, но би искал повече да научат?

Mikael Åkerfeldt - На сцената сме от 1990 година. И не съм много сигурен, какво точно бих искал хората да знаят за нас. Всъщност има. Има едно нещо, което бих искал всички да знаят за OPETH. Ние винаги се отнасяме към музиката с най-голямото уважение, на което сме способни. Никога не сме се стремяли към известност. Никога не сме настройвали нарочно музиката си, за да достигне до по-широка публика. Дори смятам, че до известна степен в повечето случаи сме правили точно обратното. Винаги, когато е ставало въпрос за музика, сме следвали сърцата си. Дори и като по-малък, когато  съм мечтал да съм рок звезда. Никога не сме мислили в посока на успеха. Исками се да вярвам, че в това отношение сме честни и искрени. Винаги създаваме музика, която намираме интересна за нас самите. Понякога това съвпада с интересите на слушателите. Голяма част от албумите ни са излезли в точното време и по някакви причини много хора са ги харесали. В същото време имаме албуми, които са мразени от мнозина. Всъщност по никакъв начин не се опитваме да контролираме този процес. Издаваме онова, което чувстваме, че е интересно и носещо допълнителна стойност в музикален план към съответния момент. Мисля, че има нещо, което много хора забравят, когато става въпрос за музикантите и то е, че ние не поставяме целите си върху успеха, а върху това да създаваме интересна музика. Всяко наше планиране е свързано единствено и само с това. Всеки албум, който сме правили, е по-скоро резултат от стремежа ни да създадем нещо още по-интересно. Всеки наш диск е отговор на въпроса – „Какво повече можем да постигнем, нещо, което не сме правили преди, нещо, което да предизвика изумление, да си кажем, че е чудесно?” Голямата цел пред основната част от популярната музика е да продаде колкото се може повече албуми. Ние никога не сме работили в тази посока.

От другата страна - След 32 години смяташ ли, че каквото създадеш, отговаря на моментното състояние на OPETH?

Mikael Åkerfeldt - Смятам, че съм много добър съдник по отношение на това, което създавам, защото от самото начало на OPETH пиша почти цялата музика. Разбира се, че получаваме критики, че тази или онази песен, или този, или онзи албум не звучат като OPETH. По определен начин това е в някаква степен вярно, ако погледнеш първите албуми на групата, които примерно харесваш. Следващите обаче може и да не ти харесват, защото ще решиш, че наистина не звучат като OPETH. Самите ние се отнасяме към всеки нов албум като към бяло платно. Като бяла дъска, която трябва да бъде запълнена със съдържание. Смятам, че всичко, което правим, отговаря на името на групата. Все пак то стои на обложката на всеки албум. Пък и вътре музиката е OPETH.

От другата страна - Има ли предизвикателство, което все още не сте опитали?

Mikael Åkerfeldt - Убеден съм, че са достатъчно много. Всеки нов албум е предизвикателство. Особено след 32 години. Аз съм вече на 48 години. Вече не съм младежът, който се опитва да се хареса и да бъде готин. Вече съм въэзрастният, който страшно много обича музиката. Така че всеки албум сам по себе си е предизвикателство. Свирили сме с оркестър, което е голяма стъпка, в албумите ни е имало струнни инструменти все едно записваме с оркестър, свирили сме в джаз клубове, в големи зали, в музикални театри, в „Роял Албърт Хол”, в операта в Сидни - всяко едно от тези места е само по себе си е предизвикателство. Едва ли има много останали от тях. В музикално отношение – не съм много сигурен. Има две неща, които все още не сме направили. Едното, с което все още не сме се заели, но не казвам, че ще опитаме и което смятам, че би било интересно за самите нас да направим е да създадем наистина тежък албум почти като дет метъл или второто - джаз запис – не бих посочил като пример Франк Синатра, но албум с подобни оркестрации. Нещо, което до момента наистина не сме правили. Не съм сигурен, че ще го създадем, но съм мислил в тази посока през последните години.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Mikael Åkerfeldt - Ако говорим за традиционен рокендрол момент имам доста от тях. Иначе веднъж в Австралия изхвърлих няколко стола от балкона на 25 етаж. За което бях глобен и трябваше да платя столовете.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Режисьорът Богдан Дарев: "Александър Еплер ни учи на любов към България"

"Кавал парк" – американецът от руски произход Александър Еплер, който ни учи на любов към България. За документалната лента разказва нейният режисьор Богдан Дарев. Документално-художествената лента проследява живота на композитора, изпълнителя и майстор на оригинални концертни кавали Александър Еплер. Американецът от руски произход има..

публикувано на 02.10.22 в 07:00

Актьори от Добрич: Общото между парламента и театъра е в заучените реплики

Предизборните кампании в България стават все по-режисирани и насаждат все по-силно усещането, че се движат по много точно зададен предварителен сценарий. В изказванията на кандидатите на едни и същи партии често се чуват заучени и наизустени фрази и дори и само да ги слушаме, без да познаваме гласовете им, можем с точност да определим чии представители..

публикувано на 30.09.22 в 10:30
Чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, дм - председател на Дружеството на кардиолозите в България

Професор Асен Гудев: Много от случаите на сърдечносъдови заболявания са предотвратими

На 29 септември - Световният ден на сърцето, Валерия Василева разговаря в предаването "Златното сечение" за здравето на сърцето с чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн, FESC, FACC – началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” – София и председател на Дружеството на кардиолозите в България . Как да тълкуваме..

публикувано на 30.09.22 в 07:55

„Изкуството да падаш“ - за трудния път на съзряването, за умението да падаш и да се изправяш отново

„Изкуството да падаш“ – дебютният пълнометражен филм на Орлин Милчев, беше един от участниците в конкурсната програма на фестивала „Златна роза“. Историята разказва за 17-годишната Бори (в ролята Елена Замяркова), която отказва да бъде унижавана от момчетата. Артистичната й, но лабилна майка (Александра Сърчаджиева) не й дава подкрепата, от която има..

обновено на 29.09.22 в 10:54
Христо Милетов

Христо Милетов: Няма по-добра сфера от спорта, от която да си намериш приятели

В последния петък на месец септември в десетки държави ще се проведе Европейски ден на спорта в училище – една от най-масовите кампании, целяща повишаване на нивото на физическа активност у децата. За осма поредна година учебни заведения от цялата страна ще се включат и ще демонстрират нуждата oт повече движение в ежедневието на учениците...

публикувано на 28.09.22 в 14:05

40% ръст на започнатото ново строителство във Варна

В почти цялата страна инфлацията и кризата доведоха до спад на започнатото ново строителство с около 25%. В големите градове като Варна и София обаче ситуацията е по-различна и на тези места се наблюдава ръст за първите шест месеца на 2022 година.  Най-голям е ръстът на започнато ново строителство във Варна с цели 40%. Това каза в интервю за Радио..

публикувано на 28.09.22 в 07:56

Дишам, спя, спортувам - нещата, които никой не може да направи вместо нас

Най-важното упражнение, което е и с най-голямо значение за нашето здраве, стойка и дълголетие, и дори правилното подреждане на зъбите и черепно-лицеви кости е дишането. При това дишането през носа, казва Дойчин Кършовски. Именно така се казва и първата му книга на български език – „Дишам”, която е част от поредица, в която е отредено..

обновено на 27.09.22 в 11:30