Max Kolesne (KRISIUN): "Когато Слънцето умре, настъпва Апокалипсисът"

Интервю с Max Kolesne (KRISIUN)

KRISIUN са бразилска дет метъл банда, в която свирят трима братя - Alex Camargo , Max Kolesne и Moyses Kolesne. Тримата сформират групата в началото на 90-те години на миналия век. И KRISIUN продължават да съществуват и днес, да издават албуми и да правят турнета, които три пъти минаха и през България. Последният албум на бруталното трио „Mortem Solis” беше поводът за интервюто, което барабанистът на KRISIUN Max Kolesne даде за „От другата страна”. 

Интервюто с Max Kolesne (KRISIUN) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.09.2022 година.

От другата страна - Здрасти, Max, къде те намирам в момента?

Max Kolesne - Намираш ме в Бразилия, в Сао Паоло, там живеем. Подготвя ме се за промоцията на новия албум на KRISIUN „Mortem Solis”. Налага ни се да обърнем внимание на много неща. Подготвяме кратко турне в Европа. След което ще посетим и Северна Америка, а есента и зимата ще свирим с NILE на Стария континент.

От другата страна - KRISIUN са създадени през 1990 година…

Max Kolesne - Ако трябва да сме по-точни - като KRISIUN започнахме през 1992 година. Това беше началото. За първи път тогава се събрахме с братята ми. Идеята тримата да направим банда, се появи през 1992 година. Преди 30 години. Доста време мина от тогава.

От другата страна - По какъв начин „Mortem Solis” отбелязва тази 30-годишнина?

Max Kolesne - За нас е невероятно, защото никога не спряхме за всички тези години. KRISIUN никога не прекъснаха съществуването си, откакто се превърнахме в професионална банда.  От 1997 година, когато направихме първото си международно турне в Европа, а малко преди това бяхме издали дебюта ни „Black Force Domain”, никога не сме спирали. Продължихме да правим турнета и да издаваме албуми. През първите месеци от пандемията си взехме кратка почивка от свиренето и от всичко всъщност. През втората половина на 2021 отново се почувствахме заредени и вдъхновени, почувствахме се напълно готови за създаването на нов албум. Чувствахме, че сме готови за още една порция брутална и бърза, дива и агресивна музика, както в миналото. Бих обобщил, че новият ни албум е комбинация от най-старите ни издания като „Black Force Domain”, „Apocalyptic Revelation” и „Conquerors of Armageddon” и настоящия ни подход към музиката. Днес сме много по-зрели и много по-опитни. Бих отбелязал, че „Mortem Solis” е новият „Black Force Domain”. Щастливи сме и сме много развълнувани, че имаме шанса да издадем нов албум, както и отново да направим турне. Нямаме търпение да свирим навсякъде.

От другата страна - Има ли разлика между феновете в Европа и Америка, както и в Бразилия?

Max Kolesne - Мисля, че днес феновете навсякъде са едни и същи. Има някои места, както тук в Бразилия или в Щатите, където феновете буквално откачат. Правят мош питове и всичко характерно за един екстремен концерт. В някои страни от Европа хората предпочитат да куфеят по традиционния начин. Наричам го – „немския стил” – обичат да гледат концертите, да размахват юмруци, да куфеят. Подходът е различен. За мен, обаче, феновете си приличат много по отдадеността и любовта си към бруталната музика. Обикновено с KRISIUN свирим пред наша публика, която е много дет метъл ориентирана. Тя обожава музиката ни. Както отбелязах подходът е различен. Понякога феновете са по-луди, други предпочитат да си куфеят, но страстта и любовта към музиката е една и съща.

От другата страна - Има ли нещо, което направихте за първи път в „Mortem Solis”?

Max Kolesne - Трудно е да отговоря. Всеки албум е с малко по-различен. Винаги има нещо по-различно като друг подход например. Начинът, по който работим, никога не е точно същия, както за предишния диск. Не мога, обаче, със сигурност да кажа, че сме направили нещо коренно различно от преди. Бих отбелязал, че „Mortem Solis” е еволюция от създаденото в миналото. Албумът съдържа всички запазени елементи на KRISIUN. От първата нота, която чуеш, вече знаеш, че е KRISIUN. Това искаме да запазим в изданията и музиката ни.  Искаме да запазим същата бруталност и идентичността на групата, химията от съвместната ни работа. Хората, които си пуснат албума, веднага ще почувстват от първите ноти, че е KRISIUN. Винаги обаче присъства и развитието, и лекото отдалечаване от онова, което сме постигнали в миналото. Дори се опитваме да сме още по-брутални. Ако си пуснеш песни като „Serpent Messiah” или „War Blood Hammer” ще чуеш, че това са най-бруталните песни, които някога сме създавали. „Mortem Solis” е стъпка напред. Вокалите са по-брутални от предишните албуми. Китарите са по-тежки. Има много голямо разнообразие в рифовете и вокалните линии. Това означава, че песните се различават една от друга макар че албумът е много брутален, бърз, злобен и груб. Вокалите и рифовете не са еднакви във всяка композиция, така че можеш да усетиш разликата в между тях. Може би точно това е едно от нещата, които за първи път постигнахме в този албум. Когато го чуеш, независимо от бруталността, осъзнаваш, че песните не си приличат и стоят самостоятелно.

От другата страна - Предимствата и недостатъците при изпълнението на тази брутална музика на живо?

Max Kolesne - За да изпълняваш подобна музика, трябва да си фокусиран и много отдаден. Трябва да си подготвен, както физически, така и психически. Също така и на духовно ниво. Музиката не е лесна за свирене и е много взискателна. Никога не е било лесно. Занимавам се с нея почти 30 години. Изпълнявам този брутализъм на живо почти 30 години. И никога не е било лесно. Винаги е било предизвикателство. Но това е добрата страна, защото обичаме предизвикателствата. Обичаме да свирим подобна музика, обичаме чувството, че буквално разрушаваме сцената. Винаги трябва да съм подготвен 100 процента. Дори и да умра, свирейки тази музика, то трябва да умра щастлив, че я изпълнявам.  Така стоят нещата при нас. Музиката, която изпълняваме, винаги е била взискателна и предизвикателство, но ние обичаме онова, което правим. Когато достигна до определен момент, в който ще си кажа или почувствам, че съм вече прекалено стар, за да свиря брутален дет метъл, е се преориентирам към блуса и рокендрола в някой бар. Сега обаче чувствам, че ни предстоят още много години. Усещаме се заредени и готови за подвизи. Така че музиката е предизвикателство, изисква много, но чувството да изпълняваме брутален дет метъл е уникално.

От другата страна - Колко по-брутални можете да станете? Има ли накъде още?

Max Kolesne - Зависи. Не се форсираме да сме брутални, при нас се получава естествено. Когато казвам, че „Mortem Solis” е по-брутален, го сравнявам с предишните „Scourge of the Enthroned”, „Forged in Fury”, „The Great Execution”. В „Mortem Solis” се съдържа онова олдскуул настроение на KRISIUN. Песните са бързи и много агресивни. Но това се получава естествено. Когато започваме работа по тях, ни отнема дни на упражнения, за да ги изградим. Докато не се убедим, че всичко в една композиция работи заедно, че всички инструменти и вокали произвеждат химията. За това е необходимо известно време, но нещата се подреждат по естествен път. Когато се завърнахме към композирането, бяхме убедени, че албумът трябва да е директен и агресивен, бърз и брутален, но по един естествен начин. Преди да запишем определен материал, трябва да сме се убедили, че песните дори и без скорост и тежест, съдържат добри рифове и вокални мелодии, които да носят наслада на слушателите. Не искаме да достигаме онази бруталност, при която ще останем неразбрани, а музиката ни няма да се хареса. „Mortem Solis” е скоростен и тежък албум, но носи духа на истинския метъл онова, от което се е родил този стил. Точно това се опитваме да правим. Бруталността е нашият начин, но метълът, който изпълняваме, трябва да е добър, да съдържа добри вокални линии и добри рифове. Това е много важно за нас.

От другата страна - Като барабанист какво мислиш за тези извънземни техники на свирене, които практикуват младите?

Max Kolesne - Смятам, че някои от младите барабанисти са наистина много добри. Днес обаче голяма част от материалът минава обработка в студиото. Можеш да послъгваш и да направиш така, че да звучиш като машина. В много от албумите, които днес си пускам, за съжаление установявам, че ударните са наредени с помощта на компютър. Те не звучат изсвирени от жив барабанист. И това не се отнася само за барабаните, а за цялата продукция. Тя е препродуцирана и напудрена изкуствено. Всъщност нямам нищо против този начин на работа, но не е моят стил. Аз искам да си пускам и да слушам албуми, записани от истински музиканти, които наистина свирят. Дори и да чувам грешки тук и там. Пусни си класиките от 80-те, онзи типичен олдскуул. Те не са съвършени, но носят идентичност. Веднага можеш да познаеш кой свири, коя е групата, дори кой стои зад барабаните. Днес музиката се е превърнала в студио-измама. Трудно е да я харесаш. Пускам си нови албуми, слушам една-две песни и се отегчавам, защото  всичко е твърде перфектно. Едно нещо, за което искаме да сме напълно сигурни, когато записваме албум, е да запазим живия дух, естественото настроение в музиката. Преди да запишем „Mortem Solis” и тримата заедно репетирахме много. Наблюдавахме се и дори не използвахме метроном, за разлика от повечето банди, които не могат без уред, който да измерва темпото. Не се противопоставям на този вариант на работа, но ние искаме да работим по наш начин. Искаме да запазим стила суров, естествен, олдскуул и агресивен. Това е нашият начин и го предпочитам. Щом на новото поколение му харесва всичко да звучи перфектно и изчистено, и да работи на компютър вместо да свири, добре. Аз обаче повече предпочитам истинското и необработеното свирене. Уважавам много изпълнители от младото поколение, но когато си пусна някоя група, която има този студиен подход в музиката си, при който песните са дообработвани компютърно и усетя измамата, повече не посягам към този диск.

От другата страна - По какъв начин според теб се промени погледът на феновете върху музиката след появата на Интернет?

Max Kolesne - Трудно е да отговоря. Наистина. Едно нещо, което Интернет наложи, е фалшивостта. Говорихме преди малко за нея. В мрежата можеш да попаднеш на много фалш. Днешното поколение сърфира с часове и попада на какви ли не неща. А там е скрита много неистина. Интернет промени много неща. Но трябва да се научиш да го използваш. Трябва да си в Мрежата. Не съм й голям фен, но трябва да имаме своето място там. Музиката ни трябва да е откриваема. За мен, обаче, истината е в живите изпълнения. Достигнахме момента, особено след пандемията, в който хората имат нужда да излязат навън, да пристъпят праговете на домовете си и да посетят концерт, да се срещат с приятели и на живо да усетят изпълнителите. И тогава със сигурност ще промениш концепцията си за това коя музика е добра и коя не е. Това става, когато си на концерт. Тогава се формира истинският поглед. Интернет е добра придобивка, защото можеш да откриеш много нова музика, но наравно с това ще попаднеш на много фалшиви метъл банди, на много позьори, които се опитват да са постоянно на първа линия. И когато им се наложи да излязат на концерт, истината лъсва. Все едно присъстваш на концерт на друга банда. Живите изпълнения са истината. И отново – Интернетът е супер, защото можеш да разпространяваш музиката си, да рекламираш бандата си, но истината е при концертите. Истинският живот е там. Просто излезте, отворете си бира с приятели и посетете някой концерт. Това е истинският метъл стил.

От другата страна - Защо понякога, когато правите проверка на звука, го правите с песни на други групи като IRON MAIDEN например?

Max Kolesne - Правим го за забавление. Все пак това е музиката, с която сме израснали. IRON MAIDEN, JUDAS PRIEST всички класически метъл банди. По-късно опознахме по-бруталните групи като SLAYER, DARK ANGEL, POSSESSED, MORBID ANGEL. Все още ги харесваме. Обожаваме олдскуула и класическия метъл и хеви метъла като цяло. Изпълняваме го за удоволствие. Понякога причината е да загреем. Тогава посягаме към BLACK SABBATH, MOTORHEAD, IRON MAIDEN, JUDAS PRIEST. Изпълняването на техните песни изисква друг подход. Като музиканти, които свирят много брутална музика, за нас е много добре понякога да загреем с нещо по-бавно.

От другата страна - Последен въпрос. Какво следва, когато „Слънцето умре”?

Max Kolesne - Това е краят. Краят на всичко. Падението на империите, на месиите, на кралете, на фалшивите пророци. Краят на всичко. Разрушението на всичко. Когато слънцето умре, всички въздушни кули, които човекът е сътворил, се превръщат в пепел. Това е краят. Апокалипсисът!