Изкуството не може и не бива по никакъв начин да обслужва властта

Кинокритикът Деян Статулов представи за първи път във Варна книгата си (Не)възможната свобода. В нея той разглежда основните аспекти на идеологическата цензура в българското игрално кино в периода 1948 - 1989 година и какъв е нейният механизъм.

"Понякога, докато четях някои архивни единици, бях огорчен и смутен да видя чисто документално за творци, които съм харесвал, че всъщност по един или друг начин са обслужвали комунистическата власт. Някои са го правили, защото не са имали избор, но други са го правили с користни цели, за да могат самите те да градят кариера," каза за Радио Варна Деян Статулов.

Официално никъде не са записани цензурни правила, допълва кинокритикът. Имало е приет идеологически наратив, наречен "социалистически реализъм", но на творците не им е било ясно, кое е правилно и кое не.

"Това дава възможност на властта широко да разтвори ветрилото и да преценява спрямо конюнктурата на времето и дори по собствени лични интереси, да преценяват кой филм да бъде спрян, кой да бъде цензуриран, кой да бъде отрязан и т.н. Проблемът на това ветрило е, че те са стимулирали колеги да се докладват един друг пред властта, провокирани от междуличностни вражди," обяснява Статулов.

В книгата му са подробно представени случаите с два емблематични български филма - "Кратко слънце" на Людмил Кирков и "Една жена на 33" на Христо Христов. Коментира се и как са провалени кариерите на млади актьори като Вихър Стойчев и Пепа Николова.

"Там, където има идеология, няма изкуство. Изкуството не може и не бива по никакъв начин да обслужва властта", категоричен е Деян Статулов.

Следващата му книга ще е за пропагандата в българското кино пак в периода от 1948 до 1989 година. Той дава два примера - Хан Аспарух и Време разделно.