Къде се влошава качеството на въздуха у нас ?

Решенията за подобряване качеството на въздуха не е нужно да са радикални, а добре обмислени и ефективни. Те трябва да са обяснени навреме на хората, защото някои мерки ще изискват промяна в ежедневието им. Това заяви за БТА Ивайло Хлебаров от екологично сдружение „За Земята“.

Той смята, че зад липсата на политическа воля да се предприемат необходимите действия стои некомпетентност, липса на капацитет и контрол, както и икономически интереси. По думите му забавянето във вземането на решения ще коства не само финансови средства на държавата – санкции за неспазване на нормите на качеството на въздуха, но и здравословни проблеми при хората. Хлебаров посочи, че замърсяването на въздуха изостря съществуващи заболявания на дробовете, а дългосрочното излагане на замърсяване води до сърдечно- съдови, ракови заболявания, диабет и др.

Освен контрол и санкции са нужни и стимули и подкрепа за уязвимите части на обществото, каза също експертът.

„Качеството на въздуха се влошава на места, където има комбинация от източници на замърсяване - трафик и/или отопление с дърва или въглища и от неблагоприятни географски и метеорологични условия“, обясни той. И уточни, че това не е характерно само за големия град, но и за по-малко населени места.

В едно закътано село с няколко къщи, които се отопляват с дърва, въздухът може да е много мръсен, но там качеството на въздуха не се измерва, посочи Хлебаров. През годините има тенденция за електрификация на отоплението, но все още дървата са основен източник, уточни той.

Не очаквам да има увеличение на потреблението на газ също. Възможно е някои хора, които бяха преминали на пелети, да се върнат на дърва заради високите цени на пелетите, прогнозира Хлебаров.

„Увеличената цена на дървата за огрев и проблемите с доставките може да стимулират част от хората по-бързо да преминат към отопление с електричество заради фиксираната цена за битовия сектор, защото може да им по-изгодно“, обясни също той.

Хлебаров смята, че като цяло у нас има тенденция към електрификация на отоплението, най-вече чрез климатици. По думите му това означава по-малко замърсяване и по-малко здравни проблеми.

„С навлизането на енергия от слънцето и вятъра, което се ускори в световен мащаб заради намаляващите цени спрямо другите технологии, енергийният микс на България ще става все по-чист“, каза той.

Хлебаров приветства възможността и гражданите да си инсталират слънчеви панели. „И след като потребят това, което им е нужно, да могат да връщат неизползваната енергия в мрежата“, уточни той. Според него трябва да има стимули или подкрепа за домакинствата, за да се използва по-чиста енергия.

По думите му ситуацията в индустрията у нас също трябва да се промени. Според него ТЕЦ „Брикел“ е „емблематичен пример“ за предприятие, което влошава качеството на въздуха.

От години Хлебаров работи за подобряване на ситуацията и в София. Според него има нежелание да се признае, че има проблем с азотния диоксид, който се дължи на автомобилния трафик. Ние вече направихме втори доклад с измервания, но общината не желае дори да провери. Обяснението ми е, че те са наясно, че резултатите трудно могат да бъдат оборени, каза експертът.