Един от най-впечатляващите съвременни белетристи, Галин Никифоров, издаде нов роман - "Черна светлина". Накратко за сюжета: В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт. Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда.
„Винаги съм харесвал израза „черна светлина“ не само защото е привиден оксиморон, нито защото е онази загадъчна част от спектъра, която трепти в невидимото. Става дума за друго пристрастие и друг смисъл… Става дума за това, че за мен черната светлина е най-добрата метафора на човешката душа, която си представям като едно меко черно кълбо, чиито дълбини просветват едва-едва. Защото в нея има и Мрак, и Светлина.“ Г. Никифоров
Светлана Вълкова разговаря с писателя в предаването за култура "Гравитация нула":
Вие сте автор, който непрекъснато се развива, всеки Ваш роман е написан в различен стил. В "Черна светлина" липсва обичайната мистика, много по-реалистичен е...
От няколко години вече, след като завърших „Лисицата“, се ориентирах към по-реалистични книги, защото смятам, че те са най-силни, най-ценни, защото показват част от нашия, реалния свят, показват неща, които често са пред очите ни, но ние не ги виждаме или ъгълът, от който сме избрали да ги гледаме, не е по-особен. Освен това от писателска гледна точка те са и най-предизвикателни – не можеш да използваш различни ефекти...
Т.е. трябва да говориш директно.
Да, по-директни са и по-човешки, най-близко са до сърцата на читателите, а и до моето сърце.
Винаги адаптирам стила към самата история, както всеки актьор е различен в различните роли, но иска да покаже най-доброто от себе си.
Сюжетът в „Черна светлина“ реална история ли е?
Това е може би най-семплият сюжет от книгите, които съм писал през последните години. Исках да има повече дълбочина, да не е усложнена, излишно ефектна, а да е драматична книга. Тя показва как един човек, претърпял огромна загуба в живота си, се справя с това. Спомням си, че в едно предаване една жена каза: „Ние непрекъснато говорим за това как се чувстват жените, а изключително рядко говорим за това как се чувстват мъжете.“ Това беше допълнителна мотивация да напиша книгана – да покажа какво чувства един мъж, когато страда. При нас, мъжете, обикновено чувствата са черна кутия, повечето така сме възпитани, това е социалното клише, на което много от нас робуват.
Бръкнахте ли дълбоко в собствената си душа?
Нещата, за които пишеш, трябва да ги разбираш. Аз съм писател и имам привилегията да пиша за чувства, това не е проблем за мен, но мисля, че и съвременните мъже започнаха да се поотпускат и да говорят повече за проблемите си. Жените го очакват от нас, а и така се живее доста по-лесно.
Вашите герои обикновено са гранични, тук така ли е?
Те са трансгресивни, прекрачват едни граници, там се чувстват може би по-уютно, поне на пръв поглед.
Какъв тип граници обаче?
Различни – социални, емоционални, законови граници. Това е сигурно подсъзнателен стремеж героите да бъдат изведени като по-драматични, по-ефектни. В литературата и в киното можеш да си позволиш подобни неща, за да може внушенията да са по-солидни.
А защо е „Черна светлина“, може би трябваше да е „Черна кутия“?
Много ми харесва съчетанието „черна светлина“, защото е привиден оксиморон. Много хора ми казаха, че няма черна светлина, но аз намерих две значения - едното е от физиката: черна светлина е всяка светлика с дължина на вълната под 380 нанометра, тя е невидима, но съществува. Това понятие изключително подхожда на човешката душа – знаем, че я има, но никой не я е виждал. Черната светлина може да бъде изключително разрушителна, но и много полезна – медицината не може да функционира без нея. По същия начин и човешката душа – тя може да бъде изключително градивна, но може да бъде и изключително разрушаваща. Зависи кой път ще избереш в себе си. В началото на книгата имам едно мото от стар индиански вожд: в душата ни винаги се борят два вълка – добрият и злият, побеждава този, който храниш...
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:
Галин Никифоров (роден 1968 г.) живее и работи в Добрич. В книгите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта. Издал е 8 романа - "Умерено нежно", "Добро момче", "Фотографът: obscura reperta", "Лятото на неудачниците", отличен с наградата „Роман на годината”, "Къщата на клоуните", отличен с националната награда „Елиас Канети”, "Лисицата", "Тяло под роклята", "Черна светлина".
"Проблемът със синята зона е атака срещу община Варна и е породена от грешки, пропуски и умишлени действия от предходната администрация. Тя не е провела навреме обществена поръчка. Договорът с фирмата, която поддържа зоната изтичаше 16 дни след като започна мандата на новата кметска администрация. Това беше една заложна мина, с цел, когато..
“Харесвам те” е заглавието на новата песен в репертоара на Белослава. Записва я в дует с Бобо, с който си партнират и в песента “Нямаме време”. Тя е включена в албума “Слушай ме” на изпълнителката от 2005г. 18 години по-късно двамата се събират отново. На 21 декември "Харесвам те" ще прозвучи на живо за първи път. На 21 декември във Военния клуб в..
Музикално пътешествие през близки и далечни земи – това обещават концертите „Музиката на България и Ирландия в едно“. Ирландско-българското дуо „Келтора“ в състав Томас Кийтинг и Лора Паносян ще представи музикална програма, съставена от авторски аранжименти на популярни и обичани български народни мелодии, вплетени с жизнерадостните ритми и приказно..
Интервю с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES) Басистът Marco Mendoza е бил част от групи като BLUE MURDER, THIN LIZZY, WHITESNAKE, BLACK STAR RIDERS, THE DEAD DAISIES, JOURNEY. Работил е с Ted Nugent, Bill Ward, John Sykes, Tommy Shaw, Tim "Ripper" Owens и кой ли още не, и кой ли още да. На 22 и 23 декември..
На 15 декември, неделя, в пространството за изкуство „Ателието“, двама млади автори представиха съвместна изложба живопис, рисунка и фотография. Това са Кирил Стефанов и Даниел Колев. Двамата са приятели от години. За съвместната им проява са избрали името „Изложба“. Нищо повече и нищо по-малко, както твърди Кирил Стефанов. "Той показва фотографии от..
Силна година изпращат българските киносалони. Това се дължи до голяма степен и на успеха на филма "Гунди - легенда за любовта", излязъл в средата на октомври. Това обобщи за Радио Варна председателят на Асоциацията на българските киносалони Божидар Илиев. Той е съсобственик на новата киноверига, която ще отвори врати във Варна на 21 декември. Деветте..
Ако проeктобюджетът за 2025 година бъде приет, следващата година дефицитът ще нарасне лавинообразно, бедните ще станат още по-бедни, а богатите - по-богати. Такава прогноза направи Иван Костов - бивш министър на финансите и бивш министър-председател. Той сравни ситуацията с 1994 година и времето на правителството Жан Виденов, когато по думите му е..