С кастинги избират наематели в София

Сега ще ви разкажа една съвсем истинска история. Тя ми беше споделена вчера от мой приятел, който наскоро отиде да работи в София и започна да си търси квартира там.

Първото, с което се е сблъскал са многото фалшиви обяви, които са пълни със снимки на направо луксозни жилища и то на много приемлив наем. Хайде, да кажем, че това е нормално - много такива обяви има и във Варна. Ако все пак човек се излъже да се обади, със сигурност ще попадне на брокер, от който няма да има отърване. Брокерите са войнствено племе от лустросани индивиди, нещо като зулуси в костюми. Те са някаква особена порода. Сигурно ходят на специални курсове по непукизъм. Но да оставим брокерите – все пак и те са хора, и те трябва да ядат.

Да поговорим за другите главни герои в тази одисея с наемането на жилище в София. Наемодателите. Само в рамките на няколко часа моят познат се е сблъскал с едни от най-странните екземпляри в безкрайната джунгла от хазяи. Обща черта на всички наемодатели е да си мислят, че жилището, което предлагат е най-доброто на пазара и, че трябва да искат космически наем за него. Нищо, че понякога става дума за стара мизерна гарсониера, която не е ремонтирана от 80-те години. Няма значение, че е дупка, важна е локацията, коментират гордите собственици. Те пък са друго племе - не по-малко странно от брокерите. Моят познат ми разказа как някакъв човек, който давал под наем двустаен апартамент за 800 лева на месец му казал, че е склонен да намали наема с 50 лева, ако му предплати за две години напред. Повтарям – две години, не два месеца.

Други са още по странни. Те обичат да правят кастинги за наематели. И макар в София такива кастинги да не са нещо ново, те все пак ми се струват абсурдна приумица, характерна основно за типичните пишман столичани. Та на едни такъв пишман софиянец попаднал вчера моят приятел. Дядото предлагал под наем една доста мизерна стаична, малко по-голяма от килер, което обаче не му пречело да организира кастинг сред желаещите да я наемат. Просто си представете картинката. Старецът, с вид на библейски патриарх, е седнал на стол до една маса, върху която има голяма тетрадка. Понеже е късоглед, той се е навел почти до листите и старателно си записва безценната информация, която евентуалните наематели споделят по време на разпита. А той протича по следния начин: „На колко си години? Колко си висок. Женен ли си? Защо не си женен? Да не вземеш да ми ги мъкнеш тук всякакви...! Какво работиш? А учител. Добре, че не си журналист. Значиии, най-мразя журналисти!. Колко често се къпеш, че водомера е общ. Как така всеки ден бе, ти направо ще източиш язовир Искър! Пушиш ли? Пиеш ли? Кога излизаш сутрин, кога се прибираш, колко спиш, какво ядеш?“ И т.н, и т.н....

Ситуацията е доста забавна, стига разбира се, да не си в ролята на разпитвания. Чувстваш се като на изпит и все се надяваш, че няма да те скъсат. Моят приятел разбрал, че е взел изпита, след като стареца му звъннал да му каже, че е спечелил кастинга за килера. Отговорът бил: „Благодаря, нямам интерес, но вие продължавайте с кастигна. Чух, че Анджелина Джоли искала да участва“. Старецът му затворил телефона.

Това е само една от многото забавни истории в театъра на абсурда, озаглавен „Как да наемем жилище в София и в същото време да запазим психичното си здраве“.

А моят приятел продължава да си търси квартира, което със сигурност означава, че скоро ще можете да прочетете нова история за софийските хазяи. А за варненските, които са не по-малко колоритни, ще поговорим някой друг път.