Лесна работа: И нека следващата история да е по-хубава

Ето ни и нас през декември.

Как неусетно мина времето! Малко остава да затворим кръга на поредната календарна година. Обикновено някъде тук започват равносметките: лични, семейни, професионални, фирмени, обществени... Направени с чувство за хумор, за удовлетворение, съжаление, радост или друго някакво чувство.

Както и да е. Казвам само, че и „Лесна работа“ се включва във финалния декемврийски хор.

Годината измина неусетно, докато се бяхме заровили в шеги и закачки, в обсъждане на сложната международна и вътрешна обстановка, в инфлацията и цените на горивата.

Ясно е, че за няколко минути няма как да споменем всички основополагащи моменти, но поне можем да прелетим край някои от тях.

Например: важно беше, че все не можем да ги нагодим тези избори. Машини, хартия, чудеса... Само защо не се сетиха да поискат по една камера на избирател през целия изборен ден? Ще бъдем звезди, ще се усмихваме, царствено ще помахваме... Или още по-добре - по две камери на калпак, в случай че първата се повреди. Но не страдам много, защото предполагам, че това предстои. За гениалните идеи няма сезон. Те връхлитат внезапно.

Какво още?

Куче застана пред парламента, проследи разпъването на червения килим и марширува с гвардейците. После с учудване се взря в радостната суматоха и в камерите, които отчитаха всяко негово движение. Вероятно си мислеше:

„Какво им има на тези хора? Напоследък изгубиха връзка с мозъците си. Имат толкова важни неща за обмисляне, обсъждане, променяне и правене, а се фокусират върху мен... Или може би упражняват техники за преформулиране?“.

Слава богу шокът му не трая дълго.

Малко по-късно в главната зала, пред която беше изигран филмът "Куче на червен килим", съответните хора се изправиха като бойни петли едни срещу други и прехвърлиха спектакъла там... Където отдавна му е мястото.

После... Всичко по три дни: избирали, избирали, избирали, след това яли, пили и се веселили, както си му е редът по стара приказна традиция. После отново предлагали, избирали, избирали, избирали... Всичко и непрекъснато.

Оттогава орел, рак и щука се убеждават взаимно, че трябва да продължим напред. Разбира се, преди това е добре да дефинират „напред“. По всичко личи, че за всеки от компанията то се оказва в различна посока.

Междувременно на друго място предприемчив милиардер освободи птицата. И ако там да освободиш птицата е бизнес стратегия, тук е по-скоро препратка към хаотична и безцелна волност, която често се препокрива с идеята за „Вятър го вее на бял кон“. Но това е друга тема, по-подходяща за дълбоко изследване от страна на някой нов Иван Хаджийски, а не за лекотата и доброто настроение на рубриката "Лесна работа".

Е, загатнахме някои отминали моменти, време е да се вгледаме в онова, което предстои.

Желая на всички нас годината, която следва, да донесе радост и прекрасни събития, да е силна, мирна, успешна и добра.

И нека следващата история да е по-хубава!

От нас зависи.