Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кметът на Балчик с равносметка за изминалата година

| обновено на 23.12.22 в 14:02

Из­пра­ща­ме по­ред­на про­ти­во­ре­чи­ва го­ди­на, с ви­со­ка ин­фла­ция, обоб­щи из­ми­на­ла­та 2022-ра кме­тът на Бал­чик Ни­ко­лай Ан­ге­лов. По ду­ми­те му об­щи­ни­те ня­мат ни­как­ви за­ко­но­ви ме­ха­низ­ми за спра­вя­не с ин­фла­ция­та, за разлика от дър­жа­ва­та, но въп­ре­ки то­ва по­кач­ва­не на мес­тни­те да­нъ­ци не се пла­ни­ра. Спо­ред не­го мес­тни­те бюд­же­ти са спа­се­ни от фа­ли­ти с пра­ви­тел­стве­ни­те пос­та­нов­ле­ния, с кои­то са отпускани па­ри, но не на всич­ки общини. Ни­ко­лай Ан­ге­лов смя­та, че по то­зи на­чин дър­жа­ва­та про­кар­ва соб­стве­на­та си по­ли­ти­ка, но не и кме­то­ве­те, които ня­мат фи­нан­сов ре­сурс за об­щин­ска­та та­ка­ва. И в края на го­ди­на­та Ан­ге­лов уве­ри, че през зи­ма­та отоп­ле­ние­то за учеб­ни­те и со­циал­ни за­ве­де­ния  е оси­гу­ре­но. "Ви­на­ги съм дек­ла­ри­рал  го­тов­ност­та на Об­щи­на Бал­чик, ко­га­то се на­ло­жи, да фи­нан­си­ра­ме об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма”, коментира той.

- Гос­по­дин Ан­ге­лов, как­ва го­ди­на из­пра­ща­ме? Как­во свър­ших­те и с как­во не се спра­вих­те?

- От­но­во из­пра­ща­ме ед­на про­ти­во­ре­чи­ва го­ди­на, мо­же би тре­та­та под­ред от 2020-а на­сам заради ковид епидемията. Про­ти­во­ре­чи­ви са, за­що­то се от­ра­зя­ват на ця­ла­та об­щес­тве­на дей­ност, а Об­щи­на­та е клю­чов фак­тор за то­ва. Ако има не­що, с кое­то да се пох­ва­лим, е, че ус­пях­ме да по­ту­шим по­ра­же­ния­та, кои­то има­ше в об­щин­ския бюд­жет  за­ра­ди из­не­на­да­та ко­вид епи­де­мия, впос­лед­ствие лип­са на ту­рис­ти и  на­ма­ле­ни при­хо­ди през 2020 и 2021 год. Един­стве­на­та доб­ра но­ви­на за 2022-ра  е, че ус­пях­ме да ста­би­ли­зи­ра­ме Об­щи­на­та фи­нан­со­во. Естествено, то­ва се дъл­жи и на при­ну­да­та да пра­вим някои ико­но­мии, кои­то пре­ди не сме пра­ви­ли - не­по­пу­ляр­ни мер­ки. Но точ­но вди­га­ме гла­ва и дой­до­ха кри­зи­те на 2022-ра. На пър­во мяс­то вой­на­та в Ук­рай­на, коя­то се от­ра­зи, смя­там, че на це­лия свят, не са­мо на те­ри­то­рия­та, на коя­то се во­ди. Смя­там, че тя, заед­но с ко­ви­да, тъй ка­то все още има­ме пос­лед­ствия от тази кри­за, до­ве­до­ха до су­пер ви­со­ка ин­фла­ция. За­ра­ди то­ва как­то хо­ра­та, та­ка и Об­щи­на­та за­поч­на да пла­ща по­ве­че сред­ства за елек­трое­нер­гия, за го­ри­ва, за строи­тел­ство. Ста­на ни труд­но даже да кал­ку­ли­ра­ме предварително кол­ко ще ни бъ­дат раз­хо­ди­те, за­що­то всич­ко бе­ше неп­ред­ви­ди­мо. Имах­ме пе­риоди, в които нау­ча­вах­ме кол­ко ще пла­тим за електроенергия, след ка­то  ве­че е из­раз­хо­де­но. Ние не знаехме цената на вече изразходената енергия. Все ед­но да ку­пиш хляб, а дру­гия ме­сец да ти ка­жат кол­ко па­ри ще да­деш.

- Ако по­тър­сим клю­чо­ви­те ду­ми за 2022 го­ди­на, сред тях ос­вен вой­на и ин­фла­ция, са и ук­раин­ски бе­жан­ци, свла­чи­ща, си­ня зо­на. Има­те ли как­во да ка­же­те за вся­ка ед­на от тях?

- За ук­раин­ски­те бе­жан­ци - на­ша­та об­щи­на прию­ти мно­го, бя­ха стиг­на­ли 9000, и в мо­мен­та има­ме меж­ду 1000-2000 души. Дър­жа­ва­та не впрег­на об­щи­ни­те да ре­ша­ват то­зи проб­лем. Той бе­ше ре­шен мно­го доб­ре от хо­те­лие­ри­те, кои­то прию­ти­ха хи­ля­ди бе­жан­ци и про­дъл­жа­ват да го пра­вят, не­за­ви­си­мо от прог­ра­ми­те, кои­то гла­су­ва дър­жав­но­то ръ­ко­вод­ство - да­ли 40, или 15 ле­ва. Факт е, че все още има­ме бе­жан­ци в общината.

За съ­жа­ле­ние, имах­ме свла­чи­ще, кое­то от­но­во ста­на ак­тив­но, до Ал­бе­на. Ху­ба­во­то е, че ня­мах­ме смър­тен слу­чай. Изо­ли­ра­ли сме ра­йо­на, ча­ка­ме да из­съх­не поч­ва­та, тъй ка­то оп­ра­вя­ме  повреда на един от кла­ден­ци­те. Об­щи­на Бал­чик ня­ма нуж­ния ре­сурс за ук­реп­ва­не­то, ста­ва ду­ма за ми­лио­ни. Ако дър­жа­ва­та се ан­га­жи­ра, се на­дя­вам, че ще ус­пеем да ук­ре­пим и то­ва свла­чи­ще.

Пла­те­на­та зо­на - по­ра­ди за­ба­вя­не с ре­ше­ние­то на Об­щин­ски съ­вет, стар­ти­рах­ме от 1 ав­густ.  Тази го­ди­на съб­рах­ме опит, видяхме къ­де са ни сла­би­те мо­мен­ти, да мо­жем да внед­рим соф­туер и тех­ни­ка. Смя­та­ме, че през 2023 си­ня­та зо­на ще ра­бо­ти как­то тряб­ва и ще за­поч­не да но­си ня­как­ви при­хо­ди. Ще пред­ло­жа раз­ши­ре­ние на си­ня­та зо­на, об­мис­ля­ме го, но ОбС ре­ша­ва. Го­ди­на­та е из­бор­на и когато е такава, по­пу­лиз­мът взи­ма връх, но се на­дя­вам, че съ­вет­ни­ци­те ще проя­вят ра­зум. Та­зи це­на от 1 лев на час е ико­но­ми­чес­ка неиз­год­на. Не мо­жем са­мо раз­хо­ди­те си да ком­пен­си­ра­ме, а ка­мо ли да аку­му­ли­ра­ме ня­ка­къв фи­нан­сов ре­сурс.

- Поис­ках­те спра­вед­ли­во раз­пре­де­ле­ние на пуб­лич­ни­те фи­нан­си на сре­ща­та на Национално сдружение на общините в България та­зи есен в Ал­бе­на. За­що го оп­ре­де­ля­те ка­то нес­пра­вед­ли­во? Как­во тряб­ва да се про­ме­ни?

-  Бъл­га­рия е дър­жа­ва­та в ЕС с най-цен­тра­ли­зи­рана фи­нан­со­ва сис­те­ма, т.е. бли­зо 80 на сто от т.нар. пуб­лич­ни фи­нан­си ми­на­ват през дър­жав­ни­те ин­сти­ту­ции и бюд­жет, а об­щин­ски­те бюд­же­ти със­тав­ля­ват ед­ва 20 на сто от то­зи пуб­ли­чен ре­сурс. В пе­риод, в кой­то има ин­фла­ция и то немалка, ко­га­то раз­хо­ди­те се вди­гат, ние ня­ма­ме ни­ка­къв ико­но­ми­чес­ки ме­ха­ни­зъм, с кой­то да ком­пен­си­ра­ме то­ва по­ви­ше­ние на раз­хо­ди­те. Съг­лас­но за­ко­ни­те в България общините още в края на пред­на­та го­ди­на си оп­ре­де­лят да­нъ­ци, так­са би­то­ви от­па­дъ­ци, къ­де­то при­мер­но ед­но вди­га­не на го­ри­ва­та с 50% ос­къ­пя­ва страш­но мно­го, да не го­во­рим за вдигане на ми­ни­мал­ни ра­бот­ни зап­ла­ти т.н. Но ние сме длъж­ни в на­ча­ло­то на го­ди­на­та да оп­ре­де­лим те­зи так­си и да­нъ­ци и ка­къв­то и да е ръ­стът на ин­фла­ция­та през го­ди­на­та, ние ня­ма­ме пра­во да ги про­ме­ня­ме. До­ка­то дър­жа­ва­та, при по­ви­ша­ва­не на це­ни­те, си по­ви­ша­ва и при­хо­ди­те. По­ви­ше­ни­те це­ни во­дят до по­ви­ше­ние на ДДС. До­ка­то об­щи­ни­те ня­мат та­къв ме­ха­ни­зъм да си уве­ли­ча­ват при­хо­ди­те в пе­рио­ди на ви­со­ка ин­фла­ция­, как­ва­то бе­ше 2022 г. То­ва ни при­нуж­да­ва да се мо­лим на ръ­ко­вод­ство­то на дър­жа­ва­та да ни компенсира из­дръж­ка­та по някакъв начин. Примерно ос­во­бо­ди­ха ни от от­чис­ле­ния­та, кои­то дъл­жим на Министерството на околната среда и водите за би­то­ви от­па­дъ­ци, но то­ва са ед­нок­рат­ни ре­ше­ния. Ако не бя­ха нап­ра­ве­ни те­зи мер­ки, как­то  и пос­та­нов­ле­ния­та на Министерския съвет, с кои­то се да­ва­ха па­ри на об­щи­ни­те, но не на всич­ки, об­щи­ни­те си­гур­но щя­ха да бъ­дат обя­ве­ни във фа­лит. По то­зи на­чин дър­жа­ва­та про­кар­ва соб­стве­на­та си по­ли­ти­ка, а ние, кме­то­ве­те, ня­ма­ме фи­нан­сов ре­сурс, за да про­кар­ва­ме на­ша­та по­ли­ти­ка. Бо­рим се един­стве­но да пла­ща­ме те­ку­щи­те раз­хо­ди на об­щи­ни­те си.

- Ас­фал­ти­ра­не те­че­ше през го­ди­на­та - в кои точ­ки, къ­де про­дъл­жа­ва?

- Последните години кризата се отразява. Да, ние успях­ме да спе­че­лим един ев­роп­роект, по­да­ден в да­леч­на­та 2018 година. Ус­пях­ме да от­де­лим над 1 ми­лион  лева от нашия бюд­же­т ос­нов­но за се­ла­та в об­щи­на Бал­чик, но то­ва спо­ред мен е край­но не­дос­та­тъч­но. То­зи ман­дат е един от ман­да­ти­те с най-мал­ко ра­бо­та. Не се оп­рав­да­ва­ме, но кри­за­та се от­ра­зя­ва. Ве­че ас­фал­ти­рах­ме ед­на ем­бле­ма­тич­на ули­ца - “Струма” в Балчик - мно­го ши­ро­ка и с мно­го квад­ра­ти, дой­де и ней­но­то вре­ме да се ви­ди във вид, в кой­то тряб­ва да бъ­де. Про­дъл­жа­ва­ме в Бал­чик да ас­фал­ти­ра­ме под­хо­ди­те към но­вия парк, който изграждаме и продължаваме да го градим и да го раз­ши­ря­ва­ме. Във вся­ко ед­но от се­ла­та в об­щи­на­та вля­зо­ха път­нос­трои­тел­ни ма­ши­ни - къ­де се ас­фал­ти­ра на­ця­ло ули­ца, но на по­ве­че­то мес­та за­пъл­них­ме ог­ром­ни­те дуп­ки, кои­то пре­че­ха на дви­же­ние­то. Ес­тес­тве­но, че сред­ства­та бя­ха край­но не­дос­та­тъч­но. След­ва­ща­та го­ди­на от­но­во ще ин­вес­ти­ра­ме в ули­ците по се­ла­та на­ши, об­щин­ски сред­ства.

- Пред­по­ла­га се, че ве­че чер­тае­те бюд­жет 2023, ка­то ка­къв бих­те го оп­ре­де­ли­ли?

- Опит­ва­ме се да чер­таем някакъв бюд­же­т, но наис­ти­на не е лес­но и за­то­ва определяме прио­ри­те­ти. Но как­во­то и да очак­ва­ме, пър­во тряб­ва да ви­дим как­во ще бъ­де за­ло­же­но в дър­жав­ния бюд­жет. Мно­го ни е труд­но да пла­ни­ра­ме не­ща, кои­то ще пра­вим са­мо от об­щин­ски­те си при­хо­ди. Не зна­ем как­ви па­ри ще по­лу­чим от дър­жа­ва­та. И пак се връ­щам към го­ля­ма­та цен­тра­ли­за­ция - тези пари ни ги да­ва държавата це­ле­во, но ние без тях не мо­жем да съ­щес­тву­ва­ме.

Слу­жи­те­ли­те в Об­щи­на Бал­чик ще имат но­ви зап­ла­ти от 1 януа­ри, но какви, не мо­га да ка­жа. За­що­то няма републикански бюджет. То­ва са раз­хо­ди, с кои­то на пе­то чис­ло всеки месец тряб­ва да осигурим зап­ла­ти­те на хората. И то­ва оп­ре­де­ля дру­ги­те раз­хо­ди, кои­то ис­ка­ме да нап­ра­вим през годината - коя ули­ца  ще ас­фал­ти­ра­ме, коя дет­ска гра­ди­на ще ре­мон­ти­ра­ме, т.е. ка­пи­та­ло­ви­те вложения. Всич­ки виж­да­ме ско­ка на це­ни­те, хо­ра­та със ста­ри­те зап­ла­ти не мо­гат да из­дър­жат.

Подробностите чуйте в звуковия файл:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ангел и Веселина Ненови

Веселина Ненова: 65 артфотографии на Ангел Ненов ще станат посланици на благотворителността

Изложбата „65“ , посветена на 65 години от рождението на Ангел Ненов ще бъде открита на 24-ти февруари в Арт салона на Радио Варна. Експозицията е с благотворителен характер и е в памет на известния варненски фотограф-художник Ангел Ненов. На 25-ти февруари се навършват девет месеца откакто той ни напусна, но специална е и датата 23-ти..

публикувано на 22.02.25 в 17:11
Кметът на Варна Благомир Коцев

Благомир Коцев: Ако областният управител целеше да се спази закона, а не изпълняваше политическа поръчка, можеше да върне таксите за строителство за прегласуване

Кметът на Варна Благомир Коцев по никакъв начин не е съгласен с мотивите на областния управител Андрияна Андреева, с които тя обжалва пред съда увеличаването на таксите за строителство. Областният управител: Спазването на законовата процедура е основната причина за обжалване на таксите за строителство В обзорното предаване на Радио Варна..

публикувано на 22.02.25 в 14:07

Християн Облаков: Във всеки град има забележителности, които заслужават да бъдат видени от туристите

Днес е Международният ден на екскурзовода, а денят ще бъде отбелязан във Варна с тематична конференция, която започва от 10 часа в зала 4 на Фестивалния и конгресен център.  Това е трето издание на форума, на който ще се дискутират различни теми, свързани с професията на екскурзоводите, които мнозина определят като лицето на туризма ни...

публикувано на 21.02.25 в 09:20

Borisz Sarafutgyinov (FLESHCRAWL): Трябва да разделим музикантите от създателите на дигитално съдържание

Интервю с Borisz Sarafutgyinov (FLESHCRAWL) За повече от 30 години в дет метъл ъндърграунда FLESHCRAWL издават девет алблума. И всички те са издържани в духа на 90-те. Голяма част от първите два ще прозвучат на живо от сцената на „Grind Over Sofia 2025“на 28 феврурари в клуб „При черепите“. Организаторите от „Autumn Souls of Sofia“съдействаха за..

публикувано на 21.02.25 в 07:05

Експерт: Не мисля, че би могъл да се наложи таван на цените

Държавата трябва да има по-строг контрол върху качеството на стоките, които се предлагат в търговските вериги. Това мнение изрази за предаването "Новият ден" по Радио Варна доц. д-р Йордан Иванов, преподавател в Икономическия университет във Варна. По думите му не би могъл да се наложи таван на цените. "Това е едно популистко понятие, което няма как да се..

публикувано на 20.02.25 в 08:00

Jarda Haž (JIG-AI): Изкуството не трябва да бъде ограничавано

Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от..

публикувано на 20.02.25 в 07:10

Петер Скуг или как един диджей стана рибар в Исландия

Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..

публикувано на 19.02.25 в 08:35