Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Апостол Делудис:

В САЩ проучват ползите от зехтина за превенция на ментални заболявания

Снимка: Pixabay

В края на месец ноември 2022 година Европейската комисия утвърди някои промени в регулацията, свързана с производството, класификацията и търговията със зехтин, правилата за етикетиране и др., свързани и със защита на потребителите. За „течното злато“, както от древността наричат зехтина, Валерия Василева разговаря с един варненец, който от две години е съучастник в семеен експеримент, както той го нарича, за производство на висококачествен зехтин в Гърция от собствени източници и със собствена марка. 

Апостол Делудис е на 26 години, има гръцка жилка по бащина линия, възпитаник е на IV ЕГ „Фр. Жолио-Кюри“ във Варна и е завършил университета „Джон Кабът“ в Рим, Италия, със специализации по международен бизнес, маркетинг и психология. Веднага след университета се завръща в България и избира да се включи в семейния бизнес от старта му. 

В първото си радиоинтервю той коментира не само класификацията и отделните категории зехтин, митовете за зехтина, предизвикателствата пред производителите, актуалните тенденции в развитието на тази индустрия, но и личното си пристрастие, мотивация и избор за професионално развитие.




Твоята цел е не само да се приобщиш към този семеен експеримент - зехтинопроизводството. Тази любов към зехтина те отведе и в Испания, нали?

Да, в Университета в Хайен през декември 2021 г. се провеждаше Четвъртият международен симпозиум за здравословни ползи на зехтина, организиран от Университета Йейл в Щатите. Там главно се залагаше на медицинските ползи на "Екстра върджин" зехтина и на приложението му в медицината. Имаше дълги хубави събития за маркетинг, за производство и за отглеждане на зехтин...

Оказва се, че това е много по-широка област и за един млад човек - със сигурност много интересна. 

Да, за мен беше много странно и стряскащо, защото преди си мислех, че няма какво толкова да се учи за зехтина. Този симпозиум беше моят по-сериозен сблъсък с тази култура и с тези хора, които се занимават и са в това поле от 20-30 години - професори, академици, сериозни учени и бизнесмени. Аз бях най-младият там. Наистина тогава за първи път разбрах колко голямо е това поле и колко различни клона има. 

Съгласен ли си с тази теза, че сравнително скоро в България можем да говорим за култура на зехтина? Преди 30-40 години зехтинът беше нещо, което рядко присъстваше и на него гледаха като на лек, като на лекарство. Докато сега все повече хора като че ли го предпочитат ежедневно в домакинството и заместват с него слънчогледовото масло, с което ние сме свикнали, и някои други мазнини за готвене и комбинации от такива. Съгласен ли си с тази теза, че зехтинът е нещо ново за България или не?

Честно казано - да. Което е странно, защото сме съседи на Гърция, където зехтиновата култура е много силно изразена. Странно е, че като държава-съседка тази култура не е преляла доста по-рано при нас. Но и аз от скоро забелязвам, че тази култура малко по малко започва да идва към България. Все повече хора се насочват към здравословния начин на живот, а това до голяма степен включва и зехтина. Едни от най-дълголетните нации в света се намират на Средиземноморския басейн. Голяма част от тяхната култура и кухня включват зехтин. Здравословните ползи на зехтина може да са допринесли за това до голяма степен. 

Какви са митовете за зехтина?

Един от най-големите митове е, че зехтинът не трябва да се обработва термично. Това е въпросът, който ми се задава най-често. Когато зехтинът е Екстра върджин, той съдържа определени антиоксиданти, които предпазват самия продукт при готвене да се образуват токсични материали в него. При термична обработка , например в ресторантите, когато излагането е на много високи температури, може да се получат някои токсини, които в никакъв случай не са фатални. Но в домакински условия това е почти невъзможно. Друг мит е, че не му изтича срокът на годност. Не е така! Разваля се! До 2 години един зехтин успява да задържи по-голямата част от полезните си свойства и вещества, които съдържа. Трябва да се съхранява на тъмно, хладно, да няма пряка слънчева светлина. Затова голяма част от зехтина се продава в тенекии и черни бутилки. Трябва да е добре затворен, за да не се окислява. При такова съхранение до две години най-вероятно няма да мръдне. След това не става вреден, но постепенно започва да се превръща в олио - както каляската на Пепеляшка се превръща в тиква, така зехтинът след втората година се превръща в олио.

Хубаво е да уточним, че ти имаш гръцката жилка. 

Още от малък често сме пътували до Гърция, за да посещаваме роднини и приятели. Може би от там идва интересът ми към зехтина, към културата на зехтина. 

Говорихме за Екстра върджин. Това е една от категориите зехтин. Нали така?

Да, технически категориите са три. Най-високата категория е "Екстра върджин". Следващата е "Върджин". А третата е рафинираният зехтин. И помаса, което се прави от самите шлюпки на маслините, но то минава и термична, и химическа обработка. Затова зехтинопроизводителите не обичаме да го слагаме на едно ниво със зехтина. 

Каква е разликата в тези три категории?

Първите две се добиват само механично. "Екстра върджин" зехтинът се пресова студено. Разликата идва от киселинността на самия зехтин. При "Екстра върджин" тя трябва да е или равна, или по-малка от 0,8 процента (100 мл), а при "Върджин" вече значението не е такова - реално там може да се стигне до по-високи проценти. При "Екстра върджин" зехтина, за да се добият тези проценти киселинност, това означава, че зехтинът трябва да стигне, след като се наберат маслините от полето до маслобойната, в рамките на 4 до 8 часа. Третата - рафинираният зехтин, минава през някакъв вид химическа обработка. 

Тази киселинност отразена ли е на етикета на зехтина, който купуваме в магазина?

Всеки зехтин, който аз съм вземал, и е бил "Екстра върджин", е имал надпис отпред, с големи букви, за нисък процент киселинност. Но също така и отзад, в таблицата с хранителните стойности, се срещат тези надписи. На всички, които съм видял досега, го има. 

А за Върджин зехтина? Какви са там предимствата при употребата?

Той е по-подходящ за салати, за студени ястия. "Екстра върджин" зехтинът е подходящ за термична обработка. 

Кой е зехтинът, който носи ореола на "лечебен"? Само най-високия клас ли? И какви са подкатегориите? 

Честно казано лечебният зехтин не само няма да се хареса, но е даже и неприятен на вкус. Поради високата концентрация на полифеноли зехтинът става все по-горчив и все по-пикантен. Този приятен вкус, с който сме свикнали при "Екстра върджин" зехтина, просто го няма там. 

Зехтинът е много интересен продукт, защото при смесването на два зехтина се получават само най-изразените и положителните качества на двата зехтина. В някои случаи един смесен продукт може да бъде много по-вкусен от едносортовия. Малко е като с виното. Истинските класици, дегустатори и т.н. - за тях е много важно зехтинът да е едносортов. Но хората, за които животът не е зехтин, а просто обичат да му се наслаждават, биха предпочели блендирания, смесения зехтин. Тук вече става въпрос на вкус. Колкото е по-богато въображението на един зехтинопроизводител, толкова са и възможностите. 

Цялото интервю на Валерия Василева с Апостол Делудис чуйте в прикачения звуков файл:



По публикацията работи: Олга Карова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Огнян Боюклиев

Огнян Боюклиев, БАН: Ниското качество на храните е по-голям проблем от високата им цена

Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..

публикувано на 15.02.25 в 13:58

Винен експерт: Родни вина се предлагат и в Мишлен ресторанти, избирайте българското!

Българите преоткриват  позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино  П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..

публикувано на 14.02.25 в 08:08

Икономист: Бойкотът във варианта, в който се предлага днес, няма да има никакъв ефект

Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..

публикувано на 13.02.25 в 18:12
Иван Кабуров

Зеленчукопроизодител: Държавата спешно да ограничи сивия сектор в покупко-продажбата на плодове и зеленчуци, да има контрол

Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..

публикувано на 13.02.25 в 11:48

Масово хора от по-малки градове купуват жилища във Варна с готови пари

65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна.  63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..

публикувано на 13.02.25 в 08:05

Клубът на варненските краеведи очаква своите нови членове

23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед".  Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..

публикувано на 12.02.25 в 08:30

Сестрите и акушерките в готовност за протести, ако се намали обучението им с година

Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..

публикувано на 11.02.25 в 19:00