От катедра растениевъдство в ТУ-Варна отбелязаха Трифон Зарезан

Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския каленар празнуването му се измества на 1 февуари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.

На 1 февруари  в ТУ-Варна от  катедра "Растиниевъдство" традиционно зарязаха лозята.

Проф. Драгомир Пламенов-ръководител на катедра „Растениевъдство“ разказва повече пред репортера ни Ваня Славова:

Масивът към Технически университет-Варна се е увеличил благодарение на сътрудничеството с екопарка „Св. Св.Константин и Елена към Софийския университет “Свети Климент Охридски“ и Института по лозарство и винарство и в Плевен.

Създадено е три декара и половина лозово насаждение, представляващо генетична банка с местни стари сортове лози.

Положителното развитие на университета и на катедра "Растениевъдство" коментира ректорът  проф. д-р инж. Венцислав Вълчев:

Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на  Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.

Независимо от своя произход  в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а  корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер  – този ритуал се нарича „зарязване“.

След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.

Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.

С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията : „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“. След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан  до първи петли.