Jeramie Kling (INHUMAN CONDITION, EX DEO, KILL DIVISION, VENOM INC.): "Музиката е страхотно преживяване"

Интервю с Jeramie Kling (INHUMAN CONDITION, EX DEO, KILL DIVISION, VENOM INC.)

INHUMAN CONDITION e американска дет банда. Стилът е в духа на класическите флоридски дет метъл дружини и по-точно в духа на MASSACRE. И тримата в INHUMAN CONDITION - Jeramie Kling, Taylor Nordberg и Terry Butler, да, самият Terry Butler в определени периоди са били част от MASSACRE. През 2020 тримата се събират в INHUMAN CONDITION и вече имат два албума – „Rat°God” от 2021 и „Fearsick” от 2022. В края на миналата година бандата издава и малък диск с кавъри на METALLICA, DEATH, BENEDICTION, FAITH NO MORE. Настоящият събеседник Jeramie Kling е както звуков техник, така и барабанист, и вокалист. Свири и работи с банди и музиканти като EX DEO, KILL DIVISION, THE ABSENCE, VENOM INC., Gus G., DEICIDE, KATAKLYSM. Поводът за интервюто, което даде за „От другата страна” са INHUMAN CONDITION, но разбира се, че стана дума и за останалите групи, в които Jeramie Kling участва. Между другото брат му Taylor Nordberg е част от DEICIDE и разбира се от INHUMAN CONDITION. За интервюто помогна Цветан Рачев (екс-CLAYMORE).

Интервюто с Jeramie Kling (INHUMAN CONDITION, EX DEO, KILL DIVISION, VENOM INC.) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 30.01.2023 година.


От другата страна – Привет, Jeramie, това на стената зад теб е дъска за скейт на DEICIDE, нали?

Jeramie Kling - Да, това е от турнето, на което представяха целият си албум "Legion". Тогава бях част то техническия екип на DEICIDE. Glen раздаде по един скейт на всеки от нас. Страхотен подарък.

От другата страна – Каква е разликата да си на сцената и да си част от сценичния екип?

Jeramie Kling - Преди си мислех, че мечтата на всеки музикант е да бъде на сцената и да прави големи концерти. Всеки музикант има за цел да свири на големи сцени. Всеки мечтае за подобно преживяване. Когато станах част от VENOM INC. спрях да съм озвучител за няколко години. Просто свирех на барабани и правех турнета. Свирих на „Wacken Open Air”, свирих на „Hellfest”, свирих с някои от най-добрите групи. Беше много хубаво време. След това се върнах към озвучителната работата, заради мои приятели. Не бях се занимавал три години. И когато се качиха на сцената, и вървеше интрото им, когато започваха сета си, усещах същото вълнение, както когато самият аз съм на сцената. Беше същото. Нямаше някакви съществени различия. Тогава разбрах, че няма чак толкова голяма разлика между роудитата и изпълнителите. Чувствам се добре и в двете роли. Обичам да съм ангажиран с музика, целият ми живот е свързан с нея. Страхотно преживяване е. Да си озвучител, означава, да имаш контрол върху това какво и как чува публиката, притежаваш силата, можеш да направиш барабаните да звучат убийствено през големите усилватели. Можеш да изкараш огромна мощ. Например миксирах звука на KATAKLYSM миналата година на „Masters of Rock”. Те имат голяма апаратура. Когато започнаха да свирят, побъркаха публиката. Влиянието им беше убийствено. Усещането да контролираш звука е все едно да управляваш огромен танк. Чувстваш се страхотно. За мен няма значение дали съм на или пред сцената. Така поддържам ума си бистър. Провокирам се да поглеждам на свиренето от друга гледна точка. Не ми е комфортно единствено да съм барабанист или да пея. Да съм сцената и да съм озвучител са две роли, които изпълнявам с удоволствие.

От другата страна – Когато си зад барабаните мислиш ли като озвучител, както и обратното?

Jeramie Kling - Добър въпрос. Докато свиря винаги си давам сметка за звука. През цялото време. Това е добре, защото ако мониторите не звучат както трябва или озвучителят е некомпетентен и не познава работата си изцяло, не разбира как трябва да звучи една банда или обърка кабелите така че нищо да не се чува, или чуя нещо в моята част, което трябва да се поправи, тогава мога да помогна със съвет. Мога да кажа какво не е наред. Да посоча проблема. Озвучавал съм много сцени и това е голямо предимство, защото мога да помогна на всеки един от групата. С VENOM INC. бяхме в Южна Америка, в Лима, Перу и озвучителят не можеше да ни направи звука като хората. Направо беше вдигнал ръце. Казах му да поизчака, отидох пред сцената, заех неговото място и направих всичко онова, което бих направил, ако бях озвучител. Балансирах звука, направих най-доброто, на което бях способен към онзи момент. Проверих всички инструменти как звучат, някой ми помогна с барабаните, настроих китарите, баса, вокалите. Настроих ги и му казах, че всичко е готово за саундчек. Той само трябваше да следва настройките, които аз сам направих. Единственото, което се искаше от него, беше да регулира силата на звука, ако се налагаше. Но през по-голямата част от сета, всичко беше така, както аз го направих. Всъщност занимавах се с това през целия тур на DEICIDE, KATAKLYSM и INHUMAN CONDITION, с които бяхме отварящата банда. Отивах пред сцената, правех саундчек на DEICIDE, после на KATAKLYSM, след това на INHUMAN CONDITION. Понякога не разполагах с никакво време, защото веднага след проверката на звука, трябваше да съм на сцената, за да свиря. Веднага се озовавах зад барабаните, защото концертът започваше. Трябваше на момента да превключа от техническата работа. Свирихме като първа група с INHUMAN CONDITION, после слизах от сцената и започвах да се занимавам със звуковите настройки на другите две групи. Превключвах обратно на техническа поддръжка. Всеки ден се занимавах с това. Трябва да знаеш как звучат групите в празна зала и после как ще звучат, когато залата е пълна с хора. Правех настройките и оставях озвучителя само да регулира нивата на инструментите, ако е необходимо. Иначе не трябваше да пипа абсолютно нищо. Практиката като озвучител е голямо предимство. Понякога ми се струва, че е проклятие. Но реалността ми показва друго. Защото имам способностите да направя още нещо. Когато чуя барабанист на сцената, винаги следя каква е техниката на музиканта, това ми е природа, да анализирам всичко, което се случва по времето на един концерт. Обаче всичко е наред.

От другата страна – INHUMAN CONDITION са създадени през 2020-та. Защо събрахте групата и я кръстихте на ЕР на MASSACRE, предвид че самият ти свириш в много други банди?

Jeramie Kling – И краткият, и продължителният отговор са лесни. Аз и брат ми Taylor Nordberg, който също е част от INHUMAN CONDITION се присъединихме към MASSACRE през септември 2019. За месец и половина написахме и записахме 14 песни. Аз записах своите партии за един ден, за осем часа. Тези песни впоследствие влязоха в дебюта ни "Rat°God" и бяха половината от вторият ни албум "Fearsick". Направих записите само за осем часа. Така имахме тези 14 песни. Брат ми свиреше на китара. Всичко звучеше невероятно. Не успяхме обаче да накараме Kam Lee и Mike Borders да запишат нищо в продължение на година. Успяхме да направим някакъв демо материал. Но не много. В един момент стана много трудно да се работи. Kam не мислеше ясно, беше параноиден и реши, че искаме да му вземем групата. Взе да става странно. Въобще не сме имали такива намерения. Тогава ни писна и се махнахме. Решихме, че няма смисъл да се занимаваме повече с MASSACRE. Пожелахме им всичко хубаво и това беше. Яхнахме велосипедите, както казват британците и поехме по нашия път. Обаче разполагахме с готов материал и се чудехме с брат ми какво да го правим. Не искахме да създаваме още една банда. С Terry Butler се познавам от 2003. Когато напуснахме MASSACRE, обявихме, че вече не сме част от групата с един пост и толкова. Не ни се искаше да разпространяваме истории, все едно сме се разделили с гаджето. Кратко, точно и ясно, и това е. Буквално веднага след като се махнахме от MASSACRE се свързахме с Terry. Обяснихме му, че имаме печеливша карта, той ни каза, че държи страхотни ръце още от 1992 година. Забавлявахме се доста, след което го попитах, дали иска да чуе музиката, която имахме. Той не възрази, каза, че ще се радва да я прослуша. Пратихме му материала и той почти веднага ни отговори, като го обяви за жесток. Каза, че би се получило страхотна група. Затова му предложих да свири с нас. И вече имахме нова банда. Заедно с брат ми бяхме наясно, че искаме да се кръстим INHUMAN CONDITION. Не исках да започвам още една банда в типичния флоридски дет метъл, защото вече свиря в повече от достатъчно такива групи. Харесвам стила, обожавам го, израснал съм с него, но хайде стига толкова. Има достатъчно групи, които му правят трибют и го използват. Обаче бях написал цял албум и още няколко песни с идеята, че те ще излязат под името MASSACRE. За това и звукът беше флоридски дет метъл. Така щем, не щем създадохме тази група. И тъй като тази музика по принцип беше предназначена за MASSACRE и звучеше по подобен начин, решихме да се вземем това име. Не исках недоразумения, защото тези песни трябваше да звучат като MASSACRE. Бяхме с друг вокалист, но имахме оригиналния басист на MASSACRE, който е бил автор на материал за миниалбума "Inhuman Condition". Той е автор и на логото. Kam Lee му казва „Супермен логото” и не го използва. Така го взехме и решихме да изглежда по същия начин. Работихме с невероятния художник Dan Goldsworthy, който направи перфектната обложка, направо я закова. Бяхме поразени от резултата. Нещата станаха перфектни.

От другата страна – Кой е човекът на обложката на албумите ви?

Jeramie Kling - Тази фигура се разви от само себе си. Хората го наричат нашия талисман. Някои смятат, че е едно, други – друго. Зад него няма някаква мистерия. Наричат го Ratgod. Технически той е точно това. Срещнахме се и вече има визия, и характер. Няма нищо по-дълбоко. За дебюта исках да имаме човек, който се качва по стълба от трупове към небето. Нарисувах съвсем груба скица, за да покажа идеята си. Наистина само нахвърлях набързо онова, което ми се въртеше из главата. Без каквито и да е подробности. Просто фигурата и ъгъла, под който си представях, че трябва да изглежда. Имах няколко срещи с Dan Goldsworthy, който е авторът на обложките ни и му показах идеите си. Той ми върна неговата рисунка и резултатът беше страхотен. Тази фигура се изкачва по планина от трупове, има и отражение в огледалото, което е кошмарно. Той така или иначе не изглежда приветливо, но отражението му е много по-зло, защото е тотално чудовище, ходещо по хора, докато се изкачва нагоре.

От другата страна – Тази година издадохте и ЕР с кавъри. Какво означават FAITH NO MORE за Вас?

Jeramie Kling - Дебютът ни "Rat°God" беше издаден от самите нас. Сключихме отделни договори за разпространение за различните части на света. Но във всяка страна, където албумът излезе, версията беше една и съща без никаква разлика. Дори дизайнът беше подобен. За "Fearsick" решихме, че ще имаме различни версии. За всяка отделна територия направихме различен кавър. В САЩ е кавър на METALLICA, в Япония е на POWER TRIP. Така записахме по един за всеки вариант. Изданията за различните държави имат различна кавър версия и различна вътрешна обложка, в зависимост от лейбъла, който разпространява албума ни. Това се получи супер, защото дадохме на компаниите творческа свобода. Всяка територия получи по нещо различно. Само обложката е една и съща. И фактът, че има кавър. Японската версия се получи невероятно. Дори и с японските букви. А изданието с кавърите дори не го смятаме за официално издание на групата. Гледаме на него като на буутлег. Не сме го слагали и онлайн. Това го прави специално издание. Беше нестандартен подход. Просто създадохме обложка, която все едно е правена на ксерокс. Записахме песните директно сами. Все едно сме в 80-те и издаваме сами, като бандите от тогава. Реднек издаване на нещо. „Covers” в никакъв случай, както казах, не е официално издание. Направихме го за феновете, които искат да имат всичко на едно място. Не сме го издавали дигитално - формат, който искаш и получаваш. Няма го онлайн, което го прави специално издание за останалите територии. Просто буутлег на групата. Извън всякакви приети правила. Обаче ние сме от Флорида и защо пък да не подходим като местните. Колкото до FAITH NO MORE - те бяха една от първите рок групи, чийто албум съм притежавал на физически носител. Бях им голям фен. Израснах с тях. Харесвам музиката им. Винаги съм харесвал Mike Bordin на барабаните. И реших да направим кавър в стила на флоридските дет метъл банди. Запазихме, обаче, всичко от оригинала. Просто го направихме по-агресивен. Не защото аз пея така. За мен Mike Patton е много брутален вокалист. Не смятам, че съм подобрил нещо, просто моите ревове са по-различни от неговите. Неговите изпълнения са феноменални и в тези кратки песни казва толкова много с отношението си. Ритъмът също е откачен. Беше доста голямо предизвикателство да бъде изсвирен.

От другата страна – Ти си вокалист и барабанист. Добре ли се чувстваш в тази роля?

Jeramie Kling - Не и на живо, на живо съм само вокалист. Говорили сме си да направим няколко локални концерта, на които да свиря на барабани и да пея. Бих могъл да свиря и да пея едновременно, но да съм само вокалист е по-забавно. Мога да съм директно в лицата на хората. Обичам повече да съм в пряк контакт с публиката. Много обичам да сляза пред феновете и да се занасям с тях. Невероятно е. Но май се отплеснах. Не мисля за вокалите докато съм зад барабаните. Чувам ги, но до там. Приемам ги като част от песента, певецът е там до мен, но не ги анализирам от позицията на певец. Като пея обаче си мисля за барабаните през цялото време. В главата ми постоянно звучат въздушни барабани. Те присъстват анонимно, докато пея. Което ми помага да остана в песента. В INHUMAN CONDITION аз съм записал барабаните, знам какви са, как се развиват, къде трябва да с ударите и те звучат през цялото време в главата ми.

От другата страна – Колко важно е за един музикант да бъде в много проекти. В миналото артистите имаха една основна група, а ти свириш в поне 10 в момента?

Jeramie Kling - Просто така се случи. Получи се естествено. Нищо не разрушава извора на моята креативност. Нямам си идея защо се получава точно при мен. Просто е нещо съвсем естествено. За мен и брат ми творческият процес всъщност е много лесен. По време на пандемията, аз и брат ми Taylor имахме проект SMOKE & MIRRORS. Събудихме се една събота, бяхме в студиото и решихме да напишем и да запишем нещо на момента, в този ден. Той веднага прие идеята. И защото беше събота, решихме да бъде slam събота и да създадем нещо в духа на SUFFOCATION. Да, нека го направим. Той грабна китарата и започна с рифовете, един, втори, запис, и то в рамките на 20 минути. След това аз се захванах с барабаните. След 15 минути бях готов. Сетът беше окабелен и бяхме готови за записите на ударните. Стараех се да звуча като Mike Smith от SUFFOCATION. Напълно целенасочено търсех неговото отношение. Напълно се превъплатих в неговия стил. А всъщност джемех с Taylor. 15 минути. Брат ми после грабна баса и засвири, отне му 10 -15 минути. Аз започнах да пиша текстове, той също, сравнихме ги – всичко беше страхотно. Започнах да сглобявам вокали с различни ефекти. Миксирахме всичко това, мастерирахме, направихме обложка и го пуснахме в Bandcamp. Направихме и лайв стрийм как композираме. Обявихме, че по-късно през деня ще покажем как създаваме една песен. Готово. Името на песента беше „Eternal Unlight”. Всичките ни приятели откачиха от кеф. Обявиха ни за луди. Получихме яки реакции и в неделя решихме, че в понеделник отново да запишем парче, но в стил шведски дет метъл - GRAVE, DISMEMBER. Решихме да включим и шведи - свързахме се с вокалистите на ENTRAILS и на WOMBBATH. След това беше пак същото – ставаме сутрин, свирим, брат ми създава риф, аз свиря на барабани, пращаме на шведите, единият свири на бас, другият прави вокалите, връщат ни частите, записваме, миксирам, правя обложка и издаваме в същия ден. Това е! Тогава решихме да създадем повече парчета по този начин. Взехме нещата много сериозно и започнахме да се питаме в какъв стил да са, кои приятели да привлечем, с кого да се свържем. Решихме да запишем 12 парчета в различни стилове с много различни гости от VENOM INC., EXODUS, от целия свят, към нас се присъединиха много приятели, WARBRINGER, ALLEGAEON, различни банди. Всеки един от тях се събуждаше сутрин, получаваше файлове от нас и работеше върху тях. След това ни ги връщаше, аз смесвах материала веднъж като MOTORHEAD, друг път като JUDAS PRIEST. И всичко беше едно голямо забавление. Музиката е страхотно преживяване. Чувам нещо и си казвам, че може да го използвам с определена цел. Никога не задържам нещо в себе си. Никога не съм бил щастлив да свиря само един вид метъл или рок, никога не съм се ограничавал само в един стил, имам много музикални интереси.

От другата страна – Промениха ли се музикалните ти вкусове през годините?

Jeramie Kling - Продължавам да слушам всичко, което съм слушал и преди. По-рано въртях доста хип хоп, вече не чак толкова. Слушах много пауър метъл като RHAPSODY и SONATA ARCTICA. Когато бях по-млад някъде около 14-те ми години, започнах с DEICIDE, ранния флориски дет метъл, MORBID ANGEL, CANNIBAL CORPSE, IMMOLATION. Все още ги слушам, но съм разширил музикалните си вкусове. Ако харесвам песен за мен няма значение дали е на Katy Perry или Britney Spears, Madonna или Michael Jackson. Щом песните са добри, защо не. Не харесвам Justin Bieber, но и при него може да има интересни хващащи моменти. Или да се вдъхновиш от тембъра на Demi Lovato. Или Billie Eilish, която има хубав глас. Положението е много еклектично. Определено продължавам да харесвам същата музика, която винаги съм харесвал, но има и много нови неща, които разширяват хоризонта ми. Обаче, май не слушам вече толкова много пауър метъл, колкото в миналото. Тогава наистина бях луд по MANOWAR например.

От другата страна – Твоята история с VENOM INC.?

Jeramie Kling - Започнах като озвучител при тях. Уреди ме Chuck Billy. Те имаха проблеми с барабаниста си, мен ме взеха като заместник. Веднага трябваше да започна, да свиря. Паснахме си, те са професионалисти във всяко едно отношение. Тези страни, както и креативността ни се комбинираха много добре. Понякога се поразминаваме, но химията между нас е на висота. Когато Abaddon реши да се махне, те се свързаха с мен. По-скоро мениджърът им Jonny Z. Той ми се обади и ми каза, че останалите искат да се присъединя към тях за турнето им със SUFFOCATION. Така първите ми концерти бяха със SUFFOCATION. Не можех да повярвам, че SUFFOCATION ще подгряват група, в която свиря самият аз. А съм им голям фен. Те щяха да отварят за мен. Главата ми не го побираше. Не виждах смисъл въобще в това. Един ден срещнах Terrance Hobbs от SUFFOCATION, който проверяваше нещо по апаратурата. С него посвирихме малко и беше страхотно. Представи си аз съм в Германия и джемя с Terrance. Лудост някаква. Направих турнето с VENOM INC. Казаха ми, че свиря материала по начина, по който те са си представяли, че трябва да звучат, което за мен беше огромна чест. Сбъдната мечта ми е, че мога да изпълнявам "Black Metal" или "Countess Bathory" с оригиналните автори на тези песни. Понякога стоя, гледам ги и в главата ми препуска мисълта, че свиря с хората, които са създали цял стил.

От другата страна –Твоят най-рокендрол момент?

Jeramie Kling – Ще се върна на една обиколка с OVERKILL. Имаше един осветител, който работеше за тях. Dave, китаристът на OVERKILL каза, че в момента, в който този човек се напие здраво, ще си обръсне брадата и ще я залепи за веждите му. Една вечер две седмици по-късно този осветител се напи много здраво и припадна. Dave обръсна брадата си, която беше много дълга, взе супер лепило и я залепи на лицето на пияния. Изглеждаше кошмарно, а аз направо умирах от смях. За щастие не я беше залепил твърде здраво така че не се налагаше после да му се отлепя кожата. Това беше един много забавен момент.