Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Между 3 март и 23 октомври - какво вълнува варненци 145 години по-рано?

| обновено на 05.03.23 в 20:20

Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март. Освобождението на Варна, обаче, се отбелязва на 27 юли. Какво е вълнувало жителите на града в тези месеци? Зададохме този въпрос на екскурзовода от Музея за Нова история на Варна Стефка Мухтарова. И получихме много интересен отговор.

Това, което е вълнувало населението на Варна между 3 март и 27 юли е било решаването на... имотни проблеми. По това време в града живеят малко българи. А гръцките имоти са били много.

Гръцката общност е била много загрижена да не изгуби имотите, които е притежавала.

Интересен факт, който споделя Стефка Мухтарова от Музея за Нова история на Варна е, че гърците са се надявали Варна да бъде обявена за Елино-гагаузка република.

Това обаче не става и след Берлинския конгрес Варна остава в границите на Княжество България. Гръцката общност прави всичко възможно да прехвърли собствеността си на университета в Атина.

Това е един от основните проблеми, които стоят пред варненци между 3 март (Освобождението на България) и 27 юли (датата, която приемаме за освобождението на Варна). Но историята е малко по-различна, подчертава Стефка Мухтарова. 

Как варненци са приели, че другата част от страната е свободна, за разлика от този регион?

Неслучайно, когато посетители дойдат в музея, моят първи въпрос е: "От кой град сте?". Защото най-приятно изненадани от музея се оказват варненци. Говорим за периода, отразен в нашата експозиция. Като попитам: "Какво се случва във Варна около 3 март?", виждам един ступор, защото никой не може да извади от съзнанието си някакъв спомен. Обикновено като се каже трети март, всичко е героично, сещаме се за Плевен, за Шипка. За Варна обаче усещам едно чувство за малоценност. Положението за Варна е много любопитно - Варна по това време е най-голямата крепост за Османската империя на Черно море. Защото има 10-11 Руско-Турски войни в цялата история между двете близки нам империи... Варна е освободена първа - през 1828-1829 г. по време на поредната Руско-турска война, тъй като руснаците победиха в тази война, а Варна е върната на Османската империя. По време на това Освобождение се случва и първият локдаун, но това е тема на друг интересен разговор. И ако можем да се изразим с един популярен термин по време на тази последна Руско-турска война, Варна минава по тъча. 

Тук е четириъгълникът Русе, Силистра, Шумен, Варна. 

Да, и затова Варна остава встрани от тази поредна Руско-турска война - защото руските войски не минават през Русе. В края на Османската империя Варна е нужна, защото всеки път, щом пресичат Дунава през Русе, през Варна минава голяма османската войска, за да посрещне агресора. Вече след създаването на черноморския руски флот по време на Екатерина, Варна е нападана и по суша, и по море - такова е геостратегическото положение. Затова във Варна в края на османския период има 12-15 джамии - те са необходими на османската войска, защото трябва да се помолиш преди битките, а не защото преобладава османското население тук. Друга особеност, която определя и тези странни събития по време на Освобождението е, че населението тук е 21 хиляди, от които само 3 500 са българи - във Варна преобладават гърците. 

Какви са проблемите, с които са ангажирани варненци, докато се решават мирните договори?

Имотни. Но за това по-късно. Любопитни сведения има как се случва, как стига във Варна вестта за примирието. За да се стигне до подписването на предварителния Санстефански договор, в края на януари се получава известието за Одринското примирие - руските войски научават за примирието по-рано. На 50 км от Шумен са, тръгват парламентьори с бяло знаме към крепостта Варна. Излизат представителите на Османската империя - по това време крепостта Варна се охранява от египетски корпус под управлението на принц Хасан. Според мен това спасява Варна от такива ексцесии, които се случват по време на Руско-турската война в Шабла и Каварна. Във Варна не се случват такива неща, именно защото египтяни охранявали крепостта по това време. Когато излизат египтяните от крепостта, те с изненада разбират, че е обявено примирие. Те са били изключително въодушевени - съвсем разбираемо е. В студените зимни дни арабите вече имат надежда за завръщане у дома - там, където не вали сняг. Тогава тук са били сурови зими. След като разбират за примирието, те са поканени от принц Хасан, който им устройва прием  - с френска кухня, а около него - европейци за помощници, които се договарят за демаркационната линия. Принцът им осигурява турска баня. За всички това е бил един добър малък момент на фона на толкова месеци война. След това парламентьорите се изтеглят и остават да дочакат подписването на мирния договор. Във Варна не се случва нахлуването на руски войски.  27 юли - тогава е официално Освобождението на Варна. Но какво се случва тогава? Ако някой си мисли, че тогава руските войски влизат и властта е предадена, не е така. На 27 юли е рожденият ден на руската императрица - това, което четем в една дописка от вестник "Зорница" е, че 300 руски войници са влезли във Варна. Но те присъстват на молебен, а около стените на Варна е имало 10 хиляди войници руска власт. Властта не се е предала още в ръцете на русите - фактически властта се предава официално на 23 октомври. 

Какво се случва във Варна през този период? Периода между 3 март и 23 октомври?

Имотни проблеми, защото знаем, че етническият колорит на Варна е богат, но тук преобладават гърците. Те са богати и образовани. Тук гърците се надяват Варна да бъде обявена за Елино-гагаузка република. Варна не е включена в диоцеза на Преславската епархия. Той остава под влиянието на Константинополската патриаршия. Тук българите са малко и се чака решението за Варна, а то се взема на Берлинския конгрес. 

Берлинският договор добър ли е за Варна?

По клаузите на този договор е разрушена крепостта. Варна на практика вече може да се върне в своя статут на международно търговско пристанище, а не на крепост. А това създава поминък. И другото - Варна става притегателен център за тези българи от Тракия и Македония - разделянето на българските земи на Източна Румелия и Княжество България за Варна се оказва прекрасно, защото започват първите бежански вълни от Тракия и Македония. Ако тези българи знаеха, че само след седем години ще се случи Съединението, щяха да почакат. Затова Варна много бързо се превръща в български град, защото има поминък. Тя става притегателен център за заможни и образовани българи. За кратко време тук се заселват активни българи... Това са хора с чувство за мисия. Да не забравяме, че по онова време в Европа на мода са френските идеи - тези българи, наследници на заможните родове от Троян, Трявна и Копривщица, се завръщат в България не с чувство на малоценност, а с чувството на мисия да възстановят Третото българско царство - те знаят, че са наследници на най-старата европейска държава. 

Останалата част от интервюто със Стефка Мухтарова от Музея за Нова история на Варна чуйте в прикачения звуков файл:




По публикацията работи: Олга Карова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Тошев

Георги Тошев за Татяна Лолова: Тя беше човек, избрал да бъде от страната на светлината

Във философията на Татяна Лолова, в нейния начин на мислене, открих много подходящи парченца живот, чрез които съм си помагал в трудни ситуации. Това каза в интервю за Радио Варна журналистът Георги Тошев. Във Варна той беше водещ на вечер, посветена на голямата ни актриса, под надслов "Празнуваме Татяна Лолова". Събитието бе в рамките на театралния..

публикувано на 26.06.24 в 08:25

Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG): Винаги трябва да си професионалист

Интервю с Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG) В   края на тази седмица на 30 юни срещу 1 юли на много места в страната ще бъде посрещнат единственият и неповторим Джулай морнинг. На Камен бряг по традиция също ще има концерт. Тази година там ще бъдат и ERIDAN с вокалиста на Michael Schenker и BLACK SWAN Robin..

публикувано на 26.06.24 в 08:05

Художникът Анатолий Станкулов: Там, някъде зад всички проблеми, ни чака морето

„ Там някъде зад къщите е морето“ – така се нарича изложба живопис , с която художникът Анатолий Станкулов гостува в  Художествената галерия на Балчик. Тя ще продължи до 3 юли. Тя съдържа картини от два негови цикъла „Бряг“ и „Там, някъде зад къщите, е морето“. Общо 36 живописни платна на автора, който е със завидна биография – над 600 участия в..

публикувано на 25.06.24 в 08:15

Искра Радева: Морето ми липсва страшно много!

"Живея в полите на планината, но морето ми липсва страшно много!". Това каза за Радио Варна актрисата Искра Радева, която е във Варна и участва в дискусията „Социалните иновации“ на Академията в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми. Актрисата призна, че много обича морето и особено й е приятно да гостува във Варна,..

публикувано на 24.06.24 в 06:30

Пианистът Саркис Балтаян - за пътя му в музиката, годините в САЩ и как все още се чувства най-вече българин

С концерт на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна от 20:30 часа днес ще бъде официално открит Международният музикален фестивал "Варненско лято" 2024. Събитието включва произведенията Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров,  световна премиера на "Ouverture en forme d'Espérance" оп. 43 от Патрик Дюър, Концерт във Фа от Джордж Гершуин и..

публикувано на 22.06.24 в 06:30

Николай Тодоров-Ник: Паелята е фестивално ястие, което събира и обединява хората

Паелята е едно от най-популярните, вкусни, но и трудни за приготвяне ястия в света, което може да затрудни дори някои от най-добрите майстор-готвачи. Родена във Валенсия, днес тя е неизменна част от испанската кулинарна култура. Нещо повече – от дълги години има и световен шампионат по приготвяне на паеля, в който се включват..

публикувано на 21.06.24 в 10:26

Авторът на "Живот в едно пътешествие": Светът е малък, а хората толкова си приличат

Валентин Станков представи книгата си  „Живот в едно пътешествие“ в Двореца - Балчик, в Учебен център по изкуствата, в Двореца, където авторът разказа а живота, пътуването… и всичко останало. Валентин Станков е актьор по образование. През 2007 г. завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Елена Баева. Играл е в театър „Възраждане“,..

публикувано на 21.06.24 в 08:30