Режисьорът на „Жмичка“ за най-близките ни хора: Купете им цветя и им кажете, че ги обичате!

Читалище “Паисий Хилендарски“ в Балчик беше снимачна площадка на късометражния филм на режисьора Росица Траянова. Лентата е посветен на нейната баба, а Балчик е неслучайно избран. Това е родният й град.

Росица Траянова е известна на балчиклии първо като писател. Започва да пише едва на шест, участва в литературни конкурси, печели награди за поезия и проза. Едва на 18 години написва първия си роман „Химера за живот“. От близо 15 години не живее в Балчик, работи в чужбина, но покрай ковид кризата се завръща в родината. Част е от предимно български проекти. Последната й лента е озаглавена „Жмичка“, тя е автор и на сценария. На екран филма ще видим през есента.

Какво би ни споделила за последния си проект?

Сегашният проект се случи преди две-три години. 2021 година загубих първо едната си баба, на следващата – и втората ми баба. Дадох си сметка, че всеки има някакъв начин, чрез който да запази хората, които е загубил. Киното очевидно е моят начин да запазя тези спомени. Така сме устроени, че рано или късно забравяме и тези моменти избледняват. Фотографите имат своите снимки, художниците – портрети, а ние имаме филми.

„Жмичка“ е метафора. Целият филм е вид метафора, в която започваме да играем на криеница, броим до десет и всъщност на десет вече сме пораснали. И нещата не са същите.

Какво е посланието ви с този филм?

Да обичаме хората до нас и да им го показваме, да отделяме време. Понеже времето в последно време най-много нямаме и не намираме, а всъщност точно близките ни са тези, за които трябва да намерим най-много време и да им го отделим, докато можем все още.

Кога ще можем го видим?

Надяваме се през септември, най-късно октомври.

Как започнахте, какви награди сте печелили?

Започнах 2015 година с „Обичам те, татко“ – дебютният ми филм, който e сниман в България, София, и е за Eдиповия комплекс. Почти всичките ми филми са били на селекция в Short Film Corner в Кан, един от последните ми филми – „Пардон“, спечели златната лисица на фестивал в Индия, златна статуетка в Лас Вегас. Доста злато си спечели този филм, щастлива съм.

Като стана дума за злато, как бихте коментирали „Всичко навсякъде наведнъж“ - най-големият победител на тазгодишните награди „Оскар“ , който спечели почти всички награди в основните категории (в 7 от 11-те) и беше обявен за най-добър филм на годината, но и с много противоречиви мнения?

Аз съм в една сериозна подготовка по този проект от вече три месеца. Обикновено преди мой филм отказвам да гледам други филми. За да не заимстваш нещо, да не се влияеш от други режисьори, но съм си направила един дълъг списък с филми, които искам да гледам и той е в този списък.

Някой път има много добри филми, някой път не са нашите. Жанрът не ни е допаднал, историята – също, често не можем да се асоциираме с персонажа и съответно филмът не ни докосва, но пък докосва други хора. Например последният филм на Тео Ушев получи разнородни коментари. Аз съм голям фен на Тео Ушев. Смятаме, че положи основите на един нов жанр в българското кино и на мен този филм ми хареса, за разлика например от други колеги, но това е разнообразието в киното.

Какво е вашето послание към съгражданите?

Всички, които имат баби, звъннете им, купете им цветя, бонбони. Кажете им, че ги обичате. Усмихвайте се и бъдете по-добри. Това е основното.

Цялото интервю с Росица Траянова чуйте в звуковия файл: