Лесна работа: Гледай високо

Сравняване с другите. Най-често го наблюдаваме в следния вид: някой вижда, че в другия греят повече светлина, позитивна енергия, талант, възможности и грабва канчето с катран - да очерни, за да изравни шансовете, или по-скоро да увеличи своите. Това с шансовете, разбира се, е филм, който се прожектира единствено в главата на катранолюбителя и никъде другаде, но... върви, обяснявай, ако можеш. Защото последният си е решил, че трябва да е по-богат, по-чаровен, по-успешен и по- ... всичко останало, което му е хрумнало. И така неусетно спира да си живее живота и превръща съществуването си в абсолютно безсмислено сравнение и в състезание за нищо.

За второто – нарушаването на доверието, си мислех напоследък, докато давах възможност на свой познат да не ме разочарова. Той за пореден път не успя да се възползва от шанса и обърка нещата. Реалист съм - не очаквах друго. Въпреки това чувството е все едно си наливаш вишнев сироп, а се оказва доматено пюре. Знаел си какво ще се случи и все пак вкусът не е това, което би искал да получиш.

Две мощни спирачки по пътя към щастието: нарушено доверие и сравняване с другите.

Впрочем при нас сравняването с другите води до онази деформация, която толкова се е сраснала с всекидневието, че дори май не я забелязваме. Как непрекъснато сочим укорително с пръст към някого.

Какво беше с Джон Малкович? Билетите скъпи, публиката не разбрала, той се разходил по булевард „Витоша“, а някои изобщо не го познали... И сипем пепел един върху друг. Ами, хора, това е положението. Някои ще го познаят, други - не. Някои ще го разберат, други - не. За едни билетите ще са скъпи, за други – в рамките на нормалното. Дори нещо повече, след като са ги купили, може и да са се сдобили с куверт за звездното Мишлен преживяване на шеф Гупил, който сготви за отбрана публика в столичен ресторант. Кувертът струваше 350 лева, а човек не ходи сам на толкова приятна вечеря, така че да кажем - 700.

Наемате ли се от всичко, което изброих да определите кое е добро и кое лошо? Кой е прав и кой не е?

Има хора бедни, богати, ограничени или със завидни познания и обща култура, благородни или озлобени, широко скроени и не толкова.

Има всякакви хора. И дълбоко вярвам: никой няма право да ги обижда, че са такива, каквито са, но всеки може да им подаде ръка, ако вижда, че са поели в грешна посока или че моментът им е тежък. А водопадите от нелюбезност, нелюбов и яростна критика, които непрекъснато се изливат наоколо, не постигат друго, освен да правят средата нездравословна.

Как да променим това? Да не се сравняваме с другите и да бъдем честни... Така ще се успокоим и ще се фокусираме върху важните неща. И ще дооцветяваме живота с книги, филми, театрални постановки.

Днес празнува театърът, който ни дава други сюжети, светове, гледни точки, емоции. Време да поздравим всички замесени и да благодарим, че с отдаденост и постоянство правят живота по-приятен.

Дали, ако се вземем в ръце, ще надминем Финландия? От нас зависи.