До края на седмицата ще стане ясно решението на Румъния за българските кораби

публикувано на 28.03.23 в 14:44

Снимка: "Черноморски изгрев"

До края на седмицата ще стане ясно какво решение ще вземат румънските институции във връзка със задържаните български кораби. Това каза Емил Милев, председател на Сдружение "Черноморски изгрев". Техни са корабите, които бяха задържани в Румъния заради незаконен улов.

Вчера в Министерството на земеделието се проведе среща на всички страни и институции, които имат отношение към случая. Сред тях бяха и представители на Сдружение "Черноморски изгрев".

Рибарите бяха освободени, корабите обаче все още са в Румъния. Най-важното в момента е те да бъдат освободени.

Няколко са вариантите за изход от ситуацията, каза Емил Милев. Нейният развой ще стане ясен до края на седмицата, когато изтича седемдневният срок за обявяването от страна на Румъния какво решение ще бъде взето.

"В момента се водят разговори по дипломатичен път тази процедура да се забърза, но в момента всичко е много бавно и тромаво. Не можем да се месим в работата на румънските институции", каза Милев.

Оптимистичният вариант е корабите да бъдат освободени и 10 семейства да продължат да работят и да се изхранват с риболов.

Песимистичният вариант е корабите да бъдат задържани и да започнат дълги съдебни дела. Ако има и имуществени санкции, моряците трябва да платят по 100 хиляди лева на кораб и той да бъде конфискуван, каза още Емил Милев.

" Ако влезем в спиралата на една съдебна процедура, можем да чакаме месеци, дори години наред - не знаем дали делото ще е административно или наказателно", допълни той.

Милев припомни случая с конфискувания кораб на балчишкия рибар Христо Спасов през 2011 г. "Повече от 10 години минаха, докато излезе решението. Силно сме притеснени какво ще се случи сега", посочи Милев.

Той благодари за организираната среща в Министерството на земеделието. "За първи път от 2011 г. българските рибари получават подкрепа от страна на държавата. Не сме виждали такава голяма подкрепа и такава координация на действията", посочи Милев.

Той коментира и исканата по-рано оставка на шефката на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури. "В момента най-важното е да освободим рибарските кораби. Нормално е да сме обидени, изказванията бяха формулирани по неправилен начин. Насади се мнението, че сме бракониери, затова сме обидени. Нормалното беше още тогава да получим подкрепа - такава, каквато получаваме 4 дни по-късно, в момента. Ние имаме право до равен достъп до горите и ресурсите", каза Емил Милев.

По думите му, моряците са били на 52 мили източно от Констанца. "Това са общностни води, до които имаме право на достъп - не само да преминаваме, но и да риболуваме. Това е право, което ни дава Европейският съюз. Ние не оспорваме, че сме в икономическата зона на Румъния. Но след присъединяването в ЕС България сключи договори, в които държавата делегира управлението на рибните ресурси на Европейската комисия и двете страни членки могат само да изпълняват решенията", допълни Милев.

Българи риболуват от 2009 г. в румънски води. "Оттогава имаме само проблеми. Всяко влизане е свързано с притеснение. Обикалят около нас и ни притесняват. Приемат ни като неканени гости, които черпят техния ресурс, но това е общностен, споделен ресурс", категоричен е Милев.

Подробностите чуйте в звуковия файл:

00:00 / 00:00

Позиция на Сдружение „Черноморски изгрев“ относно задържаните в Румъния български риболовни кораби:

Сдружение „Черноморски изгрев“ изказва благодарност към всички лица, които оказаха съдействие за освобождаването на екипажите на задържаните в Румъния риболовни кораби. Изразяваме пълната си подкрепа към нашите колеги.

Задържането на български риболовни кораби в Румъния отново постави на дневен ред въпросът могат ли „наши“ кораби да риболовстват в „румънски води“ и при какви условия. От изразените в последните дни становища разбрахме, че в страната ни все още има различни позиции по темата.

Нашето разбиране по въпроса е следното:

1. След 01.01.2007 г. българските риболовни кораби имат равен достъп до водите на Румъния в Черно море (след 12 милната зона, т.е. отвъд териториалното й море). След тази дата румънските риболовни кораби имат идентични права до водите на България в Черно море (след 12 милната зона, т.е. отвъд нашето териториално море). Равният достъп дава право на българските кораби, на база българските лицензии/разрешителни, да риболовстват в румънски води.

2. Правното основание за това е: Договорът за функционирането на Европейския съюз, Регламент 1380/2013 (чл.5), който действа към момента, и Регламент 2371/2002 г. (чл.17), който действаше към датата на присъединяването ни към ЕС.

3. Противоречие между Регламентите на ЕС и Конвенцията на ООН по морско право няма. Конвенцията, която е ратифицирана/одобрена от ЕС/ЕО, дава суверенни права за експлоатация на рибните ресурси в изключителната икономическа зона на съответните държави, но в случая с България и Румъния правомощията по упражняване на държавния суверенитет в сферата на риболова са предоставени на Европейския съюз и попадат в област на негова изключителна компетентност. Имайки тази компетентност, Европейският съюз, чрез съответните регламенти, е предвидил равен достъп до водите на държавите членки. Това ни дава основание да ги наричаме Съюзни води, с което не отричаме правомощията на Румънската държава в тези морски пространства.

4. Румънските компетентни власти имат право да проверяват риболовните ни кораби за съответствие с приложимите нормативни актове и това никога не е било предмет на спор. Нещото, за което спорим и с което не сме съгласни, е начинът, по който се извършват проверките на българските рибари и откритото нарушаване на човешки права.

5. Риболовът в румънските морски пространства в Черно море от български риболовни кораби следва да е съобразен със съответните нормативни актове на Европейския съюз. Вътрешните (националните) нормативни актове на Република Румъния обаче са приложими единствено по отношение на риболовните кораби на Република Румъния. Основание за това черпим от член 19 на Регламент 1380/2013 г.

6. Риболовът на акула, калкан и други видове от български кораби в ИИЗ на Република Румъния (на 50 мили от брега) според нас не е престъпление.

7. Освен горните въпроси, арестът на българските кораби от 23 март постави на дневен ред важни теми относно начина на работа както на румънските контролни органи, така и на българските. Емоционалните реакции от наша страна спрямо ръководството на българската агенция по рибарство и аквакултури можеше да бъдат спестени, но това по никакъв начин не отменя позицията ни, че ИАРА от години дължи на рибарския сектор далеч по-високо ниво на управление и компетентност на всички нива. Твърдим, че в последните няколко години с действията и бездействията си ИАРА създава предпоставки за бъдещи сериозни проблеми за риболовния ни сектор.

Надяваме се, че този път казусът ще бъде разрешен бързо и корабите ни ще бъдат върнати. Тези три кораба са основното препитание на 10 български семейства.

Оставаме на разположение за съдействие на националните власти на двете страни и на Европейската комисия за осигуряване на необходимата предвидимост при работата на всички риболовни кораби на ЕС в Черно море.

Емил Милев

Председател на УС на Сдружение „Черноморски изгрев“

По публикацията работи: Олга Карова