След посещението ни в село Дюлино в началото на месеца, кулинарната ни обиколка с фоторепортера и оператор Румен Сарандев в района на Долни Чифлик и Бяла в търсене на старите, но златни български рецепти, продължава със втората ни спирка - село Голица. Наш гид отново беше Янка Димитрова от Асоциация "Био мрежа", която е автор и на книгата "Омая". В нея са поместени и голяма част от тези стари рецепти.
Голица е малко селце в Община Долни Чифлик, което е сгушено в полите на Стара планина. Селото е известно с много неща - от пресъздаването на българските традиции и обичаи по празници, през паметника на петела точно пред кметството до специфичния ваяшки диалект, който жителите все още използват. Не на последно място обаче, в Голица са известни с вкусните местни гозби, които приготвят възрастните хора в селото. Приготвят ги вече и младите, които се учат от по-старите. И ние с колегата Румен Сарандев като едни представители на все още по-младото поколение, които искат да научат нещо интересно за старите, но златни български рецепти, решихме да се срещнем с местните баби, да си запишем рецептите, да ги снимаме и ... да ги дегустираме.
Срещата ни беше в библиотеката в кметстото на Голица. В същата сграда се помещава и местното читалище. Там ни посрещнаха с отрупана с вкусотии трапеза. Истинска воля се изисква да седнеш на масата, а пред теб да има голяма, ухаеща вкусно погача, но да не можеш да я опиташ, тъй като първо трябва да направиш интервю с жената, която я е приготвила. Тя се казва Елена Стоянова. Едно от най-важните неща на тази погача е да се направи с квас или жива мая, а също така и тестото да втаса хубаво. Баба Елена прави тази погача всяки път когато децата и внуците дойдат на гости. Снаха й също се е научила да меси и никой в семейството не купива хляб. Каза че питката върви най-добре с шарена сол или както я наричат мерудия.
Впечатление ни направи и едно ястие, което досущ приличаше на качамак, но се оказа, че не е точно качамак, а влашеник. Янка Иванова ни сподели рецептата на драго сърце.
Рецепта за влашеник:
Първо слагаме вода да заври в тенджера. По възможност на дървена печка. Когато водата заври се добавя свинска мас и сол на вкус, след което продължава да се вари на по-бавен огън. Добавя се постепенно мамулено (царевично) брашно и се бърка до получаване на каша. Кашата обаче не трябва да бъде много гъста. В отделен съд се запържва малко свинска мас или масло с червен пипер. Запръжката се полива върху царевичната каша и влашеникът е готов. Може да се поръси с домашно сирене. В Голица има традиция да се приготвя домашно сирене в мях. Влашеникът може да се направи и като десерт, а за целта брашното се добавя в сладка вода.
Петранка Неделчева беше приготвила традиционна голишка копривена супа по стара семейна рецепта още от началото на миналия век.
Рецепта за голишка копривена супа:
Копривата се попарва с гореща вода в продължение на 5-6 минути. След това се прецежда и се нарязва заедно с другите „зелении“ – зелен лук, зелен чесън, самардала, 5-6 връхчета от бакла (черен боб на голишки) и юзъм (т.нар гюзъм или джоджен). Всички тези съставки се запържват в тенджера с мазнина и малко сол, но трябва да е на слаб огън, защото копривата може да пожълтее. Добавят се малко суха чубрица и червен пипер, след което започва да се слага постепенно и водата. След като супата е готова, към нея се прибавят ситно нарязани орехи, малко ориз или фиде. По желание може да се направи и застройка с мляко и яйца. Когато супата поизстине, се слагат отново смлени орехи. Именно те са тайната за добрия вкус на голишката копривена супа.
Изявен кулинар е и 78-годишната баба Киня, която освен че знае много стари рецепти и ги готви прекрасно, е сред хората, които са запазили специфичния диалект на ваяците - българска етнографска група, която населява няколко села в този регион. Ваяци се наричат, защото говорят на „ва“, ни обясни баба Киня. И даде пример с въпроса „Кадя отодяш, ва“? Това означава „къде отиваш“. Баба Киня беше сготвила традиционния парен зелник с булгур или булгуреник.
До градината за лук и влашица (вид глава лук с по-малки главички в нея) отива често баба Янка. Тя беше приготвила традиционна лучена каша, която съм сигурен, че е по-вкусна от френската лучена яхния. Тайната на добрия вкус тук е във влашицата и домашните продукти. Много е важно солта да се добави накрая, каза още баба Янка. Лучената каша е любима на нейния зет, който е родом от Германия.
Баба Златка пък беше приготвила ястие, което досущ приличаше на бобена яхния с червена люта чушка по средата. Оказа се обаче, че това не е боб, а зелева каша. За да стане толкова вкусна и леко пикантна, баба Златка запържва първо кисело зеле в свинска мас или масло, след което добавя водата и брашното и накрая лютичко. Тя много обича да си хапва от кашата, за разлика от нейния съпруг, който предпочитал месцето.
Направи впечатление, че в много дворове в селото имаше овце. Включително и в двора на една къща срещу кметството. Оказва се, че всички баби от селото, които плетат, сами си приготвят преждата от овча вълна. Нещо много трудоемко, както разбрах от баба Янка.
Цяло стадо овци имаше и в един двор, точно до кметството. Решихме с колегата Сарандев да влезем при тях, той да ги снима, аз за подкрепа, но като ни видяха и хукнаха да бягат. Пошегувахме се с него, че сме късметлии, че не ни подгони кочът, защото тогава така наядени и с техника под ръка, щеше да ни е трудно да му избягаме. А жителите на село Голица и тази година няма да избягат от традицията да отбелязват почти всеки един от българските празници и да пресъздават празничните ритуали. Така ще бъде на Цветница, на Великден, както и на Гергьовден. Тогава хора от селото отиват на връх Стара Голица преди изгрев слънце и хвърлят монети в чешмата, която се намира там. За нея се носят легенди, че водата й има лечебна сила. Връзват се червени конци, берат се цветя и всеки се връща с вода от там. А ние с колегата Румен Сарандев се върнахме във Варна заредени с много положителни емоции от срещата ни с тези прекрасни жени и с нетърпение очакваме следващата спирка от кулинарното ни пътешествие по следите на старите български рецепти. Стари, но златни.
Млади учени създадоха нова платформа, носеща името "Площад НАУКА". Първото събитие на Площад НАУКА ще бъде на 13 февруари, когато отбелязваме Световния ден на радиото, посветен тази година на климатичните промени. Специалисти от Националния институт по метеорология и хидрология във Варна и Института по Океанология към Българската..
Голям празник предстои в Балчик на 22 февруари от 13.00 часа на централния площад. Организаторите от местния Исторически музей канят не само местните, но и жителите от региона и страната. „Защото тогава ще ни гостува спектакълът „ТЕ ИДАТ... КУКЕРИТЕ“ на НЧ “Просвета-1928”, с. Чарган, Ямбол. Кукерската група е част от фестивала “Кукерландия”,..
Учените наблюдават с повишен интерес сеизмичната активност на гръцкия о.Санторини, тъй като подобно явление нито сеизмолозите в Гърция, нито тези в България са наблюдавали досега. Това каза за радио Варна доц.Пламена Райкова, сеизмолог в Института по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Тепърва..
Православната църква почита на днешния ден паметта на св. Фотий. Патриарх Фотий се е борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и..
Тази година към инициативата „Дари книга, подари любов“ се присъединява и Народно читалище „Паисий Хилендарски – 1870“ в Балчик, съобщават от културния център. Осмата книгодарителска кампания в България е под наслов „Дари книга, подари любов“. Чрез нея страната ни отново е част от международните инициативи в чест на International..
От тази седмица в екипа на Община Балчик е младши експерт "Младежки медиатор" по Националната програма "Активиране на неактивни лица". За целта е обособено работно място в информационния център на администрацията, гише № 6. Сред функциите на младежкия медиатор е да комуникира с кметовете на населените места, директори на училища, читалища,..
Учени откриха мистериозни дупки на дъното на Атлантическия океан, чийто произход остава загадка, съобщава БГНЕС. По време на експедиция на Националното управление за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA), изследователи попаднали на серия от подредени дупки на океанското дъно. Те са разположени близо до Азорските острови на дълбочина от 2500..