Радостин Дамасков: Съпреживявам морето отвътре навън

Изложба на бургаския скулптор Радостин Дамасков гостува от 21 април до 14 май в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна. С посвещение на морето е колекцията скулптури и рисунки под мотото „По вълните IV‘‘. “Това пълно издание допълва един неотдавна реализиран проект „Процесът „Синьо“ - споделя авторът, - иновативен авторски проект, който създадохме съвместно със Златина Дамаскова. Той включва релефи от гипс, заснемане и дигитална обработка, изграждане на четири скулптурни обекта, реализацията им в материал и дигитален печат. „Процесът „Синьо“ е отворен както за зрителя, така и за авторите, защото може да бъде винаги допълнен. „Синьото“ е процес, защото продължава” - обобщава художникът.

Проф. Михаил Неделчев казва, че Радостин Дамасков е “пленен завинаги от морето артист” и пише за неговия проект: „Всички знаем: маринистиката е една от най-трудните тематични насоки в изобразителните изкуства. Но морето така силно ни привлича, омагьосва ни, че хиляди и хиляди художници навсякъде по света отново и отново му се посвещават. И сякаш е вече невъзможно да намериш оригинални подходи, да кажеш нова дума чрез изкуството си. Но това знание не е възпряло Радостин Дамасков - този водещ скулптор на непрекъснато взрения в морето прекрасен с артистичната си атмосфера град Бургас. Неговото творчество е изцяло посветено на менящите се миг след миг светове на морето. Нещо повече: при него морето не е съзерцавано от брега. Подобно на морето в редица стихотворения на големия Христо Фотев, в скулптурите, рисунките, картините и миниатюрите на Дамасков сме потопени в морската стихия. Удивително е да наблюдаваме как различните визии за морето преминават трансформирани от една жанрова форма в друга, как създават единството на това многообразно творчество.”

За любовта към морето, непреходните неща, за времето, когато звездите светят най- силно разказа Радостин Дамасков в разговор със Светлана Вълкова.

Къде учихте скулптура и защо решихте изцяло да се отдадете на нея?

Имам професионална подготовка както в средното, така и във висшето образование - учил съм всичко. Естествено, завършил съм специалност, но любовта към всички останали жанрове е точно толкова актуална за всеки професионалист, независимо от тясната специалност, но скулптурата стои в основата на цялостното ми творчество.

Кои са материалите, с които обичайно избирате да работите - дърво, камък, бронз?

Да, това са традиционните материали, с които работим класическите неща. Напоследък се работи, и то не съвсем отскоро, с много нетрадиционни материали, с които младите обичат да експериментират.  Аз също, но се придържам към трайните материали, защото нашето поколение е свикнало  да работи в истински стойности, за класическите форми  - класическите материали са особено важни, защото техният майсторлък е тяхното преодоляване, което е много труден и тежък физически процес.

Тогава идва израстването.

Да, в този особено тежък занаят преодоляването на материала е много мъжка работа.

Но има жени, които работят с камък.

Да, разбира се.  

С какви материали експериментират по-младите автори?

Напоследък - синтетични материали и всичко, което може да се рециклира. Аз много подкрепям такива концепции, защото те дават както една насока в чисто екологичната сфера, така и в съвременното изкуство, като принцип на преодоляване на инерцията от времето. Нещата, които ние правим с тежките материали - камъни и метали, са традиционно ориентирани в градската среда, те са в постоянна близост със заобикалящата ни действителност, докато техните инсталации няма как да оцелеят навън, те са ориентирани повече към галерийната среда. Одобрявам тези неща, те са по-скоро експерименти.  Трудно авторите се придържат към трайните материали, няма условия за създаване на такива скъпоструващи неща. Трябва да има меценати, трябва да има спонсори, държавна помощ и подпомагане на изкуството извън залите. Това е изключително скъпоструващо нещо, не може един автор  сам да се справи със всичко

Да, но сега е период на бързото консумиране във всяко едно това отношение.

Да, ние сме консуматорско общество, това е известно. Но нека се върнем в старите класически образци - и да видим зад великите майстори в миналото, нима не стоят всички папи, всички императори, църквата.  Без донорство това нещо не може да се получи, това е задължително за скулптурата. 

След това се оплакваме, че в градската среда кима грозни неща, които не ни харесват, компромисни...

Сбъркано е изначално това отношение, защото ако наистина няма заделени средства, това не може да случи. За да реализират себе си и да покажат своето творческо отношение към света, младите хора все по-често прибягват до синтетични материали, за да могат да реализират себе си. Те иначе нямат шанс. Ако зад тебе не стои един папа Юлий II, нямаше да има Микеланджело.  Не може без някой да застане зад тази изключителна позиция в обществото - и самата държава, като такава, също трябва да бъде ориентирана в този дух, за да бъдем атрактивни за туристите като останалите страни. Връщам се от Рим - още съм под въздействието на тази обстановка. Едно е да израснеш на 25 години в такава среда, друго е да си на 65 и да цъкаш с очи и да щракаш с пръсти и да казваш -"как е възможно".  Няма начин, изкуството е вечно, всичко останало е преходно.

Кога се влюбихте в морето и разбрахте, че това е Вашата голяма тема в изкуството?

О, това е голяма тема. Първите ми спомени са от баща ми. Не си спомням на колко съм бил, бил съм мъничък - на годинка или 2, когато той ме качваше на гърба си и ме караше навътре в морето - навътре, а на гърба му аз бяха като малкото делфинче. Всъщност това са моите първи спомени. После ме учеше да плувам. После имахме лодки, ходехме за риба. Обичахме по стария начин да хващаме риба - това остави дълбока следа у мен. Аз съм като една нефилтрирана бира със закваска със сол - ей, така бих определил себе си. Това, което е представено тук, е целият ми живот

Има ли край, има ли някакъв момент, в който човек разбира повече неща за този обект, който изследва, в случая - морето?

Няма край! Начало има, но край няма да има! Край ще има, той е й е ясен кога и къде. Затова няма край. Имам един цикъл, който е основният ми цикъл -  "По вълните" , фактически този процес върви по същия начин, по който се реят вълните в морето. Оставяш се те да те отнесат някъде. Както казва Христо Фотев - морето не е измислица.

"И щастието съществува."

Много велика тема е това. Който не е роден на морето и който не е влизал като детенце да плува вътре и не е хващал риба и цялото му детство не мине в това море... Няма как. Рисуваш и твориш това, което гледаш, това, което виждаш, и това, което си спомняш от ранните детски години, когато звездите са най-силно светещи.

Но вероятно Вие го гледате с вътрешния си поглед. Ходите ли често до морето?

Аз живея там, много близко до морето, но моето съпреживяване вече е по-скоро свързано с ателиетните ми занимания, но имам две лодки и ходя редовно и абсолютно съобразявам целия си творчески график с рибарските сезони, които са ми любимото ми занимание - да не виждам онова, което хващам.

Старецът и морето - имате ли мечта да хванете една голяма риба?

Е, чак до там няма да я докарам, но ми стига, че мога да стигна до остров "Света Анастасия", да вляза навътре, да погледна брега отвътре навън, да вляза на дълбокото, където никой не може да погледне, и моите творби всичките са на една такава морска дълбота - това не е дълбочина, разликата е много голяма. Обичам да съпреживявам морето отвътре навън, от душата си навън. Не рисувам това което гледам, а това което чувствам.

Чуйте цялото интервю на Светлана Вълкова с Радостин Дамасков:

Радостин Дамасков е роден през 1957 в Бургас. Завършва скулптура през 1982. От 1987 е член на Съюза на българските художници. Работи в областта на малката пластика и монументалните форми. Живее и работи в Бургас. Участник е в много изложби в България и чужбина, както и в интернационални симпозиуми по скулптура.