Ricky Warwick (BLACK STAR RIDERS, THIN LIZZY, THE ALMIGHTY): "Изкуството задължително трябва да се подкрепя"

Интервю с Ricky Warwick (BLACK STAR RIDERS, THIN LIZZY, THE ALMIGHTY)

BLACK STAR RIDERS се събират през декември 2012 година. Причината за тяхната поява, е че в този период музикантите, които участват в THIN LIZZY, решават да издадат нов материал. Но без да използват името на легендите THIN LIZZY. Така се раждат BLACK STAR RIDERS. Които издадоха пети албум. Той се казва „Wrong Side of Paradise” и го представяме с вокалиста Ricky Warwick, който е част и от една от най-популярните британски банди от деветдесетте години на миналия век THE ALMIGHTY и който даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Ricky Warwick (BLACK STAR RIDERS, THIN LIZZY, THE ALMIGHTY) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 15.05.2023 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна - Привет, Ricky, по какъв начин новият албум на групата „Wrong Side of Paradise” показва нейното развитие от началото до сега?

Ricky Warwick - Както знаеш, бандата съществува от десет години. „Wrong Side of Paradise” е нашия пети албум. През годините имахме и някои промени в състава. Просто така се случват нещата. Част от това да бъдеш в рокендрол банда. Но съм убеден, че винаги се опитваме да вървим напред. В музикален аспект винаги опитваме нови идеи, винаги се опитваме да разширяваме хоризонтите пред бандата. Смятам, че продължаваме да сме свързани с музиката, която правим и сме успели да си изградим свой стил и звук. Не виждам друг, който да звучи като BLACK STAR RIDERS. Винаги се побутваме, за да вървим напред, винаги опитваме нови идеи, опитваме се да разширяваме звука на бандата. И в текстово отношение, винаги имаме какво да кажем.

От другата страна - Най-предизвикателната част от създаването на музика днес?

Ricky Warwick - Тук имаме много аспекти. Например пандемията от последните години. Тогава беше невъзможно да се правят турнета, които са голяма част от сцената. Също така стриймът убива музиката, защото на артистите не им се плаща честно за работата им. Което прави ситуацията много трудна. Вземаме и Брекзит. Напускането на Великобритания на Европейския съюз е нещо откачено. В момента, за съжаление, стана много по-скъпо да се правят турнета в Европа, откогато и да било. И преди Брекзит беше скъпо, но сега положението е двадесет пъти по-зле. И това наистина се отразява на групите. Тези неща работят срещу артистите и днес не е толкова лесно да се свири рокендрол. Не мога да разбера защо хората с власт се опитват да направят всичко по-трудно. За мен е неразбираемо. Днес пред музикантите има много предизвикателства.

От другата страна - Тогава каква беше Вашата най-голяма мотивация, за да направите „Wrong Side of Paradise”?

Ricky Warwick - Просто обичам да създавам песни. Правя го постоянно. Никога не спирам. Това винаги е основната мотивация за мен. С това се занимавам, това обичам да правя и не мога и да си помисля, да живея без музиката и никога да не се занимавам с нея. Така че мотивацията е винаги тук. Както отбелязах, искам да продължавам да движа BLACK STAR RIDERS напред. Това е достатъчна мотивация, за да се старая да направя по-добър следващ албум или различен диск от тези, които сме направили преди.

От другата страна - Можем ли да определим BLACK STAR RIDERS като продължение на THE ALMIGHTY и развитие на музиката на THIN LIZZY?

Ricky Warwick - Определено, определено BLACK STAR RIDERS са продължение на всичко, което се съдържа в нашето ДНК. Част съм от THE ALMIGHTY, написал съм много песни за групата и със сигурност те са ми оказали влияние, което е част от мен. Същото е и с THIN LIZZY. Когато имаш музикант като Scott Gorham в бандата за голям период от време, няма как той да не е оказал своето влияние. В това число и на мен. А аз съм голям фен на THIN LIZZY и в същото време и съм им и вокалист. Няма как част от това да не присъства и в BLACK STAR RIDERS. Всичко е тук и ние просто изваждаме онова, което е в нас. Показваме онова, което вече е в нас. Не може да си някой друг. Това си ти. Всичко е както трябва и всъщност тези неща ни карат да звучим така, както звучим.

От другата страна - Ако всичко в музиката е вече създадено, както се твърди, Вие как се поддържате свежи и иновативни?

Ricky Warwick - Винаги има по-добра песен, която да създадеш. Винаги има по-добър текст, който да напишеш, винаги има по-добър риф, който можеш да измислиш. Винаги се опитваме да се провокираме, за да създадем нещо по-добро от предишното, което сме направили. Светът е интересно място и е в постоянна трансформация. Има както положителни, така и отрицателни неща, които се случват, за които винаги е интересно да се пише и да се изказват мнения. Което и правим в нашите песни. Така че мотивацията е навсякъде около нас всеки ден.

От другата страна - „Wrong Side of Paradise” е резултат от младежката наивност или от зрелостта?

Ricky Warwick - В него има песни, които отразяват онова, което се случва в живота ми в момента, както и песни, които бих определил като спомени. Също така и материал, който е провокиран от съдбата на приятели и семейството. Така че албумът е комбинация от двете части.

От другата страна - Ако албумът Ви показва „Грешната страна на Рая”, къде е неговата „Правилна страна”?

Ricky Warwick - От другата страна на тази стена. На стената, която постоянно се опитваме да прескочим и да съборим.

От другата страна - Постигате ли успех?

Ricky Warwick - Опитвам се. Посвета се случват толкова скапани неща, които ме изумяват и ме натъжават. Не мога да приема, че човешката раса може да се държи толкова отвратително помежду си, с дефицит на съчувствие и разбиране, с много омраза, фанатизъм и страх. Тези неща много ме натъжават. Знаеш ли, опитвам се да изнамирам доколкото е възможно положителните моменти и да съм позитивен колкото е възможно. Говоря за себе си. И се опитвам да живея живота си по възможно най-добрия начин, на който съм способен.

От другата страна - А заради всичко това по-трудно ли се разпространяват послания днес?

Ricky Warwick - Интернет позволява музиката ни да се разпространява много по-бързо до по-голяма публика. Проблемът е, че всичко е наводнено, всеки може да стане музикант, всеки който има компютър, може да записва музика. Липсва качествения контрол. Всеки може да пее, ако поиска, всеки може да създаде песен, ако пожелае. Нямам проблеми с тези неща, но виж, аз например не мога да построя къща. Никога не съм си и помислял да стана строител, защото не мога. Хората си мислят, че е много лесно да се напише песен, както и да бъдеш музикант. На някои въобще не бива да им се разрешава да създават музика. Всеки може да композира, но на някои въобще не трябва да им се разрешава да издават... Трябва да има контрол на качеството. Според мен това е голямото липсващо нещо.

От другата страна - Промени ли се стойността на музиката точно заради дигиталната ера?

Ricky Warwick - Абсолютно. Стриймът е убийство. Платформите не плащат на артистите онова, което заслужават. Много бизнесмени, които създадоха подобни платформи, забогатяха от музиката. Всеки, който е в този бизнес, забогатя на гърба на артистите, които са последните, които получават някакви пари, а ако им се плаща, е толкова ниско и лошо. Положението е брутално. Трябва да се промени и е наложително да бъде променено. Защото много артисти не могат да си позволят да потеглят на турне, което означава, че няма да могат да запишат и нов албум. И последствията ще бъдат, че все по-малко музиканти ще имат шанса да оцелеят.

От другата страна - Как би трябвало да се реши подобен проблем? Имаш ли готова рецепта?

Ricky Warwick - Разбира се. Правителствата трябва да обърнат повече внимание на изкуството и да го подкрепят. Да намери допирни точки. Фондовете за подпомагане на изкуството не са достатъчни, за това и правителствата трябва да предприемат необходимите действия, за да променят ситуацията. Това ще бъде голяма стъпка в опит проблемът да бъде решен.

От другата страна - В такъв случай на фона на всичко казано, каква е голямата цел пред „Wrong Side of Paradise”?

Ricky Warwick - Тя никога не се е променяла. Да успеем, да направим така, че албумът да достигне до възможно най-много хора. Да имаме възможност да направим с този албум, колкото е възможно повече турнета. И разбира се, той да стане възможно най-успешен. Защото, ако е, ще имаме шанса да издадем следващ албум и ще можем, да продължим, да се занимаваме с музика. Но това зависи от хората. Ако не си го купят или не дойдат на концертите, край, няма какво повече да направим. Всичко зависи от феновете, те са живителната ни сила. Живителната сила на музиката са хората и феновете. Те придават най-голямото значение.

От другата страна - Какво те мотивира да вървиш напред?

Ricky Warwick - Просто обичам музиката. Обичам я, живея заради нея 24/7. Обичам да я слушам, да я изпълнявам, да правя концерти, да се срещам с хора. Обичам да съм в студио, да създавам. Харесвам целия процес, всичко, няма нещо в музиката, което да не харесвам. Правя това професионално вече 35 години и съм голям късметлия, че всеки ден мога да се занимавам с музика. Винаги съм се чувствал благословен и това ме поддържа. А и не съм добър в нищо друго. Музиката е всичко, което имам и с което разполагам.

От другата страна - При създаването на „Wrong Side of Paradise” имаше ли момент, в който изкуството започна да те води, а не ти да го създаваш?

Ricky Warwick - Не, винаги контролирам нещата. Винаги съм наясно, че ние сме тези, които създават изкуство. Имам предвид, че когато създадем албума и го предоставим на звукозаписната компания, а тя го разпространи по света, тогава някой друг контролира събитията. В този момент контролът вече не е в нас. До този момент обаче ние сме тези, които напълно контролираме какво да кажем, какво създаваме, какво композираме, какво правим. Но когато издадем музиката, вече предоставяме контрола на някой друг.

От другата страна - Тогава каква е ролята на артиста в обществото?

Ricky Warwick - Къде щяхме да бъдем през последните две години без изкуство и музика? Никой не можеше да отиде никъде. Това се отнасяше за всички. И тогава всеки слушаше музика, четеше книги, гледаше филми, играеше видео игри. Изкуството е всичко. То е от изключителна важност за доброто ни състояние. Това, което ме разгневява е, че правителствата не го ценят, че хората с власт, не го оценяват достатъчно. Защото всеки по някакъв начин използва изкуството. Може да не слушаш музика, но гледаш филми, които също са част от изкуството. Може би предпочиташ да четеш книги, но те също са изкуство. Всичко е изкуство. За нас като вид е от жизненоважно значение, че го имаме и за това то трябва да се подкрепя по по-добър начин.

От другата страна - Рок музиката продължава ли да е бунт, както през 60-те и 70-те години на миналия век?

Ricky Warwick - Музиката има силата да променя хората, както и начинът, по който те мислят. Тя има силата да събира и обединява. Тя провокира хората да чувстват, да усещат страст и емоция. Музиката има това качество. Тя има силата да променя обществото, начина, по който мислим, начина, по който чувстваме, начина, по който възприемаме света около нас. Това е абсолютната истина. И ако някой ти казва, че не е вярно, не му вярвай. Музиката е бунт и времето постоянно го доказва.

От другата страна - Това причина ли е звукът на 70-те да се завърне като мода?

Ricky Warwick - Не знам дали е така и не знам дали въобще тази музика си е тръгвала. В този период е създаден толкова добър материал. През 70-те рокендролът е все още много млад. Знаем, че стилът се появява през 50-те, след това имаш 60-те и 70-те, когато той е все още много млад. Имаш много глем, след което прог рок, а след тях и пънка. Така че през 70-те са измислени много и страхотни стилове, осъществени са невероятни идеи и е създадено велико изкуство. Според мен тогава са се появили много велики песни. А те от своя страна са издържали проверката на времето. Без значение дали са създадени през 1921 или 1971 година. Това са велики парчета, които хората продължават да слушат. През 70-те излизат невероятно много страхотни неща. Както, разбира се, през 80-те, 60-те и определено през 50-те. През 70-те обаче се появява глемът, китарата застава под прожекторите, става център на музиката. Аз самият продължавам да съм голям фен на глем рока и на банди като THE SWEET, SLADE и T-REX. Обичах и продължавам да ги обичам. Стилът и тези групи са ми оказали голямо влияние като композитор.

От другата страна - А защо хуморът в рок музиката все повече губи позиции?

Ricky Warwick - Защото хората се вземат прекалено на сериозно. Мисля, че никога не трябва да се забравя, че в крайна сметка всичко е за забавление. Това правим и ние. Ние сме тук, за да забавляваме хората, да им предоставим възможност, да си изкарат добре, да ги накараме да почувстват нещо. Мисля, че хората са изгубили значението на музиката. В основата й стои развлечението. Това е важно да се напомня постоянно. Хубаво е да има послание, няма лошо музиката да е политически насочена, но въпреки това става въпрос за развлечение. Музикантите все още искат да се свързват с хората и да предизвикват различни чувства в тях по време на концерт. Според мен някои артисти са забравили тези неща и са се взели твърде на сериозно.

От другата страна - И тогава ти си повече артист или шоумен?

Ricky Warwick - Според мен можеш да си и двете едновременно. Абсолютно. Можеш да имаш съдържание и да създаваш песни, и в същото време да развличаш. Абсолютно.

От другата страна - Защо постоянно се говори, че рокът е мъртъв?

Ricky Warwick - Не знам. Дори не мога да си обясня, по каква причина хората, които уж знаят повече, го твърдят. Защото рокът е добре и е жив, както винаги е бил. Може би тези хора търсят внимание или трупане на средства от кликове, реклама или се опитват да предизвикат полемика и спорове, скандали, като им се отвръща агресивно, че не е. А той не е въобще мъртъв и никога не си е тръгвал. Винаги е имало и има хора като нас, които обичат рокендрол музиката. Тя винаги е била тук, винаги е била обожавана. Тя обединява хората, създава страхотно общество. Рокендролът е добре и е жив.

От другата страна - Коя е най-неприятната модна линия в рок сцената през годините?

Ricky Warwick - Не знам. Защото всяко нещо има своето място във времето. И всяко време предполага, че е готино да се пуснеш по модата и да изглеждаш по този начин. Не бих искал да говоря за това. Наистина бях навлязъл дълбоко в глем сцената, която много обичам. Пънкът беше невероятен и продължава да е такъв. Смятам, че по онова време модата се определяше от списания като „Vogue”. Там можеш да видиш как се изглеждали и са се обличали. Но дори да се върнеш и сто години назад във времето, ще видиш, че модните тенденции се променят през историята и годините. Не искам да съм твърде критичен с начина на обличане. Нали, със сарказъм да изразявам мнението си за начина на обличане през 1974. Защото през 1974 се чувствах добре. Така че всяко нещо си има мястото и времето. И всичко е относително.

От другата страна - Кой е твоят най-„SPINAL TAP” момент?

Ricky Warwick - Всичко, което е показано във филма, поне веднъж се е случвало в реалния живот. Винаги има моменти, в които си казвам, че просто не мога да повярвам колко „SPINAL TAP” са. Особено по време на турне тази реплика присъства постоянно. Постоянно си повтарям, че не мога да повярвам какво ми се случва, защото е толкова „SPINAL TAP”. Този филм е много точен, толкова истински, но по забавен начин и в същото време е много страшен, абсолютно плашещ. За мен е най-добрата документална лента, която някога е създавана. Гениален е. А е страшен, защото е толкова пунктуален и истински. Всички сме попадали в подобни ситуации. И това го прави доста стресиращ.

От другата страна - Какво ти коства с всеки следващ албум да осигуряваш нова представа за света около нас?

Ricky Warwick - За мен всяка песен е възглед за процесите и онова, което става по света. Мнение за това как виждам света през моите очи. Всяко едно послание в песните ми е свързано с това как разсъждавам, какво чувствам, какво се е случило в семейството ми, какво мисля за света в момента. Това е моето мнение за правителството. Не обичам да проповядвам. Не твърдя, че моето мнение е правилно. Не го налагам като такова. Просто така мисля и ако си съгласен с мен, е страхотно, ако смяташ, че мнението ми е боклук, няма проблем. Има хора, които въобще не четат думите, те просто искат да слушат музиката и мелодиите. И това също е напълно нормално. Музиката за мен е нещо като книга, която пиша всеки ден, като дневник на чувствата и мислите ми. Песните са моя дневник.

От другата страна – Няколко блиц въпроса - THIN LIZZY?

Ricky Warwick - Най-великата рокендрол банда в света!

От другата страна - THE ALMIGHTY?

Ricky Warwick - Втората най-велика рокендрол банда на света!

От другата страна - THE FIGHTING HEARTS?

Ricky Warwick - Това е соловата ми група, с която правя турнета. Не е акустичен проект, а изцяло електрически. Невероятни са.

От другата страна - BLACK STAR RIDERS?

Ricky Warwick - Най-великата рокендрол група във Вселената! Първата и втората най-велика рокендрол банда във Вселената!

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Ricky Warwick, какъв съвет би му дал?

Ricky Warwick – Да казва повече „Не!” Защото в определени моменти съм се съгласявал да направя много неща, които са облагодетелствали другите преди мен. Но тогава бях млад.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Ricky Warwick - Толкова са много. Наистина са толкова много в кариерата ми. Чувствам се късметлия и благословен, че имам тези прекрасни 35 години. Най-великият момент е, че изпълнявам песните на THIN LIZZY!

От другата страна - Най-невероятното вдъхновение за песен, което някога те е спохождало?

Ricky Warwick - Едно от моите домашни кучета.