Maurice Swinkels (LEGION OF THE DAMNED): "Предизвикателство е да предложиш нещо, което да излезе от телефона, за да се превърне в публика"

Интервю с Maurice Swinkels и Fabian Verweij (LEGION OF THE DAMNED)

В началото на юни нидерландските „злобари” от LEGION OF THE DAMNED ще издадат новия си албум „The Poison Chalice”. Преди да станат LEGION OF THE DAMNED бандата се казваше OCCULT. 2005 година, обаче, момчетата вземат решение да направят промяна, което провокира и промяна в името. Така след дни LEGION OF THE DAMNED ще издадат осмия си албум, а ако броим и петте на OCCULT – 13-тия. За миналото и настоящето разговаряхме с лидера на бандата Maurice Swinkels и новия китарист Fabian Verweij, които дадоха специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Maurice Swinkels и Fabian Verweij (LEGION OF THE DAMNED) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 29.05.2023 година.

От другата страна - Здравейте, как се чувствате след приключването на поредния албум на LEGION OF THE DAMNED?

Maurice Swinkels - Доста сме развълнувани. Мисля, че приключихме със записите миналата година през септември. Така че за нас албумътн е факт повече от половин  година. Преди да се появи, никой освен лейбълът и ние не го беше слушал. Развълнувани сме да чуем мнението на хората за него. Добрите неща предстоят.

От другата страна - След толкова години защо сте все така гневни и зли?

Maurice Swinkels - Ние също имаме деца… Не знам, това е музиката, която харесваме. Тя трябва да е брутална, трябва да е удар в лицето. Разбира се, в нея има сола, има мелодии, има преходи. Но музиката на LEGION OF THE DAMNED трябва да те кара да куфееш. Не би трябвало да мислиш за музиката, когато си на концерт не трябва да наблюдаваш какво прави китаристът или басистът, или барабанистът. Тук става дума за бруталност. Защо продължаваме да сме такива? Защото това е музиката, която харесваме.

Fabian Verweij - В същото време е и начин на живот.

От другата страна - Т.е. дори и в живота си сте толкова брутални?

Maurice Swinkels - Той също има деца, две момичета.

От другата страна - Коя беше началната точка при създаването на този албум?

Maurice Swinkels - Имахме готови някои рифове. Точно преди Ковид-19 направихме турне с DESTRUCTION. Взехме Fabian като постоянен китарист. Решихме, че той ще бъде въвлечен в новия творчески процес. И независимо, че беше нов в групата, работата не се различаваше по нещо от преди. Свирехме заедно, Twan имаше някои рифове, създадени вкъщи, също така и басистът ни Harold предложи няколко, защото той всъщност е китарист. Събрахме всичко това заедно, смесихме го, импровизирахме и така станаха нещата.

Fabian Verweij – По време на пандемията искахме да се занимаваме с нещо. Не можехме заради Ковид-19 да правим концерти, светът беше затворен и всъщност това беше точното време за създаването на нов албум.

От другата страна - Направихте нещо по-различно в „The Poison Chalice” за първи път?

Maurice Swinkels - Както отбелязах по-рано, в албума има мелодии. И в предишния албум „Slaves Of The Shadow Realm” имаше мелодични пасажи, но те  бяха минимални. Twan беше отговорен за тях. Тогава прецених, че ще е по-добре да отидем отвъд границите ни, да сме по-отворени, но да запазим стила на групата. Не ни трябва да сме още едни WINTERSUN. Трябваше така да направим нещата, че да запазим LEGION OF THE DAMNED такива, каквито са. Това, което смятам е, че сме на точното място, защото можем и да се надскочим, да направим какво ли не, но не трябва да губим същността на LEGIOIN OF THE DAMNED. В новия албум има повече мелодии и китари, които Fabian направи и той може да каже повече за това.

Fabian Verweij - Смятам, че това е плюс за бандата. Така музиката ни има повече пластове. В миналото имаше коментари, че песните звучат еднакво. За новия албум това няма как да бъде казано. Всяка песен е сама за себе си и в нея има много повече от едно ниво. Всяка една композиция може да се разглежда като отделна история. Носи различно настроение. В същото време това продължава да е LEGION OF THE DAMNED. Рифовете са различни. Заедно с Twan създадохме много различни китарни партии. Забавната част е, че аз измислих рифове, които са характерни за Twan, а той такива, които бихте очаквали от мен. Една от забавните страни от създаването на „The Poison Chalice”. Излязохме от комфортната зона на групата и свирихме извън кутията. Когато обаче добавихме ритъм секцията в лицето на Harold и свиренето на барабаниста Erik, подплатени с вокалите на Maurice, дори и музиката да звучи различно, тя продължава да е LEGIOIN OF THE DAMNED, но с надграждане.

Maurice Swinkels - Fabian направи някои китарни линии, към които преди това не е посягал.

Fabian Verweij - Говорихме да изпълня някои сола. Maurice спомена преди малко WINTERSUN, които не харесва.

Maurice Swinkels - Напротив, харесвам ги, Jari ми е приятел. Когато ставаше въпрос за солата, исках от Fabian те да са зли. Имах разговори с продуцента какво всъщност е това соло, което да звучи като чисто зло. Какво точно е това? Понякога звучи жизнерадостно, понякога като IRON MAIDEN. Темата е неизчерпаема. Но когато чух как Fabian свири сола, но само соло, без друга музика, без вокали, буквално получавах стомашни болки. Чревният ми тракт започваше да се бунтува, чудейки се в каква посока всъщност поемаме. По-късно, когато всичко беше комбинирано, се получи добър микс – гласът ми, подплатен със солата стои много добре.

Fabian Verweij - Времената бяха трудни заради пандемията. Казаха ми, че трябва да измисля сола. Аз измислях, а те веднага решаваха, че не търсят точно това. Когато изсвирвах някакви сола, те трябваше да съвпаднат с музиката. Предлагах сола и вариантите бяха два – или ги използвахме, или отпадаха. Ако се бяхме задълбочили в твърде много търсения, нещата щяха да звучат някак си направени насилствено, а не естествено. Тогава реших да изсвиря партии, които обикновено не правя. Мога да изпълня определени сола, но в други не съм добър. Нямах достатъчно търпение, за да ги репетирам. Обаче, реших, че е по-добре да се науча, защото, както ми казаха останалите, не би било добре да звучат като другите ми банди. Моите сола са по-блус ориентирани. Тогава преминах към по-различен стил на свирене, който още не бях дообработил. Имах две седмици да изуча свирене на сола, които обикновено избягвах. Нещата се получиха много добре. Не звучат като другите ми банди, но много добре се комбинират в новия албум „The Poison Chalice”. В края всички бяха удовлетворени.

Maurice Swinkels - Процедурата беше – или харесваме онова, което Fabian предлага, или го забравяме.

Fabian Verweij - Точно така – приема се или не, но бях категоричен, че няма да правя вариации.

Maurice Swinkels - Посетих го в неговото студио и започнахме да прослушваме солата, които беше измислил. Бях прям с него и му казвах директно какво не ми харесва – „Тази част е твърде сладникава, другата носи повече щастие”. Този процес беше и нов за мен, защото трябваше да планираме доста неща и трябваше и през тях да минем.

От другата страна - Има ли част от процеса на създаване на нова музика, която днес оценявате повече отколкото в миналото?

Maurice Swinkels - Мелодиите, наистина ми харесват. Преди нямахме подобни партии. Харесва ми как звучат при други банди. Голям фен съм на DISSECTION. Те имат набор от мелодии в албумите им, но няма вариант, в който да си кажем, че от този момент започваме навсякъде да слагаме мелодии и музиката ще звучи като LEGIOND OF THE DAMNED. Когато започвахме, песните бяха по-праволинейни, с рифове, предназначени за куфеене. Но след няколко албума в тази посока, самите ние изпитахме нужда да променим нещо, защото не искахме да се повтаряме. В същото време не желаехме да издаваме песни, за които истинските фенове на групата, щяха да кажат, че всъщност не звучат като LEGION OF THE DAMNED. Това, което ми е много приятно в този албум, са мелодиите, които вкарахме, както и солата, които имаме, защото не бяхме подхождали по този по-обхватен начин преди. За мен „The Poison Chalice” е много зрял албум.

Fabian Verweij - Този албум определено е много по-зрял. Тук границите не играеха основна роля. Обикновено преди нямаше да допуснем песен – тип JUDAS PRIEST. Този път, обаче, си казахме – „Защо не!” В „The Poison Chalice” опитахме по-различен материал.

От другата страна - Споменахте, че този албум е по-зрял, но къде изоставихте младежкия ентусиазъм?

Maurice Swinkels - Когато започнахме с LEGION OF THE DAMNED, никога не сме търсили прекалена оригиналност. В миналото поставихме началото с нашия барабанист в групата OCCULT. Тогава се казвахме така. Започнахме като траш банда и смятам, че и днес по някакъв начин се вписваме в рамките на стила. Трашът е нещото, което винаги сме харесвали и винаги сме изпълнявали. Не сме се променяли твърде много, никога не се превърнахме в дет метъл банда, Разбира се, като част от групата сме имали различни китаристи като Richard, а аз винаги съм искал да запазя този LEGION OF THE DAMNED стил. Twan клони повече към блек метъл страната на музиката. Понякога му казвам, че нещо звучи повече като MAYHEM, а трябва да запазим звука на групата. Стилът ни е комбинация от тежки рифове, но в същото време трябва да се развиваме. Започнахме като траш група и продължаваме да сме траш и ни определят като блек траш или дет траш, с което сме наред. Трашът е нашата природа. Когато говорим за зрялост, трябва да отбележим и продукцията, която е по-обхватна и модерна. Песните са по-зрели. Не казвам, че предишния материал не струва, но сега звучим по-отворени, звучим такива, каквито сме. Доволни сме и от продукцията. Използвахме друго студио. Не казвам, че в предишния диск работата на Andy Clasen е лоша. Нямам нищо такова предвид, просто сега добавихме различно усещане към музиката на бандата.

От другата страна - Продуцентът има ли същата роля, както в миналото?

Maurice Swinkels - Заради факта, че сме направили много албуми с Andy Clasen и откакто работим с него, той знае кои сме ние. Казах на сегашния ни продуцент Erwin Hermsen, който е дългогодишен приятел с Harold и са свирили заедно в различни групи, че ако има някакви идеи или виждане как нещата могат да станат по-добри, трябва да дойде и да го каже. Понякога и на продуцента не му е лесно, когато започва работа с нова група. Ние като LEGION OF THE DAMNED имаме вече десет албум, знаем какво търсим и искаме, но казах на Erwin, че ако усеща, че нещо не е добро да сподели идеите си. Така заедно изградихме албума. Това наистина беше важно и той се справи много добре.

От другата страна - Днешните музиканти трябва ли да са наясно и с бизнес страната на музиката?

Fabian Verweij - Да, ако искат да постигнат успех. Ако нямаш тази основа как въобще ще започнеш?

Maurice Swinkels - Това знание се натрупва с израстването. Когато започнахме с OCCULT през 90-те години, бяхме на по 17. В началото свирехме за каса бира и на никого не му пукаше за бизнеса. Колкото повече задълбаваш в музиката, започваш да трупаш популярност, да привличаш успеха и изведнъж откриваш бизнес страната на нещата. Ако искаш да продължаваш, трябва да влезеш и там. За щастие ние имаме дълга история, която не е свързана единствено с успехи, а и с доста усилия, с които постепенно получихме известност. Така се научихме да се справяме и на тази плоскост. Има и групи, които незабавно откриват тази страна. Може би печелят някакъв конкурс, подписват договор, започват с големи турнета, което е различно. Те избухват, свирят в големи зали и за тях може би е трудно да видят бизнес страната на нещата, да погледнат отвъд музиката. Движа LEGION OF THE DAMNED от много време. Видял съм и лошата страна на бизнеса, виждал съм хора, които си заминават с парите. Всичко това са уроци. Така се научаваш на кого да вярваш, какво да правиш, кои сделки да избягваш. Познаването на бизнеса е добра основа.  

От другата страна - Социалните медии промениха ли посоката на създаване на музика?

Maurice Swinkels - Добрата страна на Интернет е, че знаеш какво говорят хората за теб. Понякога то не е много хубаво, защото има мнозина, които имат за цел единствено да плюят. Без значение дали става въпрос за видеоклипове. За тях нищо никога не е добро и винаги си намират повод за хейт. Аз обаче искам да знам какво мислят хората за групата като цяло, за нейните клипове, музика, албуми. Интернет има, както отрицателни, така и положителни страни. Разбира се, не е необходимо да променяш всичко, само защото хората искат от нещо повече. Ние създаваме музика заради себе си, но в същото време няма как да не е и заради феновете и тези, които идват на концертите и тези, които също харесват музиката. Така че трябва тези части да бъдат комбинирани по някакъв начин. В днешните времена Интернет е много важен. Той осигурява незабавна връзка с целия свят. За това и имаме възможност да правим концерти в Токио, в Азия, Южна Америка. Ако ми беше казал преди 30 години, че ще имаме концерт в Дубай или Токио, щях да те обявя за луд. Интернет способства всичко това да се случи. Което е положителната страна на нещата. Отрицателната страна е нелегалното смъкване на музика. Това е поведението на новото поколение и то е част от Интернет. Когато всеки иска всичко на момента. Записали сме албум, направили сме обложка, професионална фото сесия, знаейки, че дискове вече не се купуват. Това е тъмната страна на нещата.

Fabian Verweij - Другата негативна тенденция е свързана с вниманието, което хората отделят. Те просто прескачат от публикация на публикация. И става все по-трудно да привлечеш вниманието им. В миналото беше по-лесно. Тогава феновете идваха при бандите. А днес имаш единствено бързо приплъзване по екрана на телефона. И вече си минало. Трябва да предложиш нещо, което да привлече вниманието. В миналото това беше по-лесно.

От другата страна - За LEGION OF THE DAMNED адаптацията беше ли трудна?

Maurice Swinkels - Не, получи се лесно, защото аз се грижех за цялата комуникация около OCCULT. Тогава всичко преминаваше през писма и факсове. Така че адаптацията към новите времена стана много бързо. Днес контактите се постигат по-лесно, решенията се вземат на момента, веднага можеш да потвърдиш или откажеш концерт. Днес комуникацията е по-лесна, за това и адаптирането към средата става по-бързо. Разбира се, че има и отрицателни страни. Хората постоянно се оплакват. Нещо което не разбирам. Всъщност 20 години назад в миналото те също се оплаквах, но ние просто не знаехме, защото комуникацията беше друга. Т.е. нищо не се е променило, просто днес всичко е по-достъпно и лесно.

От другата страна - Най-голямото предизвикателство пред групата при разпространяването на нейните послания?

Maurice Swinkels - Работата по промоцията е в ръцете на „Napalm Records”. Иначе вариантът е да се правят възможно най-много концерти, добри клипове, които се разпространяват навсякъде и са направени с пари. Една група има нужда от добра фото сесия, добри видео клипове, за които се нуждае от добър бюджет. Това всъщност е основното предизвикателство. За щастие ние разполагаме с бюджет. Мога да си представя групите, които не разполагат със средства, а се опитват да разпространят музиката си. На тях им е трудно, защото нямат възможност за качествени снимки и клипове. Както и Fabian отбеляза, хората просто преминават по екрана на телефона, за това се нуждаеш от нещо, което да им задържи вниманието, да спре екрана. Предизвикателство е да произведеш нещо, което да излезе, образно казано от телефона, за да се превърне в публика. Това наистина е голямо предизвикателство.

От другата страна - А предизвикателството в създаването на музика днес?

Fabian Verweij - Мисля, че по тази тема не е необходимо да се замисляш толкова много. Освен, може би, в посока да изпълняваш музиката, която харесваш, представяйки си какъв ще е ефектът й, ако я свириш пред наистина голяма публика. Понякога, когато изпълняваш риф, можеш да си представиш как той ще повлияе на феновете, какви емоции би провокирал и за мен това е най-важната част. Музиката да е сурова и право в лицето. Разбира се, добавяйки някои разпознаваеми елементи. Музиката трябва да грабва вниманието.

От другата страна - Има ли съвет, който Ви се е искало да Ви кажат още в началото на кариерата Ви?

Maurice Swinkels - Назад в годините понякога става въпрос за бизнес политика. Спомням си, когато бяхме в OCCULT, постоянно разпращах касети до различни фестивали, за да получим време за участие. Но нещата не проработиха. Няма как да получиш участие на фестивал, само защото организаторът харесва музиката ти. Навремето никога не проумях този факт. Винаги става въпрос за пари и привличане на повече хора. Нещата не работят – организаторът да каже, че ще вземе някоя банда, защото харесва албума й. А аз си мислех, че става точно така. И наистина се ядосвах много на положението. Уж правим добра музика, а не свирим, където си мислех, че ни е мястото. Предлагаме добър продукт, обаче, разбрах, че системата не работи по този начин. Иска ми се по-отрано да познавах механизма, защото пропилях много време да подготвям пратки и да лепя марки. Отговорът е бил зад ъгъл, но тогава никога не съм предполагал, че работата не се състои в изпращането на касети. Тогава не знаех как функционира бизнесът. Мислех си, че всичко зависи от музиката и свириш на даден фестивал, защото някой те харесва. А, ако ни предложеха участие, а никой не дойдеше да ни гледа? Сега разбирам нещата, но ми се иска да съм го знаел тогава. Може би щях да взема различни решения. Днес имаме мениджмънт, концертен агент, а тогава всичко правех сам. Нещата бяха различни.