Ваня Маркова: За мен всяка следваща година е героизъм в мирно време да оцелее изкуството

Галерия „Арт Маркони” отбелязва своите 13 години активно, артистично присъствие в художествения живот на Варна със специален подарък за всички свои приятели и ценители, обичащи Варна - инсталацията  „Духът на Варна”. Тя е своеобразно продължение на идеята, започнала с „Портрет на Варна в сто живописни платна”, стартирала през 2021 г. 

В поредното издание всеки от участващите художници има конкретна задача, която да разработи в конкретен формат. Темата и размерът са съобразени с предпочитаните сюжети на авторите, както и пространството, което те изискват за да изглеждат убедително.

Част от творбите представят артистична Варна, известна с най-стария Международен балетен конкурс в Европа, музикалния, театралния и джаз фестивали, обединени под мотото „Варненско лято”.

Духа на Варна художниците са уловили  - съхранен в достолепието на старите сгради; свързан с корабите и яхтите, акостирали на кея; примамващ със светлината на входните фарове; в пъстротата на плажните чадъри и крясъка на събуждащите утрото гларуси; във внушаващия респект на историческите паметници, запазили спомена за величието и славата на града.

Ваня Маркова е човекът, който движи цялото пространство за изкуство. "Шарена е, хубава е, цветна е тази композиция и мисля, че приятелите ни, гостите на града, ще бъдат очаровани за пореден път, колкото и да звучи приповдигнато! За мен всяка следваща година е един героизъм в мирно време да оцелее изкуството и да има места, които са духовни центрове, които дават възможност на хората да дишат малко една друга енергия", подчерта галеристката. С нея разговаря Мартин Николов:

13 години фатални ли са? Вие фаталист ли сте?

Не, не съм фаталист, харесвам числото 13. Дори с Васил Петров, който много харесва това число, сме правили няколко изложби, които се казват "Петък 13-и", има и картини, специално наречени на Петък 13-и. Мисля, че човек трябва да отърси от тези неща. Всеки го приема сам за себе си. А и така или иначе 13-ата година отмина, влизаме в 14-ата, и продължавам да имам същия оптимизъм.

Колко изложби, колко културни събития през тези 13 години?

 Не съм ги броила. Правих си статистика, която изглеждаше така: всеки месец имам по три събития, но... това не е най-важното. Важното е с какво съдържание се изпълват всички тези събития.

Тази година отбелязвате рождения ден на галерията с изложбата "Духът на Варна". 

Да, продължаваме идеята вече трета година изложбата да е посветена на Варна. 

Какво представлява изложбата тази година?

По-различното е, че тук подходих много рисково с това голямо платно. На всеки автор поставих конкретна задача, която обсъдихме в какъв размер всеки може да си развие идеята. Рискът се състоеше в това, че ако един ме издъни и не си спази уговорката, няма как да го заместя, защото е много индивидуално. Така или иначе всичко стана с много малки изключения така както го бях замислила. Най-важното е, че там където имаше недоразумения, успяхме да намерим решение. Този пореден портрет на нашия град вече е готов. Горната част на тази инсталация съм посветила на артистична Варна - това е музикалният фестивал, театралният фестивал, операта, джаз фестивала, балетният фестивал... Това е всичко, което ни напомня за тази слава на града ни като културна столица на Черноморието, а защо не и на страната. Мисля, че Варна заслужава този жест и най-вече хората във Варна, които работят за тази кауза. Това заглавие ми изплува в един неслучаен момент, когато получихме миналата година Награда Варна, аз реших много спонтанно, защото един от наградените също беше Стоян Радев, и реших да купя билети за всички художници, които участваха в този проект, и да посетим спектакъла "Амадеус". Всички бяха разтърсени, защото темата за таланта и силата да можеш да го носиш е вечна. Когато излязохме от спектакъла, усетих как всички се скупчиха около стъпалата и не искахме да си тръгваме, да се разделяме. Всеки имаше някакви свои планове, но като че ли имахме нужда да поседим малко там и почти нищо да не говорим. Точно в този момент изведнъж им казах: "Хора, следващата година темата ни ще бъде "Духът на Варна". Независимо че художниците не искат да бъдат вкарвани в размер, в калъп, в някакви ограничения, те много въодушевено приеха участието си в тази изложба. Виждам, че са се развихрили и са дали максимума от себе си. Всеки е намерил, потърсил дълбоко в себе си нещото, което иска да сподели точно за този град. Много е приятно, мило, трогателно. 

Каза, че първата част от тази инсталация е посветена на артистична Варна. А втората част?

 Втората част е такава, каквато всеки я вижда - морска Варна, но акцент е даден на проекта на Илия Касабов за герб на Варна. Това е оригиналният му проект, а не е популярният, влязъл в употреба герб на града ни, а проектът за него. Под него точно сме поставили една много силна и вълнуваща картина на Васил Петров - "Корабът Дръзки" - военната слава на Варна и на морския ни флот. 

Благодаря на всички, които успяха да съберат в себе си смелост! Отново имам детска линия с детски рисунки в изложбата. Шарена е, хубава е, цветна е тази композиция и мисля, че приятелите ни, гостите на града, ще бъдат очаровани за пореден път, колкото и да звучи приповдигнато! За мен всяка следваща година е един героизъм в мирно време да оцелее изкуството и да има места, които са духовни центрове, които дават възможност на хората да дишат малко една друга енергия...

Цялото интервю на Мартин Николов с Ваня Маркова чуйте в прикачения звуков файл:

Ангел Атанасов /Ачо/,  Антон Антонов, Анна Борисова-Емилова, Анатолий Панагонов, Васил Петров, Венцислав Марков, Арх. Владимир Рачев, Димитър Кавръков, Димитър Манолов, Ивайло Евстатиев, Иван Додов, Илия Касабов,  Камен Кисимов, Клементина Манчева, Лора Маринова, Мая Манолова, Мая Рад, Миряна Койнова, Огнян Георгиев, Петър Андреев, Ренета Павлова, Самуил Георгиев, Светлин Ненов, Стефан Хаджи-Николов и Христина Цонкова,

както и специалното участие на малките художници:

Елена Койнова, Ива Даниел Ефтимова, Калина Койнова и Мартин Тодоров.