С разкопките от тази година приключи четиригодишният международен проект на университета „Римуски“ в Квебек за проучване на крепостта Залдапа край село Абрит, община Крушари. Откритията на учените от България, Франция и Канада отново надминават предварителните очаквания. Археологическите проучвания са били съсредоточени върху една от базиликите на тази крепост, построена от Римската империя през 4 век и обхващаща около 25 хектара. Занапред изследванията на Залдапа ще продължат само от български учени, според които археолозите имат работа за още 200 години на този обект.
Крепостта Залдапа е била замислена като голям продоволствен център, който да събира огромни количества земеделска продукция, както и допълнителни войски заради близостта си до границата. През последните 20 дни екипът от учени е работил по една от базиликите в крепостта, която е била регистрирана още през 19 век от Карел Шкорпил с една скица, а днес вече имаме пълна представа за този забележителен храм на раннохристиянската археология, посочи ръководителят на разкопките проф. д.и.н. Георги Атанасов.
Проф. Никола Бодри от университета в Квебек споделя, че Залдапа е една от най-важните крепости в областта с огромен археологически потенциал, който е почти изцяло непроучен и неизползван. С превода помага доц. д-р Албена Миланова от СУ „Св. Климент Охридски“.
Проф. Бодри също е впечатлен от богатата украса на църквата, с която са се занимавали през последните 20 дни на проучвания. Между вътрешния двор и предверието на базиликата е открито и монументално стълбище, оформено с три аркирани колони, вероятно с височина от по над 2 метра, посочи доц. д-р Албена Миланова.
Зооархеологът в международния екип от учени Тарек Уеслати от Френската академия на науките изучава откритите на обекта кости от животни. Той е имал късмета да намери изключителни находки от храната на местните жители на Залдапа. Открити са скелетите на риби с големина от над метър и половина – щука, сом и шарани.
Въпреки че международният проект вече приключи, проучванията на Залдапа ще продължат само от български учени, увери проф. Георги Атанасов.
18 768 варненци празнуват на Ивановден, сочи справка на дирекция "Информационно и административно обслужване" към Община Варна. Името Иван носят 5743 варненци, а 2043 дами са с името Иванка. Сред празнуващите имен ден са още: с името Ивайло – 2582 души, Калоян – 1707, Ивелина – 1603, Йоана – 999, Ивелин – 776, Ваня – 750, Йоанна – 379, Ивайла – 342..
Варненският зевзек Росен Марков с поредна нестандартна форма на протест. Този път недоволството на варненеца е провокирано от връщането на 20% Данък общ доход върху хляба, както и поскъпването на тока и природния газ. Председателят на партията на българските мъже заяви, че в знак на протест ще татуира мъжкото си достойнство или казано с латинското му..
Кризата в управлението на централно ниво и липсата на приет Закон за държавния бюджет водят до нестабилност за общините. В това са категорични мнозина от кметовете. Минималната финансова рамка за нашата община я имаме, но докато няма приет Закон за държавния бюджет, няма как да пристъпим към каквито и да е действия. Дисбалансът идва и от факта, че..
Добра година и за входящия туризъм, и за пътуванията на българите в чужбина прогнозират от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. С 20% повече са резервациите за изходящи пътувания на българите в сравнение със същия период на миналата година. През 2025 г. традиционните дестинации ще останат Гърция, Турция, Италия, но има и..
На 7 януари Българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. Снимка В България Ивановден е един от най-тачените празници от древността до днес. Иван означава „Божия благодат”, но за българите това е името..
Здравейте в първия понеделник от годината и в първото за 2025 година издание на рубриката "Лесна работа"! Януари е чудесен. Празникът в него се разтяга и разтяга, продължава още и още. След шампанското в полунощ идват следващи празници, имени дни, радостни поводи. Стари приятели се завръщат от далечни места, нови приятели предлагат следващи..
Българската православна църква чества един от най-големите християнски празници - Богоявление (Йордановден). На този ден вярващите отдават молитвена почит към описаното в светото евангелие кръщение на Божия син във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно
