Andreas "Gerre" Geremia (TANKARD): "Имаме нужда от още две бутилки и касата ще е пълна"

Интервю с Andreas "Gerre" Geremia (TANKARD)

Шестият „Running Free Festival” настъпва със страшна сила. Мястото традиционно е къмпинг „Стринава” край Дряновския манастир. Два дни 25 и 26 август, 14 групи като голямото име тази година са немските бирени шкембета от TANKARD. През миналата година бандата издаде 18-тия си студиен албум „Pavlov's Dawgs”, а през тази на шестото издание на „Running Free Festival” ще изпълни няколко песни от него наред със старите класики. Гърлото на трашарите Gerre даде специално интервю за „От другата страна”, за което съдейства Стойчо Димитров от HMC „Metal Force”, организатори на фестивала „Running Free”.

Интервюто с Andreas "Gerre" Geremia (TANKARD) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.08.2023 година.

От другата страна - Привет, Gerre, съвсем скоро TANKARD ще бъдат част от шестия „Running Free Festival”. Той се провежда в планината до река. Кое е най-необичайното място, на което сте правили концерт?

Gerre - Това, разбира се, е много труден въпрос. Необикновено място… Въобще първият концерт, който някога сме правили като група, беше на един училищен фестивал, която се проведе в класна стая. Наистина много нестандартно място за концерт. Но все пак се случи преди 40 години - през май 1983. Също така сме свирили на няколко корабни круиза, които също не са традиционни места. Смятам, че класната стая е най-необичайното място за шоу. Наистина нямаме търпение да се върнем в България. Доколкото си спомням сме били само два пъти при Вас. През 1992 и май през 2014 или 2015. Тогава направихме клубно шоу в София. Но 100 процента съм сигурен, че първият път беше през 1992 година.

От другата страна - Да, тогава бяхте втората тежка банда, която направи концерт при нас след промените и след SODOM. Вторият път беше през 2012 и тогава за теб имаше специален трон от кенове с бира.

Gerre - Спомням си го. Значи сме били при Вас за последно преди 11 години. Как лети времето. Неумолимо…

От другата страна - Коя според теб е най-голямата промяна при TANKARD за тези 11 години?

Gerre - Ами, издадохме три албума с „Nuclear Blast Records”, но те продадоха по-голямата част от компанията на „Believe Digital”. И там не остана никой, с когото преди сме работили. Учтиво ги помолихме да ни освободят от договора и сега сме с „Reaper Entertainment”. Собственикът Florian Milzе е нашият бивш промоутър от „Nuclear Blast Records”. Добър приятел ни е. Според мен това е най-важната промяна, която настъпи при нас през последните десет години. През 2021 подписахме с Flori. Стъпка по стъпка „Reaper Entertainment” стават все по-големи. Правят обширни представяния, работят много, а и сме приятели. Това е много важно. На нивото на TANKARD е важно не просто да работим с някого, а да работим с приятели.

От другата страна - Каква е разликата да работите с приятел или просто с професионалист?

Gerre - Приятелят влага повече енергия в работата си, повече чувства и го прави от сърце. Тук не става въпрос, че някой прави промоция за нас. Без значение е дали ще направя едно интервю повече или по-малко. Но, когато има някой, който е 100 процента зад музиката, с такъв човек е много по-лесно и по-добре да се работи. Защото той го прави от сърце.

От другата страна - Кое е най-важното решение в кариерата на TANKARD?

Gerre - Ние сме професионална банда, но не живеем от музиката си. И най-важната стъпка за нас беше, че не се отказахме в средата на 90-те години на миналия век. Тогава хеви метълът и трашът като цяло не бяха толкова популярни. Те не бяха напълно мъртви, но почти никой не се интересуваше от тях. Нещо много интересно - по време на пандемията направихме няколко концерта за годината и да ти призная, интересът към тях не беше никак голям. Връщам се в средата на 90-те. Тогава беше много важно да продължим. Друг преломен момент за нас беше през 2002 година, когато издадохме „B-Day”. Тогава започнахме на чисто с нов продуцент и нова звукозаписна компания. Бих определил този диск като завръщането на TANKARD. Ако ме питаш за трудните уроци, не мисля, че има такива. Понякога работиш с хора, с които е трудно да се работи. Друг път, не толкова често, не си получаваме заплащането. Това последното не е от най-чудните уроци, но майната му.

От другата страна - Как ти изглеждат първите опити в създаването на музика почти 40 години по-късно?

Gerre - Първият ни албум „Zombie Attack” беше повлиян от пънка. Китаристът ни тогава Axel Katzmann беше голям пънк фен. Пробивът дойде с втория ни диск „Chemical Invasion”, който наистина беше бърз и скоростен. Днес вече имаме 18 албума. Записът на нов е  много по-лесен, с всичката техническа помощ, която можеш да получиш. Но все още не е толкова лесно да създадеш песен. И днес този процес изисква големи усилия. Не бих могъл да говоря за промяната в музикален аспект. Не ми е толкова лесно да нагазя в тази област. Има обаче нещо друго. Бих подобрил звука на някои от албумите, ако имах възможност. Примерно на „Kings of Beer”. По онова време, обаче, бяхме напълно доволни от него. Днес просто трябва да обичаме всичките си издания еднакво.

От другата страна - Моят любим албум на TANKARD за всички времена е „The Meaning of Life”.

Gerre - Спомням си, че го смесвахме в друго студио. Продуцентът ни тогава беше Harris Johns, но миксът го направихме на друго място. Обложката стана много забавна. Снимахме видео за „Space Beer”. С този диск за първи път влязохме в немските класации. Май стигнахме до 59 позиция или нещо такова. Тогава това беше невероятен успех. И днес все още обичаме тази музика. Изпълнението й на живо е огромно забавление. Лично аз не мога да си представя живота си без музика. Все още ме движи любовта към траша и възможностите да се забавлявам. Така че продължаваме по същия начин и през следващите 41 години.

От другата страна - В миналото групи като TANKARD наливаха основите на немския траш метъл. Днес как изглежда стила през твоите очи?

Gerre - Самият аз смятам, че винаги ще има вълни на спадове и възходи. Стилът не умря между средата и края на 90-те. Той успя да се завърне. В някои периоди беше по-успешен, в други – по-малко, вълните се сменят, но според мен трашът ще оцелее и винаги ще бъде една солидна част от метъла. Траш групи ще има и ще продължават да се появяват и през следващите 20-30 години. Разбира се, че винаги ще има смесване на стилове. Може би скоро ще се появи някоя банда с нови идеи. Подобен подход е интересен, но е без съмнение, че хеви метълът и трашът ще оцелеят.

От другата страна - Слушаш ли друга музика освен метъл?

Gerre - Не, нищо друго. Спийд и траш, но също така обичам и традиционния метъл. Напоследък въртя новия албум на JAG PANZER. Голям фен съм им. Харесвам OVERKILL. Поръчал съм си толкова много албуми, както и нови, разбира се. Към тях ще прибавя стари банди като EXCITER, ANVIL, OMEN.Не знам, стотици хиляди групи. В момента, обаче, въртя новия албум на JAG PANZER.

От другата страна - Как се предпазваш от влиянията?

Gerre - Не знам, всеки по един или друг начин се влияе от музиката, която слуша. Аз самият се задълбочавам във вокалите, както и в музиката като цяло, обръщам внимание на рифовете, на това дали мога да запомня припева. Това са важните неща за мен. А, взех си и новата VENDETTA, но все още не съм си я пуснал. Стара немска спийд банда. Купувам си много дискове, но нямам време да ги слушам всичките. Така че 99 процента от времето слушам метъл.

От другата страна - В последния албум на TANKARD „Pavlov's Dawgs” се забавлявате с „Ex-Fluencer”…

Gerre - Песента е към младите, защото буквално живеят в социалните медии. По цял ден са в измислената реалност и въобще не поглеждат към реалния живот. За тях той не съществува. Много критична песен за това как можем да се изгубим в дигиталната среда. Ние също имаме профили там. Обаче има хора, които искат единствено трафик, по цял ден пускат съдържание и буквално са се изгубили в изкуствената реалност. Като група и ние се нуждаем от подобни платформи и от създаването на дигитално съдържание. Така поддържаме по-близък контакт с феновете, обаче, не публикуваме постоянно.

От другата страна - Кои парчета на TANKARD от новия албум свирите на живо?

Gerre - От новия албум свирим „Ex-Fluencer” и „Beerbarians”. Понякога изпълняваме и „Lockdown Forever”. Все още проверяваме, кои работят добре на живо.Винаги се опитваме да направим балансиран сет със старите песни. Феновете обожават „Chemical Invasion” и „(Empty) Tankard”. Опитваме се да съберем добър микс между старо и ново. Понякога водим спорове в групата, защото не е лесно да избереш няколко песни от 18 албума. И все пак правим всичко възможно, за да комбинираме по най-добрия начин стария и новия материал.Обичам да изпълнявам старите композиции, но обичам да изпълнявам и новите като „Ex-Fluencer”. Това е много добро концертно парче. „Time Warp” от „Vol(l)ume 14” е също наистина много силна песен. Обаче не мога да си представя концерт на TANKARD без „(Empty) Tankard”.

От другата страна - Обложката на „Vol(l)ume 14” е каса с 14 бири. Преди време ми беше споделил, че когато я напълните, ще се откажете. Така ли е още?

Gerre - Имаме нужда от още две бутилки, защото вече имаме 18 албума и касата ще е пълна. Ще видим какво ще стане. В момента нямаме планове. Просто пътуваме и свирим, колкото се може повече на живо.

От другата страна - Миналата година сигурно си бил на върха на щастието, когато Айнтрахт Франкфурт спечелиха Лига Европа?

Gerre - Наистина много специален отбор за мен. Спечелихме купата през миналата година. Невероятно е, че отборът успя да го постигне. Тази година изпълнихме на финала за купата на Германия песента, която записахме и е посветена на клуба, но за съжаление го загубихме. Ще видим какво ще ни донесат следващите няколко години. Изглеждат обещаващи.

От другата страна - Какво е усещането да свирите пред препълнен стадион?

Gerre - Невероятно е. Винаги съм леко нервен в такъв момент. Но е страхотно, когато всички фенове пеят текста заедно с мен.