Изложба на 13-те поименни безсмъртни българи откриват във Варна

Изложба от портрети на 13-те поименни безсмъртни българи, които богословът Ваклуш Толев посочва, нарисувани от художника Валентин Голешев, представят във Варна. На 28 август 2023 г.  се навършват 30 години от първото публично представяне на идеята  на Толев за определяне на ден, в който да се честват именитите българи, както и да бъде създаден дом за поклонение пред делото и личността им. 13-те поименни безсмъртни българи са: Цар Борис III – Обединителя; Хан Аспарух – Основателя; Княз Борис – Покръстителя; Цар Симеон – Просветителя; Св. Климент Охридски – Азбучника; Св. Иоан Рилски – Покровителя; Св. Патриарх Евтимий – Мистика воин; Отец Паисий – Будителя; Васил Левски – Иконата на българската свобода; Баба Тонка – Майката на безстрашието; Княз Александър Батенберг – Съединителя; Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений; Ванче Михайлов – Воина на оскърбените българи.

Годишнината ще бъде отбелязана с тържество и дискусия под наслов „България – Дом и Път“. Събитието е и по повод 100 години от рождението на автора Ваклуш Толев.

 Изложбата портрети е възможно да бъде разгледана в Морско казино във Варна от 27.08.2023 до 09.09.2023 вкл. – входът е свободен.

Варна и идеята „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“

На 28-ми август 1993 година във Варна, по повод 50 години от кончината на цар Борис ІІІ Обединителя, за първи път Ваклуш Толев оповестява идеята си за изграждане на Дом-светилище и утвърждаване на 28 август за Ден на безсмъртните българи, припомнят организаторите.

В своето слово тогава той казва: „Нека царе и патриарси, мислители и воини, майки раждащи герои – всички да бъдат споменати и един такъв ден да бъде „Ден на безсмъртните българи“... И ония български синове, облечени в своите национални дрехи, от четирите краища на България – да дойде един добруджанец със своето златно жито и да носи една шепа пръст от Добруджа, за да се сложи в гроба на царя; да дойде охридчанинът и той да донесе своята земя; да дойде беломорецът; да дойде тракиецът и всичкото това – събрано в една гробна тайна. Ето това бяха дни на историческа скръб и свято признание. И той ги заслужаваше.“ 

Четири  години по-късно – на 28 август 1997 г., отново в град Варна – за първи път Ваклуш посочва поименно 13-те личности, които да бъдат чествани – изведени, както казва самият той, “от прозрение за предназначението им“. С годините инициативата придобива национален характер, подкрепена от държавни и общински институции.

Създава се и Фондация „Безсмъртни българи“ – да набира средства за изграждането на Дом-светилището на 13-те поименни безсмъртни българи и да работи за утвърждаването на 28 август като Ден на 13-те безсмъртни българи, казват още инициаторите на събитието.

В своето слово през далечната 1993 година Ваклуш Толев се обръща към присъстващите: „Историята не се пише от факти – историята се прави от провиденция, а после са фактите. За съжаление историята ни дори не се писа от факти, а от идеологии. Това е трагедия и вие сте поколение, което беше лишено от идеята за исторически истини. Но както виждате, Слънцето може да бъде затулено от облак, но никога не може да бъде лишено от светлина.”Ваклуш Толев казва: „Дом-светилището трябва да бъде българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест! В този Дом могат да се срещнат гладният за хляб и бедният за идеи. Защото идеята за бъдеще не е само социална – тя е творческа, за да прави историзъм, както всеки от тези 13 осъществи националното си предназначение!“