80 години от трагичната гибел на цар Борис III

28 август 1943 г. е един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска държава. На този ден, 80 години по-късно, отбелязваме годишнината от кончината на цар Борис III.

След 500 години турско робство в освободената наскоро България се ражда нейният първи престолонаследник. Това е бъдещият български цар Борис III /1918-1943 г./. Той е от Сакскобургготската династия, която по онова време е най-силната в Европа - управлява Великобритания, Белгия, Португалия, България и едноименното херцогство. Борис Трети е единственият монарх в Европа, който едновременно е наследник на двата враждуващи клона за френския престол – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракът на неговия баща цар Фердинанд с Мария-Луиза има голямо символично значение за помиряването на тези две фамилии.

Заслугите на цар Борис III за България са безспорни. Той успя да спаси България от голямата касапница на Втората световна война /1939-1945 г./, изигра ключова роля за спасяването на българските евреи от концлагерите на смъртта. По указание на цар Борис III министърът на вътрешните работи тогава Петър Габровски отменя депортацията и 50 000 български евреи са спасени. Царят изиграва решаваща роля като човек, който контролира всички основни центрове на властта.

Той върна по мирен начин житницата на България Южна Добруджа – може би единствената поправка на границите призната от всички велики сили и от двата враждуващи лагера. Цар Борис III се ползва с голяма любов сред обикновените българи заради своя скромен и почтен начин на живот.

Цар Борис III е изключително обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната процесия е на 5 септември 1943 г.

В своето слово за 70-годишнината от кончината на царя, Негово Светейшество патриарх Неофит заявява:

„Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 г. в софийския дворец. Още от деня на рождението си той е посрещнат от нашия народ с радост и надежди за мирни дни и благоденствие. Неразривната връзка между Църквата и държавата укрепва допълнително след миропомазването на княз Борис и преминаването му в лоното на светата Православна църква.

По настояване на цар Фердинанд младият княз в юношеските си години е под постоянното духовно наставничество на Доростоло-Червенския митрополит Василий, който разпалва у него ревност към вярата и преданост към св. Църква.

Още от най-ранна възраст младенецът престолонаследник е закърмен и отраства с трепетите и въжделенията на българския народ – обединението на всички български чада в единна българска държава.

По време на войните за национално обединение княз Борис Търновски с безпримерна храброст взема участие в боевете, редом с обикновените български войни. Без страх той ги води в битки и сражения - десетки са разказите за неговата храброст и истинско братолюбие. Дните на войни и скърби, в които хиляди български синове паднали по бойните полета, дават най-големия урок на бъдещия владетел.

През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всякога се опира на светостта на Българската църква и мъдростта на нашия народ. В едни от най-тежките дни на противопоставяне и дори на братоубийства царят е този, който възпира, преговаря, опитва се да намери мирен изход за народа, над който Бог му е отредил да царува.

В годините на най-страшната война, когато цяла Европа е залята от ужас и страдание, благодарение на цар Борис ІІІ страната ни остана, възможно най-дълго, един мирен остров на стабилност и просперитет. Без страх, заедно с върховната управа на св. Българска църква, на десетки интелектуалци и общественици, царят устоява на чудовищен натиск и като верен син на БПЦ изпълнява достойно своя християнски дълг, като не позволява 50 хиляди българи от еврейски произход да бъдат погубени в лагерите на смъртта.

Още приживе, заради неговите усилия за народно единство е наречен "цар-обединител".

С целия си живот блаженопочившият цар Борис III доказа, че е предан син на светата ни Църква, ревнител на вярата и благочестието, воден от осъзната християнска любов, надежда на Бога, възвишено човеколюбие и всеотдайност към народ и Родина.

По стечение на историческите обстоятелства скромният му гроб в този храм, посветен на пресветата Владичица Богородица, в който той е пожелал да бъде положен, е унищожен, а тленните му останки са пренесени в парка на двореца "Врана". През 50-те години тленните му останки се загубват завинаги.

Преди две десетилетия приснопаметният наш предшественик патриарх Максим и синодалните архиереи в присъствието на царица Йоанна и княгиня Мария Луиза полагат сърцето на обичания български цар в неговия празен гроб в параклиса, посветен на преподобния Рилски пустиножител“.

Припомняме, че цар Борис ІІІ почива на 28 август 1943 г., тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. Над 369 000 българи преминават през катедралата "Св. Александър Невски", за да се поклонят пред тленните останки на покойния владетел. Няколко дни по-късно траурното шествие се отправя към Рилския манастир, където цар Борис III е погребан по негово желание.

В ляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: "На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония". През 1946 г., по време на Страстната седмица, тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца "Врана". През 1947 г., по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов, този параклис е взривен и заравнен със земята.

След падането на режима през 1989 г. е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир./БГНЕС