Бялото - проблем във визуалната агитация за изборите

Деян Недялков повече от 15 години се занимава с фотография и преподаване, компетентен е и по отношение на рекламата. В разговор със Светлана Вълкова той анализира проблемите при заданията и заснемането на кандидатите:

Каква е визуалната култура на кандидатите за кмет и за общински съветници във Варна? Вие сте преподавател - каква оценка поставяте на целия визуален материал, с който сме залети отвсякъде?

Оценката по шестобалната система е 3 +. Всяко едно нещо, което правим, то винаги олицетворява нашата същност. Когато видиш снимките на кандидатите, виждаш с какъв екип се е обградил и колко е взискателен към работата си. Често пъти тези грешки, които виждаме на билбордовете, са грешки не само на един човек, те са дело на един отбор и трябва да бъдат разглеждани като съвкупност от цялостни решения. Когато видим една снимка, която видимо е скалъпена набързо, такива и действия ще очакваме от хората. 

Какви са основните грешки, които забелязвате в билбордовете, плакатите, в интернет?

Аз също снимам такива неща. Първо, често идват с конкретни задания, които са грешни, а едно от тях е изискването хората да са обърнати наляво или надясно. Всеки човек си има фотогенична страна. Желателно е той да бъде заснет правилно, а не само да бъде обърнат от правилната страна. Важно е също да бъде осветен правилно. Когато обаче тези неща се нарушат, човекът не изглежда добре. Това се случва, защото някой специалист по рекламата е решил, че те трябва да са обърнати на дадена страна. Втората основна грешка е обработката. Работата там граничи с двойка поради простата причина, че мъже, и то сериозни мъже, са обработени в стил "Гламур" - мадама от корица на списание. Това не е добре, защото той изглежда безумно. 

Друга подобна грешка е хората да се заснемат на тъмен фон, и после са изрязани на бял фон. Още по-смешното е, когато видиш двама кандидати - единият е кандидат за кмет, а другият - кандидат за районен кмет. Виждаме единия, осветен със светлина отляво, а другият - с централна светлина. Така представата за обем и това, че са хора от един екип, изчезва, защото видимо тези хора са снимани по различно време. Ако хората от един екип не могат да отидат на едно място и не могат да спазват едни и също правила за създаване на изображение, не знам дали бих могъл да нарека тези хора екип...

Това означава ли, че снимките се правят от непрофесионалисти?

Искам да кажа да, но това не е напълно така. Голяма част от снимките могат да бъдат направени от професионалисти, но с грешни задания. Когато едно задание е спуснато отгоре и ти се казва: "Ти снимаш така", ти просто снимаш така... 

Това е вечният проблем - между този, който плаща, и този който върши работа. 

Този, който плаща, е наел агенция за това нещо, екип. Аз визирам човека, който поръчва нещата, екипът, който изгражда цялата стратегия, дизайнера и фотографа - това са най-малко четирима човека. Основният проблем е, че човекът отгоре е казал едно и нещата са объркани. А всъщност всеки един от тях си разбира от своите си неща и като класика в България се смята, че разбира от всичко. Нека дизайнерът попита фотографа този човек, който се снима как ще изглежда. Кандидатът трябва да изглежда на гласоподавателите като човек, който иска да бъде избран, че той ще върши работа. 

А коя е най-сериозната грешка?

Най-сериозната грешка, която се прави от всички, е хората да бъдат снимани с бели ризи. Бялата риза сама по себе си е страхотна, когато се носи от сервитьори. Но това нещо е против всякакви правила във визуалните изкуства. Всеки един бял елемент отнема от вниманието, което трябва да привлече човекът, когото снимаме, защото когато погледнем в една снимка или рекламен плакат, ние го разглеждаме от най-агресивната към най-пасивната страна, или от най-светлата към най-тъмната, т.е. бялата риза привлича повече от лицето и изражението. И когато тези неща не се вземат под внимание, се получава това, което виждаме по улиците -  еднакви хора с бели ризи, грешно оцветени, с лош ретуш... Тези хора не вдъхват доверие, те не изглеждат като за билборд. 

Обществената култура през последните десет години се е променила много. Парадокс е, че децата и младежите до 30-35 години по цял ден скролват в Инстаграм, Тик Ток и Фейсбук изображения и тези хора нямат мотивация да гласуват за някого. Защото той не е приветлив, не изглежда добре и на снимката не е като хората - там, където трябва да е най-представителен. На някои от снимките те позират толкова грешно, че създават усещане, че не искат да участват в тази снимка. 

По отношение на рекламата комбинацията, която масово се използва, е предизборната кампания да е на бял фон. Слагаме един човек на бял фон и той там е като притурка. Кой е важен - човекът, който трябва да върши работата, или фонът? Друг проблем в някои кампании е шаренията. Не виждаш човекът кой е. Всичко трябва да е премислено!  Аз винаги се старая да дам най-доброто от себе си, но не винаги успявам. Когато ще те гледа цяла Варна, ти не можеш да си позволиш да изглеждаш като Мики Маус. 

Целия разговор на Светлана Вълкова с фотографа Деян Недялков чуйте в прикачения звуков файл: