Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сашо Серафимов: Поезията може да промени поета, но едва ли може да промени хората

| обновено на 14.11.23 в 16:26

Поетът Сашо Серафимов е тазгодишният носител на индивидуалната награда „Добрич“ за култура и наука. Той е автор, който пише повече от петдесет години, вярвайки, че поезията може да промени човека. Само преди два месеца едно от водещите български издателства отпечата под редакцията на Стефан Цанев поредната му книга „Случаят живот, или сънят на света“.

„Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни – разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети – Сашо Серафимов.“ Стефан Цанев

Светлана Вълкова разговаря със Сашо Серафимов:

Сигурно всяка награда има някакво огромно значение за човека, но за мен е тази радост, че книгата ми излезе и колкото повече я чета, по и се радвам. По и се радвам, защото усещам как стихотворенията са живи и постоянно ми подсказват много неща, които аз може би съм забравил, когато съм ги създавал. Те всъщност са като една малка държавица, в която има страшно много дечица-стихотворения и всяко от тях си играе някаква игра: разговарят, влизат в конфликти, бият се... За мен книгата представлява един живот.

Случаят „живот“. Тя е с избрани стихотворения от всикки книги, които си издал. Колко са те?

Мисля, че са девет. Тази трябва да е десетата. Стефан Цанев ги избра. В последните седем – осем години сме в много добри приятелски отношения, за което аз много се радвам. В една среща му казах, че искам да издам книга с избрано от всичките си стихосбирки, той ми каза: „Донеси си книгите, аз ще я направя.“. Не мина и месец и ми предложи вариант, разбира се, имаше и някои неразумни стихотворения, които искаха и те да влязат, и аз ги пуснах в книгата.

Как си се променял през годините като стил на писане, като светоусещане?

Не мога да кажа. Общо взето във всички стихотворения атмосферата е или тъжна, или с ирония и самоирония, нещо, което явно ми е присъщо.

Но винаги позицията е силно хуманистична, което е много важно за всяко творчество.

Да, така е. Ако ти не искаш хората да чувстват любов, болка, страдание от това, че нещо лошо се случва, когато четат произведенията, тогава за какво? Може би за радост понякога, но общо взето поезията е изкуство повече на тъгата, отколкото на радостта.

Диша ли Добруджа в твоята поезия? Ти си избрал да живееш тук. Тази така наречена по римско време провинция Малка Скития твоят дом ли е?

Винаги, когато съм излизал извън страната, съм изпитвал някаква тъга по това, което съм оставил. За мен домът, приятелите са една картичка, която постоянно се явява пред очите ми - жива. Някак много трудно се вмествам в чужди пространства. Това е сигурно любовта към мястото, където си живял, паметта на мястото. Защото както ти помниш мястото, най-вероятно и то те помни, ти си се нагодил към него и то се е нагодило към теб. Това са места, в които човек живее със своето вътрешно и външно усещане за света.

Смяташ ли, че поезията може да променя хората?

Да, поезията може да промени поета, но едва ли може да промени хората.

Тогава за какво е поезията?

Много е съмнително това – колкото по-цивилизовани ставаме, толкова по-жестоки войни водим. Виждаш какво става в Русия, какво става в Израел...Там няма поносимост към човешкия живот, всичко е унищожение, смърт. Няма детство, няма възраст, всичко е унищожение, толкова жестоко, че нямам думи да го изразя. И това го наричаме човешки свят! Това не може да бъде човешки свят. Това е някаква зверщина, нещо, което е против вътрешния духовен свят на човека.

Все пак има и друг свят...

Има и друг свят, но какво можем да направим ние за тези хора, които ги убиват ежедневно?!

Разбира се, поезията е нещо, което се появява навсякъде, тя е в нашия живот, съществува в нас, защото ние сме все пак душа и тяло, и дух. Човек се нуждае от нея, както се нуждае от музиката и от другите изкуства, защото тя създава един друг, вътрешен дом на човека. Не битийния, а духовния дом, в който душата и духът могат да се разхождат и да живеят спокойно, в уют. Те предизвикват тялото, дават му нови емоции, чувства, нови усещания. И както тялото владее духа, така и духът владее тялото. 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Биляна Раева: И магьосник да стане управител на Градски транспорт няма да обърне тенденцията дружеството да е на загуба

Общинската фирма „Градски транспорт“ продължава да е на загуба, при тези обстоятелства и магьосник да стане управител няма да обърне тенденцията. Това каза в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ общинският съветник от ГЕРБ/СДС Биляна Раева. По думите и, общинският съвет продължава да е принципал на дружество „Градски транспорт“, но..

обновено на 14.07.24 в 10:40

Арх. Михий ван Дрийш: Крайбрежната алея във Варна не трябва да изглежда като автомобилна улица

Решенията за оползотворяване на морския бряг в градовете трябва да се основават на природата, смята главният архитект на Грьонинген в Кралство Нидерландия Михий ван Дрийш. Паркът и плажната ивица във Варна са уникални. Крайбрежната алея не трябва да изглежда като автомобилн аулица, а да бъде по-удобна за пешеходци и велосипедисти, както и да..

публикувано на 13.07.24 в 16:15
Петра Димитрова

Изложбата на Петра Димитрова - протест срещу консуматорството в съвременното общество

Летният сезон в Галерия A&G Art Meeting, Варна,  продължава със самостоятелна изложба живопис на една млада художничка – Петра Димитрова.  Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. Познаваме от предишни нейни представяния интереса и към..

публикувано на 12.07.24 в 08:10
Симеон Димов и Хенри Ескелинен

Симеон и Хенри - новите лица на Варненския театър

Две нови лица ще виждат любителите на театралното изкуство във Варна. Част от трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" от това лято са Симеон Димов и Хенри Ескелинен. Във визитката на 26-годишния Симеон е записано, че е роден в Бургас, където през 2016 завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство "проф. Панчо Владигеров" със..

публикувано на 11.07.24 в 08:00

Писателката Ина Иванова: Изкуството има силата да ни връща базовите човешки настройки

„Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?  А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота?" Новата книга с разкази на Ина Иванова "И винаги любовта" бе представена пред четящата публика във Варна...

публикувано на 10.07.24 в 08:05
Елина Райнова, Сдружение ЗА ТЕБ - Варна

Сдружение ЗА ТЕБ: Да влезем в обувките на другия и да решаваме проблемите заедно

На 9 юли Сдружение „ЗА ТЕБ“ кани варненци и гостите на града да се включат в едно различно спортно събитие с вход свободен. По време на „Щък тук-там: Адаптирай се!” всеки, който желае, ще има възможност да наблюдава и да участва в спортни дейности, адаптрани за хора с увреждания.  В рамките на 10 часа – от 11 сутринта до 21ч. вечерта, ще бъдат..

публикувано на 09.07.24 в 07:00
Атанас Хранов

Художникът Атанас Хранов: ... И да лети дирижабълът по-нагоре към по-светли места

Най-новите произведения на талантливия художник Атанас Хранов от 3-ти юли до 7-ми август 2024 г. са в изложбеното пространство на Галерия „Папийон“ във Варна.  Неговите идеи, копнежи, „вероятни пейзажи“ и „чезнещи лица“ са събрани в изложба живопис, наречена "Дирижабъл". Приключението, в което ни въвлича този великолепен творец, е..

публикувано на 08.07.24 в 08:00