Журналистът Георги Милков представи книгата си "Истории от ръчния багажник" във Варна. Той открехва вратата към срещите си с емблематични личности и споделя преживяванията си от най-горещите точки на света. Казва, че през срещите му идват и най-добрите преживявания. Има и истории, които никога няма да разкаже.
С Георги Милков разговаря Мартин Николов.
Книгата не е нова. Какви истории останаха неразказани? Или останаха за втора част, може би?
Има истории и за втора част, когато дойде времето за това нещо.
Кои истории се разказват по-лесно - тези, които са разказани или тези, които престоят да бъдат разказани.
Аз обичам да разказвам истории и го правя и с непознатите си читатели и с хората, които ме слушат по радиото и ме гледат по телевизията, по същия начин, по който подхождам с приятелите си, с които сядаме на масата и си разказваме истории. Абсолютно също е чувството и самият аз подхождам по същия начин. Да кажем, че с тази книга и с всяка следваща евентуална, правя опити да разширя този кръг на приятели около масата.
Изненадвате ли ги все още с историите си?
Аз опитвам да изненадвам себе си. Като изненадвам себе си, се надявам да изненадвам и другите. Иначе, с истории, които сам разказвам много пъти най-угнетотелното за мен е, когато ме карта да ги разказвам още веднъж. Защото самият аз не бих искал да омръзна на себе си, а какво ли става, ако не дай си Боже омръзна на приятелите си пък дори и на тези виртуални в кавички и приятели, но аз ги възприемам като родни мили хора, които познавам отдавана. Така че не искам да разочаровам никого.
Преди ли пътувахте по-често? Сега пътувате ли толкова?
Уви, преди пътувах по-често. Макар че не съм се отказал да пътувам, но честотата на пътуванията сега е по рядка, ако трябва да си го призная. Всичко е свързано с ангажименти и отговорности, които съм поел.Няма как да прекарвам толкова време пътувайки, колкото ми се иска. Но като теглим чертата и като си дам сметка за предишното ми битие, всъщност това е било твърде ненормално, така че се сега съм по-близо до нормалността.
За чия нормалност, обаче, говорим - за Вашата или за тези около вас?
Не съм сигурен дали аз съм сред най-пътуващите хора в България в момента. Слава Богу българите вече започнаха да пътуват много. Има наистина запалени пътешественици, които са си отделили и посветили и ежедневието и отговорностите и финансите и всичко на тази цел да пътуват и нищо друго. Защото така са намерили нещо, всеки намира различни неща. Тези, които са се посветили на тази идея, са много напред с материала. Аз спадам в графата нормалност, както и да се погледна, сравнявайки се със себе си и с хора, които не пътуват чак толкова ,и, сравнявайки се с хора, които последните години прекарват живота си в това, т.е. , търсейки себе си, обикаляйки света.
Да, но едно е да обикаляш и да пътуваш, друго е да имаш способността да го разкажеш.
Е, така е. То всъщност всяко съпреживяно нещо придобива още по-голяма стойност, ако успееш да го съпреживееш,. т. е да го разкажеш. Това е естествено човешко чувство, защото когато ти се случи нещо, бързаш да го споделиш с близките си. С възможностите на технологиите в последните години и начина, по който комуникираме чрез социалните медии и всякакви платформи, като че ли ежедневно можем да види как се излива един водопад от споделяния и съпреживявания. Аз се опитвам да съпреживявам и споделям с моите приятели и последователи, както правят и други хора. Насърчаващо е. Колкото повече спомени има за споделя, толкова светът става по-богат.
Имате ли любима част от тези истории?
Има, разбира се. То, може би си личи между редовете. Имам сантименти към определени части на света и съответно случките там са ми по-близки и по-любими и те са с по-голяма честота на разказване. Обикновено като се има предвид колко години съм прекарал в Близкия Изток, повечето хора очакват да разказвам1001 нощи от Арабския свят. Макар че аз намерих достатъчно места по света, далеч от този регион, който ми е близък на сърцето. Но искам да кажа и далеч от сфера, с която ме свързват, съм намерил много любими места по света и гледам да ги наобикалям от време на време.
Тъй като самата книга обхваща продължителен период от вашия живот - като истории и преживявания, носталгията играе ли роля за нейното написване?
Носталгията е много вездесъща част въобще от начина, по който възприемаме света. Не става въпрос за моята лична, макар че има доста такава. Младите хора не са носталгици. Но предполагам, че с годините и с набиране на житейски стаж носталгията неизменно идва, почуква на вратата и започва да напомня колко хубаво е било, когато си бил млад (...)
Чуйте интервюто на Мартин Николов с Георги Милков:
Художникът Станислав Станчев-Бебето заедно със своята дъщеря арх.Татяна Станчева са се захванали с предизвикателна и за двамата творческа работа – възстановяване на стари къщи. Работили са в цялата страна, но най-много са завършените им проекти в родопски села. Имам афинитет към дървото и специално към стари дъбови дъски,..
С близки и приятели ще отпразнува във Варна именния си ден Стоян Стоянов – актьор и режисьор в Държавен куклен театър-Варна. За Радио Варна той разказа, че е кръстен на дядо си Стоян, който е бил трудолюбив и винаги усмихнат човек, въпреки нелеките неща, които е преживял. Стреми се да носи тази усмивка на дядо си и днес, преминавайки през..
Какво е да бъдеш баща, доброволец и да възпитаваш доброта в децата си? - това ще научите в следващите редове от разговора ни със семейството на Владислав Николов и Антония Антонова и техните момчета - Кристиян ( 5г. ) и Александър ( 3г. ). Владислав Николов и съпругата му Антония Антонова разказват за баланса между семейния живот,..
Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия, „ Словото стана плът “: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият въплътил се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото..
Димитринка Георгиева е директор на училище "Любен Каравелов" във варненския кв. Аспарухово. Позната е на мнозина, като жена, която направи училището по-добро място за децата от ромски произход, украинските деца и деца със СОП (специални образователни потребности). Тя бе отличена в конкурса "Човек на годината" на Българския хелзингски комитет..
По статистическ и данни двойките с фертилни затруднения в България са между 15 – 20 % от населението. Резултатите показват, че младите хора не са достатъчно информирани относно репродуктивното си здраве и семейното планиране. В навечерието на Рождество Христово по темата разговаряме с акушер-гинеколога д-р Симона Анжел от Медицински център..