800 000 години въглеродните емисии не са надвишавали 300 ppm, а вече сме на 420. За рекордно високите стойности алармира Апостол Пенков, варненският посланик в Европейския климатичен пакт.
В поредния епизод на подкаста "Европа: Ново поколение" показваме последиците от климатичните промени върху морския ни туризъм.
С увеличение на нивата на въглеродния двуокис се повишава температурата на Земята. До края на века в България се очакват екстремни валежи и ветрове, сочи прогноза на НИМХ. Крайбрежните райони ще са подложени на най-голям риск. Прогнозата вече започна да се сбъдва. Видяхме какво сториха бурите "Фредерик" и "Марко" на крайбрежието в курортното село Кранево.
Щетите описва Йон Бондар, управител на хотелски комплекс, разположен на първа линия:
"Дървесни, екзотични и декоративни видове и храсти бяха съборени от силния вятър. Пострадаха покривни конструкции. Триметровите морски вълни нанесоха поражения върху плажния ресторант и строшиха стъклената панорамна фасада".
Кранево попада в картата на заплахата и на риска от наводнения, изработена от Басейнова дирекция Черноморски район. Георги Янев, началник на отдел "Планове за управление" в дирекцията, посочи, че щормовите вълнения са основен източник на заливане на крайбрежието при екстремни метеорологични условия. В контактната зона на 100 метра навътре в сушата се наблюдават най-големи разрушения, както и отнасяне на част от територията в морето. За всеки от деветте района, които са в риск от наводнение, са заложени мерки като забрана на строителството и изграждане на брегоукрепителни съоръжения.
Акад. Ячко Иванов, един от доайените на българската наука, е категоричен, че бетонът няма място в природата и в туристическата инфраструктура. Той пресмята, че за производството на един тон цимент се отделя един тон въглероден диоксид. Според него минималистично и екологично застрояване би могло да гарантира по-висококачествен туристически продукт, с повече приходи, по-ниски разходи и защитена природа:
"И курортите объркахме. Настроихме хотелите почти във водата в "Златни пясъци" и в "Св. Св. Константин и Елена". В България сме богати на природа и трябва да строим внимателно. В Испания преди години бяха настроили хотелите нагъсто, както ние сега в "Слънчев бряг", а после трябваше да събарят, защото природата трябва да се съхрани. Нарушим ли природата, унищожаваме живота".
Съпредседателят на Варненската туристическа камара проф. Стоян Маринов посочи, че през последните години сезоните у нас се сливат:
"Ако разгледаме затоплянето като фактор, сезонът да започва по-рано и да приключва по-късно, да, глобалното затопляне ще има влияние върху морския ни туризъм. Не очаквам обаче туристите от Южна Европа да се пренасочат към нашето Черноморие заради прекалено топлото време".
Устойчивото пътуване е лесен начин да помогнем за спасяването на планетата, убеден е екипът на петзвездния хотел, отличен от Европейската СПА асоциация като иновативен хотел на 2023 година.
"Природните дадености – море и минерална вода, както и младият екип, са в основата на предлагания устойчив продукт", смята ръководителят на отдел "Маркетинг и продажби" в хотела Антония Сарафова. Водата в басейните се почиства чрез солна електролиза. Соларна система на покрива осигурява 80% захранване на хотела през лятото, а през зимата достига 60%. Хотелът разполага със собствени електромобили и с пет зарядни станции за колите на гостите.
Апостол Пенков преведе и адаптира на български език климатичния симулатор, който помага за изчисляване на глобалното затопляне:
"Представихме симулатора на 300 ученици от варненските гимназии. Искаме да го разпространим сред университети, компании и институции. Важното е да образоваме туристите защо трябва да си носят бутилка за многократна употреба, защо да консумират по-малко. Три базови неща може да направи всеки от нас – да понижи потреблението, да използва отново и да рециклира".
Според Пенков най-ефективният начин за справяне с парниковия ефект е да се наложи въглероден данък срещу компаниите, които използват много ресурси.
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..