Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Арабистът Борис Борисов: Съдбата ми е свързана с тези страни!

| обновено на 13.08.24 в 10:00

Борис Борисов е един от най-утвърдените български арабисти, преводач и дипломат. Завършил е Багдадския университет в Република Ирак, специалност „Арабска история и арабски език“. През 1996 г. постъпва в Министерството на външните работи, където 25 години заема различни длъжности, а като дипломат аташе – втори секретар, първи секретар, съветник, пълномощен министър в няколко арабски страни. 

Между 2002 – 2006 г. и 2008 – 2013 г. е управляващ и посланик в Йемен, а през 2016 – 2020 г. е посланик в Кувейт.

Сюжетът на романа „Посолство“, представен в Радио Варна в края на миналата седмица, проследява причините за атаката и опита за отвличане на българския посланик в Йемен. Каква е ролята на българските и чуждите специални служби в прикриването и поставянето на чадър над замесените оперативно интересни лица? Сключената сделка за незаконен внос на оръжие между йеменска и българска фирма е отправната точка, дала началото на лавина от събития, разкриващи корупционните методи и средства за постигане на всякакви цели. Отделните сюжетни нишки са с ярко открояващи се главни действащи лица от състава на Посолството в Сана, служители на специалните служби, средния и висшия ешелон на Министерството на външните работи, йеменското държавно ръководство и представители на племенните и бизнес среди в арабската страна. Преплитането им изгражда канавата на политическия трилър и внася остър криминален и драматичен елемент.

С Борис Борисов разговаря Светлана Вълкова:

Тази Ваша книга можем ли да я наречем документално-художествена?

Мисля, че това е точното определение, макар че аз самият съм я кръстил политически трилър. Историята е базирана на действителни събития, които са се случили и всички действащи лица от политическия елит в Йемен и България са реални, но има и доста голяма част фикция, която е вкарана, за да има известен съспенс за целите на сюжета.

А каква е личната Ви история, от която тръгва този роман?

Историята е базира на опита за отвличането ми през 2012 година.

Вие бяхте посланик в Йемен..

Бях посланик в Йемен. Аз до този момент бях временно управляващ там вече три години. Веднага след връчването на акредитивните ми писма, вече като извънреден пълномощен посланик, само 10 дни след връчването на президента се случи този инцидент или терористичен акт. Различни бяха трактовките тогава, като в началото мислехме, че това е един от обичайните опити за уреждане на спорове – политически и племенни, сред местните кръгове, за които такива чужденци са лесна цел и начин след това да се окаже натиск върху местните власти за изпълнение на едни или други искания. Но по-късно се оказа, през следващия период, че всъщност нещата са с много дълбоки корени. 

И то корени тук, в България.

Да. Лица, свързани с нашите служби и по-точно една сделка за доставка на оръжие, която е нерегламентирана, декларирано е, че ще се извърши износ от България за Йемен на минерални торове, а всъщност се касае за оръжие. Предполагам сте чували, че точно в този период започнаха събитията от така  наречената "Арабска пролет", тези брожения в целия арабски свят за сваляне на диктаторските режими в повечето от арабските страни, и Йемен беше една от тях, като има доста паралели с това, което се случваше тогава и нещата след 1989 година в страните от Източния блок. Аз съм се опитал да направя и такава връзка и най-вече да опиша как действат механизмите в нашата система - и във Външно министерство, и в службите, обвързаностите, които съществуват, на лична, на партийна, на политическа, на икономическа основа, и донякъде да се развенчаят тези митове за героизацията на представителите на нашите специални служби, като разбира се, има и доста от тях, които си изпълняват съвестно своята работа, но има и един огромен процент, които всъщност са тласкани само от чисто лични интереси.

Има и една такава книга преди Вашата, Вашата е съвсем друга, разбира се, "Мисия Лондон", ако си спомняте.

Да, тя е малко хумористична, но някои колеги ми казаха, че може да се направи сравнение между двете. И в моята има хумористични моменти, но са по-леки, не е това основната цел.

Тоест може да се каже, че Вие сте главният герой на своя роман?

Да, аз съм променил имената на основните действащи лица - и положителни, и отрицателни. На някои името и фамилията са разменени леко - вместо Иван Петров е Петър Иванов например. Те се откриват лесно и този, който е запознат с нашата политическа действителност, ги открива веднага, а други са по-дълбоко зарити, като особено българският главен отрицателен герой, бизнесмен, и както той сам се титулува "професор, преподавател, специалист по въпросите на националната сигурност". Пак се познава името му, който желае, ще го разпознае.

Имаше ли натиск върху Вас, когато стана ясно, че пишете и че ще издавате такава книга? Все пак е доста скоро.

Не, до издаването, не. Скоро, скоро, 12 години...

12 години...

...да. Някои може би са си помислили, че всичко е забравено, но не е. Пък и имам, все пак честно да кажа, литературни амбиции и смятам, че книгата има и литературни достойнства, особено вече след описването на основните развития в политически план. След това се набляга на фабулата, която е интересна и има такива фигури, които са чиста фикция. Има го и, разбира се, главния герой, посланика, чието име също съм променил. Тези сцени, които са описани с участието на посланика в Йемен и в България, са абсолютно едно към едно, докато на други места, естествено, аз не съм присъствал на вербовката на различните герои, било то в България, в Йемен, в Израел, в Русия, в Узбекистан, защото в няколко страни пращам моите герои да действат.

Имаше ли терапевтичен ефект също върху Вас това, че описахте тази история, макар и чисто художествено?

Да, да, разбира се. Това, може да се каже, ми тежеше като нещо, което трябва да се сподели, а исках да опиша повечето хора да видят как действат механизмите на дипломацията, че там също работят хора, които са подчинени на човешките си слабости и са със своите качества, но са принудени понякога от обстоятелствата да действат по един или друг начин. Също и ролята на нашата дипломация, защото някои казват: „Е, какъв интерес има България в една страна на 4 хиляди километра от нас?“. А тя е много важна като геостратегически център, знаете, че там и в протежение на техните брегове на Червено море, след това на Арабско море, минава една огромна част от трафика на търговския флот и всички превози на петрол минават от там, които са за Европа, разбира се. А другата основна пък част минава от другата страна на Персийския залив. Аз и там съм работил, в Кувейт, четири години, така че имам поглед и върху тези процеси.

Мисля, че няма много арабисти у нас, нали така?

Ние бяхме една от малкото малко страни, които поддържахме арабисти в почти всички основни езикови направления. За съжаление сега се получи някакво унифициране в кадровата политика и примерно в нашата териториална дирекция има само един арабист - директорът. Съвсем друго е, когато представител на страната говори на езика на местните хора - така те го приемат по друг начин. Повечето хора са само с английски език.

Вие как се насочихте към арабистиката?

Първо следвах в Софийския университет "Българска филология". След втората година имаше една програма за обмен на студенти между България и няколко страни от Близкия изток и аз бях в групата за Ирак. След това животът ми се стече така, че повече от 25 години бях в тези страни. 

Успяхте ли да опознаете този свят, който никой до края не може да опознае?

Да, опознах го и това е свързано не само с моята специалност и конкретната ми работа - вложил съм най-хубавите си години, сега продължавам да полагам усилия да променя образа, понякога негативен, който е насаден в нашите общества към арабската нация, която е дала много на света. На мен съдбата ми е свързана с тези страни - дъщеря ми е омъжена за иракчанин. Този свят ми е особено близък. Йемен е най-бедната арабска страна - там обикновените хората са много непосредствени и работливи, далеч са от този образ на надменния арабин, особено в страните от Персийския залив. Който прочете книгата, ще разбере. Страната сега е разделена на няколко зони на влияние - малко след като аз се върнах от там - 2014-2015 година, започнаха едни процеси - движението на хутите, което напоследък стана по-популярно в България и Западния бряг покрай нападенията на търговските кораби в Червено море. Хутите завзеха около 1/3 от територията на страната, която е около половин милион квадратни километра. Това са най-хубавите райони, завзети от това шиитско движение. Южната част на Йемен пък е под влиянието на Саудитска Арабия, а пустинните райони на изток, които граничат с Оман, са територия на най-различни терористични групи с неясна политическа и идеологическа ориентация. Страната е пред разпад просто... Хората, които живеят в тази част, която е окупирана от хутите, са лишени от заплати от по няколко месеца. От там се отдръпнаха и доста от чужденците. Сега там няма наши лекари, сега там няма никой, и те разчитат на собствени сили, което е трудно. 

Виждам, че Ви липсва тази работа. А сега пишете книги... 

Да, това е първата книга, която се оказа доста обемиста. Сега смятам да издам стихосбирка, след което ще се върна на тази тема. Освен това бях в Либия, когато започна историята със сестрите - тогава бях редови дипломат. Първите три години, когато бяха най-мътни нещата, беше най-трудно да се пребориш с тяхното либийско упорство, и ги изнесохме от този състав, които бяхме тогава там. 

Имате значи материал за тази тема.

Да. Книгата ще бъде за Либия, но не за сестрите, защото темата е доста експлоатирана, упражняваха се доста хора на нея. 

Не знам дали разбрахме истината в крайна сметка...

Дори и тези, които са преки участници, едва ли са я разбрали. Наскоро четох един пост във Фейсбук от бивш колега, който остро се беше изказал, че доста се преувеличава ролята на европейските институции, на Саркози и съпругата му, докато е работено на доста фронтове... Е, има и грешки, в началото не се е действало достатъчно бързо... Нашите останаха да обират лошите плодове, за съжаление. 

Целия разговор с Борислав Борисов чуйте в звуковия файл:



По публикацията работиха: стажант-редактор Елена Атанасова, Олга Карова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

La Banda - трима варненски диджеи с хаус парти в Деня на Варна

DJ Burlak : Това е петото парти с мое участие, което организираме на празника на Варна през последните пет години. Южният плаж е много специален за мен с широката си пясъчна ивица и с това, че е малко встрани от лудницата на заведенията по Централния плаж. През годините Cuba Beach Bar се превърна в една от емблемите на хаус музиката във Варна и аз..

публикувано на 12.08.24 в 08:20

Соня Йончева: Душата ми се отвори, щом пристигнах в България

Соня Йончева в една от най-въздействащите опери на Пучини – „Мадам Бътерфлай“, е кулминационен момент в програмата на Опера в Летния театър – Варна 2024. След главната роля на Мими в „Бохеми“ на 6 август, във второто заглавие с нейно участие на 10 август оперната дива, под диригентството на Найден Тодоров, ще изпълни ролята на Чо-Чо-Сан за първи път в..

публикувано на 09.08.24 в 08:00

Константин Вълчев от WWF: Борбата с пожарите е като война

България е най-силно засегнатата от горски пожари страна-членка на ЕС от началото на 2024 г. Това сочат данни на Европейската информационна система за горски пожари н ад 38 хил. хектара или 380 хил. дка българска земя вече са били изпепелени от огъня през тази година. Това е над два пъти повече от площта, пострадала от горски пожари в страната за..

публикувано на 08.08.24 в 09:00

Капка Панайотова: 20 години, отдадени на гребането

През далечната 1976 година на Олимпийските игри в Монреал две варненки в четворката с кърмчия в академичното гребане донесоха сребърен медал за България. Сред тях е и рулевият Капка Панайотова, която още си спомня с огромно вълнение за случилото се. Знае, че са били на крачка от златото, но е щастлива и от второто място.  Медалът и днес стои на специално..

публикувано на 07.08.24 в 07:00
Провадия-Солницата

Започна 20-ият археологически сезон на „Провадия-Солницата“

В началото на месеца започна 20-ият археологически сезон за Праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата. С неговото начало обектът отваря врати и за посещения на туристи. Посещения ще се организират всеки ден, без неделя, като на всеки кръгъл час може да влиза група до 50 души. Посетителите се водят от екскурзовод, който ги..

публикувано на 06.08.24 в 09:30

Rick Casais Miranda (BLANKET HILL): Постепенното израстване е по-добро за една група

Интервю с David Masion и Rick Casais Miranda (BLANKET HILL) BLANKET HILL е хардкор банда от Люксембург. Предстои й първи концерт във Варна. Заедно с BLANKET HILL на сцената ще се качат родните BEHIND BARS и MILLION SUSPECTS. Датата е 9 август. Мястото – „Хале 3”. През 2023 BLANKET HILL стигат и до Япония. Иначе са били на една сцена с TERROR,..

публикувано на 05.08.24 в 09:00

Марина Великова представя "Ледовете на Антарктика" във Варна

Изложбата "Ледовете на Антарктика" на колегата Марина Великова от Българското национално радио е подредена на входа на Морската градина във Варна.  Снимките са направени по време на участието и в 32-рата антарктическа експедиция, ръководена от проф. Христо Пимпирев. Представянето е по повод отбелязването на три години от влизането на..

публикувано на 04.08.24 в 07:40