"Състояния" - изложба с философия, която витае отвъд, отгоре, отдолу, иззад самите творби...

С Богдан Богдев и Венелина Петкова разговаря Светлана Вълкова:

Защо решихте съвместно да направите изложба? Кое Ви свързва?

Ние се познаваме от първата изложба на Богдан. Когато отидох, аз закъснях, влязох и казах: „О, това нали не съм го виждала - такава друга откачалка като мен“. Така че моментално се запознахме и още на следващия ден опитахме нещо заедно като малък пърформанс, ако помниш. И оттогава си общуваме между Варна, Добрич и София.

Казахте откачалка, кое е откаченото в това, което правите?

Аз също го виждам като една лека, тиха, контролирана лудост, защото когато се опитваш да рисуваш неща, които не си виждал и даже не можеш да си представиш, по-скоро картините ти говорят обратно на теб. Трябва да практикуваш някаква форма на лудост, защото иначе просто спираш, а тук идеята е да пуснеш чувството да се изрази.

Източен туш, Шодо японска калиграфия и монохромен абстрактен експресионизъм. Какво означава всичко това и как се съчетава?

Първо цялата ни изложба е туш и монохромен абстракционизъм и е монохромна. Тоест черно, бяло, сиво, техните нюанси, което е много важно за източната живопис. Източен туш всъщност е по-лесен вариант да наречен "сумие". Аз се занимавам с японска калиграфия,чието име е "Шодо" - пътят на четката, която е един много дълъг доживотен процес на обучение и практикуване. Четката е до голяма степен спонтанна, тоест ти не можеш да промениш вече това, което си нарисувал. Енергията в него ще се промени. При Богдан с монохромния абстрактен експресионизъм също е доста спонтанно, но преди това е много дълго мислено. И при калиграфията, там мислиш, представяш си го на листа или платното и след това действаш. Това нещо мисля, че много ни свързва. Абстракцията и Шодо калиграфията че се съчетават перфектно при нас. Може би трябва да допълня, че има едно движение "Боку Джинкай" - човек на туша, чрез което калиграфията се осъвременява до степен, достигаща абстракция, влияеща се точно от американския монохромен експресионизъм. Също така американския монохромен експресионизъм се влияе от Боку Джинкай. Ние след толкова време може би представляваме българската версия на това, но също трябва да кажа, че по света този стил и начин на изразяване, който ние се опитваме да представим тук в Арт салона на Радио Варна, всъщност е доста разпространен. 

И до ден-днешен експериментирам и търся стила си, много съзерцавам картините си, поправям ги, завъртам ги. Влагам и доста философия. Едно от нещата - бяло, сиво и черно, за мен имат значение на отговори за вечните въпроси, за отвъдното, за истината, за лъжата. Бялото за мен е светлината на "да", черното за мен е нищото, празното. 

Бялото не може да съществува без черното и обратното, подобно е и с "да" и "не" - между тях има едно нищо, което не е нито "да", нито "не" - тези картини трябва да се усетят по по-различен начин.