A.J. Mills (KK’S PRIEST, HOSTILE): Всички са пристрастени към социалните медии

Интервю с A.J. Mills (KK’S PRIEST, HOSTILE)

През 2011 година светът на хеви метъла беше разтърсен от новината, че JUDAS PRIEST и K.K. Downing се разделят. Единият от прочутото китарно дуо вече нямаше да е част от британските класици. JUDAS PRIEST продължиха по пътя си с новия китарист Richie Faulkner. K.K. Downing не стоя дълго със скръстени ръце, защото струните го засърбяха. И създаде собствената банда KK’S PRIEST, като покани за вокалист не кого да е, а старата му дружка Tim "Ripper" Owens. За втори китарист беше привлечен A.J. Mills от HOSTILE. Точно с него предстаяме KK’S PRIEST за „От другата страна”.

Интервюто с A.J. Mills (KK’S PRIEST, HOSTILE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 21.10.2024 година.


От другата страна - Привет, A.J. Mills, свириш с китарната легенда K.K. Downing. Как се промени живота ти?

A.J. Mills – За мен KK’S PRIEST са приятели. Ние сме общество от приятели. Ние сме едно метъл семейство.

От другата страна - Имате вече два албума. Ти самият как виждаш развитието на групата?

A.J. Mills - Прогресът е много голям, защото като група съществуваме от няколко години. Колкото повече време сме заедно, толкова по-силни ставаме като екип. Свирим на живо, което допълнително ни сплотява и ни прави силни. Сработили сме се като отбор. Така че основната разлика между първия албум „Sermons of the Sinner” и втория „The Sinner Rides Again” идва от там, че сме повече време заедно.

От другата страна - Каква е твоята роля при създаването на материала?

A.J. Mills - Иска ми се да вярвам, че животът на групата заради опита на K.K. Downing е много по-лесен, в сравнение с други начинаещи банди. Той самият винаги има много идеи, които споделя с нас. Почти целия албум беше създаден от него. Останалите от групата, заедно с мен, се опитваме да допринесем възможно най-много за изданията. Гордея се, че в новия албум имам участие в композирането на две песни. Благодарен съм за това и се чувствам привелигирован, че работя заедно с K.K. Downing.

От другата страна - По какъв начин усещаш разликите от свиренето с твоята група HOSTILE и с KK’S PRIEST?

A.J. Mills - На първо място нивото на очакванията е различно. Защото в група като KK’S PRIEST свиря с легенди като K.K. Downing и Tim "Ripper" Owens. Тяхното присъствие изисква от другите определено ниво на работа. Напрежението и натискът са повече за разлика от HOSTILE. Защото днес свиря с хеви метъл легенди. Напрежението е наистина по-голямо.

От другата страна - Има ли напрежение заради очакванията на феновете, които искат песни като на JUDAS PRIEST?

A.J. Mills - Основното напрежение идва от факта, че феновете вече познават и очакват много от K.K. Downing и Tim "Ripper" Owens. Т.е. за останалите ни е ясно, че трябва да започнем от тази основа и да надграждаме. През цялото време трябва да сме на върхя на възможностите си. В противен случай по-добре да си стоим вкъщи.

От другата страна - Чувам около теб деца, със сигурност ги учаши да са по-добри хора, но те на какво учат теб?

A.J. Mills - На търпение.

От другата страна - Насочваме се към втория албум на KK’S PRIEST „The Sinner Rides Again”, защото в заглавията на песните има много препратки към песни на JUDAS PRIEST.

A.J. Mills - Така, както аз виждам нещата, на този въпрос трябва да отговори K.K. Но това, което аз смятам е, че всичко се дължи на наследството, което K.K. е оставил с JUDAS PRIEST. Той е бил един от основните композитори в групата, както е и в KK’S PRIEST. И след като иска да върне някои от темите и създанията като „Sentinel” или „Sinner”, има пълното право да го направи, защото е един от техните създадели. Така виждам нещата.

От другата страна - По време на концертите правите композиции на JUDAS PRIEST. По какъв начин песните на KK’S PRIEST отговарят на златното наследство на K.K. Downing?

A.J. Mills - Тези препратки винаги ще ги има. Това, което трява да кажа е, че песните на KK’S PRIEST на живо се получават също толкова добре. Страхотно е да се усети. Винаги съм знаел, че е така, защото са наистина много добри композиции. Но истиниски се усеща, когато сте на сцената, свирите ги и цялата публика крещи текстовете. Все едно падат гръмотевици. Невероятно е. Според мен KK’S PRIEST е продължението на наследството на K.K. Downing. Нещо като новата глава от историята.

От другата страна - Предполагам, че постоянно те питат, но и аз ще го направя – как стана част от KK’S PRIEST?

A.J. Mills - Вече бях във връзка с K.K. заради старата ми група HOSTILE. Той продуцира двата ни албума. Започнах работа с K.K., когато David Ellefson от MEGADETH имаше турне във Великобритания. Той беше отправил покана към K.K. да изпълнят няколко песни на JUDAS PRIEST в "KK's Steel Mill". Концертът май се казваше „More Life with Deth“. K.K. се съгласи, като предложи да поканят и Tim "Ripper" Owens, както и Les Binks, който да свири на барабаните. Така започна всичко. Мен ме поканиха като втори китарист. Бях наистина много щастлив.

От другата страна - Представял ли си си някога, че ще свириш с един от твоите герои?

A.J. Mills - Не, никога. Тази история съм я споменавал милион пъти. Първият ми концерт въобще беше на JUDAS PRIEST. Тогава те имаха турне след албума „Demolition“ и Tim "Ripper" Owens също беше в групата. Винаги ще помня как K.K. излезе на сцената, шоуто започна с „Metal Gods“, а K.K. правеше обичайните движения. Бях на 14, не можех да откъсна поглед от сцената. Тогава си казах, че искам да съм точно като него. Искам да съм китарист като K.K. Downing. Щеше да е страхотно тогава, ако имах кристална топка, в която да погледна и да видя, че един ден ще свиря в една група с него и Tim.

От другата страна - Чакай да те питам, имаш ли обяснение защо ерата на Tim "Ripper" Owens с JUDAS PRIEST е толкова подценявана?

A.J. Mills - Израснал съм, слушайки класически хеви метъл. Бях наясно с всичко на JUDAS PRIEST с Rob Halford. Всички бяха. За тях това беше JUDAS PRIEST. Бях тийнейджър, когато излязоха „Jugulator“ и „Demolition“. Rob не беше в групата. И това, което видях, стана моята версия на JUDAS PRIEST. Тогава времената за хеви метъла бяха трудни. Rob беше се махнал от JUDAS PRIEST. Bruce Dickinson беше напуснал IRON MAIDEN. Бяха останали единствено PANTERA, които развяваха знамето на хеви метъла. Останалато беше ню-метъл и всичко, което се появяваше беше от типа на SLIPKNOT, KOЯN и подобните им. Времената за хеви метъла бяха трудни и за това тези два албума бяха подценявани. Но аз ги обожавам. Дори си татуирах „Jugulator” на ръката.

От другата страна - По-друг начин ли работиш като китарист в албумите на KK’S PRIEST?

A.J. Mills - Като китарист винаги съм искал да вървя напред и да се развивам. Още повече, че работя с хеви метъл легендата K.K. Downing. Това означава, че в свиренето винаги трябва да давам 1000 процента от себе си. И в същото време постоянно да съм по-добър. Във втория албум на бандата развих китарната си техника много повече, отколкото показвам в първия. И когато започнем работа по трети албум, отново ще направя така че да вдигна нивото. От друга страна като група също стоим по различен начин в „The Sinner Rides Again”. Той е много по-мрачен от първия. В него има много промени в динамиката. Харесвам всички теми в текстовете. Чул си албума, знаеш за какво говоря. Динамиката се променя от песен до песен. Албумът се слуша наведнъж. Той е едно цяло, а не сбор от отделни парчета. Което е много добре.

От другата страна - Как се възприема цял албум във времена, в които се предпочитат сингли?

A.J. Mills - За щастие ние сме благословени с Интернет и YouTube. Можем да пуснем някое страхотно видео. Това наистина помага на бандите днес. Дори и с клиповете от концертите можете наистина да покажете енерияга, която има една група. От друга страна системата има и недостатък, защото в Интернет вече има от всичко по-много. Така че е трудно да си проправите път до първа линия. Но я има и онази стара поговорка, че сметаната винаги изплува отгоре. Вроятно точно това става с великите хеви метъл песни.

От другата страна - Най-голямото предизвикателство пред създаването на класически хеви метъл днес?

A.J. Mills - Според мен класическият хеви метъл прави своето голямо заръщане в момента. Което е невероятно. Вземи телевизионните предавания, които се гледат основно от хлапетата. Вземи „Stranger Things“ или „Cobra Kay“. В тях звучи класически хеви метъл. За мен това е брилянтно и хеви метълът се завръща отново там, където би трябвало да е мястото му.

От другата страна - Имаш ли някакво обяснение защо музиката от 70-те, 80-те, 90-те е отново модерна?

A.J. Mills - Заради момчета като теб и мен, които за израснали с нея. Това бяха любимите ни неща за слушане и сега ние отговаряме за тяхното разпространение. Така че колелото се завърта, защото хората слушат нашата музика.

От другата страна - Какъв е проблемът с модерната музика тогава?

A.J. Mills - Не бих искал онова, което се случва с модерната музика да го определям като проблем. Хората харесват различни неща. Дали на мен наистина ми харесва? Не толкова много. Колкото повече остарявам, толкова повече предпочитам да слушам музиката от времената, когато бях тийнейджър. Музиката, през която преминавах тогава. Като всички слушах много неща, които излизаха, докато бях тийнейджър. Харесваха ми. С годините обаче се връщам все повече към стария хеви метъл. Обичам и все още слушам PANTERA, METALLICA, IRON MAIDEN, JUDAS PRIEST, WHITESNAKE, DEF LEPPARD. Това са групите, които си пускам в колата. Предпочитам основно старите неща, вместо новата музика.

От другата страна - По какъв начин социалните медии промениха възприемането на музиката?

A.J. Mills - Добър въпрос. Бих сравнил социалните медии с риболова. Имаш въдица и постоянно пускаш примамката, на която да се хванат потребителите. Всичко зависи от моментния вкус и трябва да отговаря на моментните желания. Това, което съм открил за себе си е, че днес нищо не трае твърде дълго. Някой създава нова група, рекламира я пред всички и за ден-два всичко приключва. Защото идва следващия. Нищо в социалните медии не изглежда трайно. Всичко е на конвейер. Групите идват и си отиват една след друга. Трудно е да се задържат. За старите банди обаче е друго. Те вече са се утвърдили и имат стабилна основа. И са винаги на върха.

От другата страна - Тогава по какъв начин социалните медии промениха начина, по който се създават песни?

A.J. Mills - Ще направя препратка към предишния отговор. Не трябва да ставаш част от конвейера. Има толкова много групи и толкова много неща, през които да се провре твоето изкуство. За това трябва да грабнеш вниманието в пъртие пет секунди. А от всякъде се появява все нова и нова музика. Такъв е ефектът на социалните медии и Интернет, какъвто го познаваме днес – имаш пет секунди, за да впечатлиш и да бъдеш впечатлен.

От другата страна - Каква е формулата, за да бъдат създавани велики песни, както в миналото? Като „Painkiller“ например? Ако тя беше създадена днес, може би никой нямаше да я забележи...

A.J. Mills - Това не е ли страшно? Песен като „Painkiller“ да бъде пренебрегната днес? Тези мисли са плашещи по отношение на един от най-великите хеви метъл албуми на всички времена. Онези години, когато дискът излиза през 1991, бяха различни. Тогава нямаше толкова много разсейващи фактори като Интернет. Хората забравяха за реалноста, като сядаха и си пускаха албуми. За някои слушането им беше бягство. Пускаш си плочата или диска и се отнасяш. Не влизахме във Facebook, YouTube, Instagram, както е днес. Времената са различни. И е много плашещо дори да си помислиш, че ако действителността тогава беше като днешната, можехме да пропуснем албуми като „Painkiller“, „Cowboys From Hell“, „Ride The Lightning“. Наистина звучи страшно...

От другата страна - По какъв начин класическият хеви метъл се вписва в модерните времена?

A.J. Mills - Преди 20 години той не беше никак добре. Имаше времена, както говорихме, когато Rob напусна JUDAS PRIEST, а Bruce – IRON MAIDEN. Хеви метълът въобще не се справяше добре на фона на групи като KOЯN, SLIPKNOT, LIMP BIZKIT и всички подобни банди, които се появиха тогава. Хеви метълът не се справяше никак добре, а и не беше модерно да слушаш хеви метъл. Обаче, през последните 10-15 години стилът прави своето голямо завръщане. Застана пред камерите и нанася нокаутиращи удари. Днес всички харесват хеви метъл. Което е невероятно.

От другата страна - Как се справяте с напрежението да отговорите на високите стандарти, поставени от K.K. Downing в предишната му група?

A.J. Mills - При записите на албумите не се сблъскахме с никакви трудности. Привелигировани и благословени сме в групата да са K.K. и The Ripper. Те двамата имат страхотен опит в създаването на велики метъл албуми. Което прави моята работа наистина лесна, защото K.K. идва с основната част от готовите идеи и по този начин ни въвежда в света, който е създал. Заглавието на албума е ясно, всичко е ясно. Той е подготвил основата. За нас останалите е лесно да навлезем в материята, да прослушаме материала и да си тръгнем. Добре, това беше болно. Даваме всичко, на което сме способни. За нас процесът е наистина лесен.

От другата страна - И отново за социалните медии – музикантите пристрастени ли са към тях?

A.J. Mills - Така смятам. За да съм честен, всеки е пристрастен към тях. Всеки в някаква степен е завладян от тях. Всичкият този стремеж към харесвания излиза извън контрол и се превръща в лудост и обсесия. Някои хора откачат и се паникьосват, ако получат само 100 харесвания на статуса, който са пуснали. Иначе с него са ангажирали 100 души, които се намират на 100 различни места по света. И са обсебени от тези харесвания. Пълна лудница. Но такъв е светът днес.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

A.J. Mills - Това е един от най-любимите ми филми. Човече... Не съм сигурен дали мога да отговаря на този въпрос. Имам толкова много подобни моменти. Не съм сигурен, че мога да отговаря.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент тогава?

A.J. Mills - Когато участвахме на фестивала „Alcatraz Open Air” в Белгия. Тогава след шоуто слязохме от сцената, веднага се натикахме в тур буса с много бира и на момента тръгнахме към фестивала „Bloodstock“. Когато стигнахме там, буквално се изсипахме от превозното средство, веднага се качихме на сцената, свирихме и направо убихме всички. Това беше истински рокендрол. Най-силното изпълнение, което в момента ми изникнва.

От другата страна - Кое е най-скучното клише в хеви метъла?

A.J. Mills - Рокендролът продължава да живее, но сексът и наркотиците вече не. В хеви метъла има много клишета. Но не виждам чак толкова скучни. Самите ние правим нашите неща и всичко се получава естествено. Наясно сме, че хеви метълът е в кръвта ни. А щом е така, правим нещата инстинктивно.

От другата страна - Имаш ли любима песен от „The Sinner Rides Again”?

A.J. Mills - Не бих могъл да избера една любима песен от него. Всички са страхотни. Ако посоча една, в следващия момент ще погледна друга, която също е брилянтна. Харесвам целия албум от началото до края. И не мога да избера само една любима песен. Знаеш ли, създаването на балансиран диск, е изкуство. Ние сме абсолютно благословени, че в групата имаме музикант като K.K. Downing, който е създал много класически хеви метъл албуми и е много наясно какво точно прави.

От другата страна - Кой е твоят най-любим албум без значение на групата?

A.J. Mills - Разказах ти историята за това, че видях JUDAS PRIEST в Бирмингам и това беше въобще първия ми посетен концерт. Албумът, който все още стои най-близо на сърцето ми, е „Jugulator“. Без значение за популярността на другите. Това беше албумът, който чух като тийнейджър. Той ме вкара с ритник в битието на хеви метъл музиката. Тогава истински се почувствах като част от хеви метъл армията. Видях JUDAS PRIEST и реших, че искам да правя точно като тях. Да бъда китарист. „Jugulator“ открадна сърцето ми. Той винаги ще има място в него. Той е моят първи избор от много велики албуми.