„Къде живее вятърът“ е сугестопедична книга, която стимулира децата да четат и учат с лекота, точно като на игра. Тя обогатява знанията им, провокира любопитството и въображението им, подобрява концентрацията им и улеснява възприемането и запаметяването..
След като имаше своята премиера в рамките на 30 часа в платформата за българско късометражно кино NO BLINK и множество прожекции на световни фестивали, една от които в селекцията на„Берлинале“, филмът на младия режисьор Димитрис Георгиев „ Заедно..
С шарени коси, цветни и широки дрехи, много и различни обеци, свободни да следват себе си, заредени с ентусиазъм и собствен ритъм, много от младите хора в края на 90-те години у нас изповядват философията на рейв културата. Днес идеологията им може да..
За да имаш очи за светлината, трябва първо да се научиш да виждаш в тъмното, прошепва брой 34 на списание „Нова асоциална поезия“. В него се говори открито за болките, травмите и тъгата, които пандемията оставя след себе си. Редакторите на..
Създаден във време на пандемия, моноспектакълът „Мъжка задушница“ постави началото на фестивалния си живот. След като беше представен на Лятната сцена в Созопол пред публиката на 37-ите Празници на изкуствата „Аполония“, спектакълът поема към Пловдив,..
„Нека след три минути просто продължим деня си малко по-усмихнати и по-спокойни“, приканва ни с новата си поетична книга Вангел Имреоров. „След три минути“ идва четири години след „Напускане на спомена“ и среща читателите с простотата на живота, в..
Избирам теб. Ти си Аз, а Аз съм Ти. Ще си приличаме в щастието и ще страдаме по своему извън него. Ще съм ти верен и винаги, винаги ще поставям теб преди мен, каза си човекът в огледалото и се усмихна. Навярно звучи егоистично, но когато осъзнато избереш..
Георги Господинов разказва за литературните истории от последния век, останали в сянка, в новата си книга „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони “. Тя имаше премиера в рамките на 37-ите Празници на изкуствата..
Между усмивката и сълзата е целият диапазон от човешки чувства. Този път, който извървява душата, тялото и мисълта на човек – да се засмее или да се разплаче – е вечен. Мария Касимова-Моасе живо се интересува от него и това може да се проследи..
Погледът, който дава снимката с дрон, може да бъде определен като нечовешки. Виждат се кадри, заснети от възможно най-високата точка, които дават усещането за падане стремглаво надолу, а обектите и сградите в тях говорят за мащабност. До голяма степен..