Великите европейци - Галилео Галилей

Човекът, който взе една стълба, разпъна я, подпря я на небето и каза на човечеството – хайде сега, нека всички се качим горе, този човек се казва Галилео Галилей. Роден е през ХVІ век в Пиза, Италия, още не е умрял и май никога няма да умре.

Бащата на модерната физика, бащата на модерната астрономия, бащата на модерната наука – как ли не го наричаме. Някои дори, с характерната за модерните времена безцеремонност, интимно му викат Гал Гал - уж за удобство, а всъщност - за да се доближат поне малко до него. Други опитват да омаловажат научния му и човешки път – сигурно защото съдбата иска никога да не забравяме, че сме прости човеци, които трудно се качват по истински стълби небесни. Трети го боготворят безкритично, като изобщо не се сещат, че всъщност човешката слабост е истинската мярка за човешката сила. Аз предпочитам да го разбера - доколкото мога, защото начинанието е невероятно трудно. И предпочитам да гледам небето заедно с него - така то по-добре се вижда.

Галилео Галилей постига много, не могат да се споменат тук всички, но и не това е целта. Целта е всъщност чрез него да разберем, че човек може. Не всичко. Не винаги. Не всеки човек. Но човекът, онзи големият, онзи, който олицетворява човечеството, онзи, гордият син и внук адамов – той може. С други думи, освен другото – Галилей е пример за можене. Този велик мъж цял живот не спира да мисли върху света, да чопли света, да го гледа, да го изследва, да експериментира с парченца от него, за да разбере цялото, а накрая угасва на 77 години, сляп и обвинен в ерес от любимата си църква, която още дълго не му прощава дързостта да вижда, способността да мисли и скромното желание да каже на другите какво точно е видял и премислил.


Галилео Галилей е роден през 1564 година, баща му е известен музикант, композитор и музикален теоретик, свири на лютня и предава на сина си няколко важни урока – учи го на здравословен скептицизъм към авторитетите, изгражда му усещането за мярка и ритъм, характерни за музиката, но и за вселената, създава му усет за връзката между музикална теория и музикална практика, усет, който Галилей трансформира в успешен брак между абстрактната математика и практическия експеримент. Но факт е, че първата житейска ориентация на научния гений Галилей е музиката, той е прекрасен свирач на лютня далеч преди да стане прекрасен наблюдател на небето. Галилей учи първо в католически манастир край Флоренция, където родителите му се местят. После баща му го изпраща в университета в Пиза да учи медицина. Там момчето изживява нещо като прозрение на живо, което променя живота му. 

Веднъж той вижда да се люлее заклатен от течението полиелей, връща се в къщи и започва да прави опити, свързани с природата на махалато. Това е някъде около сто години преди Хюйгенс да разкрие цялостната му природа. Така Галилей зарязва медицината и иска разрешение от баща си да започне да учи математика и природни науки. Първото му изобретение се нарича термоскоп – нещо като термометър. Покрай стремежа си за изобретяване обаче той прави нещо изключително умно – учи дизайн. Да, още през ХVІ век такава специалност има в университета в Пиза. 

Явно Галилео добре се справя с дизайна, защото по-късно дори преподава перспектива и светлосянка  в Академията по изкуствата във Флоренция. През 1589 година Галилео преподава математика в Пиза, а три години по-късно отива в университета в Падуа, където цели 18 години преподава геометрия, механика и астрономия. Някъде към края на века, при едно пътуване до Венеция, среща младата и прекрасна девойка Марина Галба. Въпреки, че самият Галилей е силно религиозен и църковен човек, той има с нея дълга връзка, в която се раждат три деца, но двамата с Марина никога не се женят. Двете дъщери на Галилео стават монахини, а едната от тях, Виргиния, която носи монашеското име Мария Селесте, не само остава негова любимка цял живот, но на стари години тя му е истинска човешка опора и безценен помощник в работата.

Галилео Галилей прави своите най-значими открития в последното десетилетие на ХVІ и първото десетилетие на ХVІІ век. Започва със съмнение в твърдението на безспорния авторитет – Аристотел, че тежките предмети падат по-бързо от леките. Да, така изглежда на нормалните хора, но тя и земята изглежда плоска, и слънцето се върти около земята…..Като се усъмнява, Галилей прави поредица от експерименти, с които, доста време преди Нютон, той се докасва сериозно до темата за гравитацията и доказва, че телата падат – или биха падали, при определени условия – с еднаква скорост, независимо от своята природа. Не вярвайте обаче в басните, че като експеримент Галилей пускал от наклонената кула в Пиза разни железни топки и птичи перца, за да сравнява времето им на падане. 

Всъщност той прави експериментите си в домашни условия, като пуска различни топки по наклонени повърхности, а така открива и закона за инерцията. Пак общоприето е схващането, че ако едно тяло се движи по някаква повърхност, то забавя движението си и в някакъв момент ще спре, ако няма външна сила, която да го движи. Галилей обаче открива, че ако възпиращите сили бъдат премахнати, то предметът ще се движи вечно. По-късно Нютон превръща това откритие в Първи закон за движението. Разбира се, най-големите открития на Галилео Галилей са свързани с астрономията. Някъде в началото на ХVІІ век научната общност е силно смутена първо, а после и силно разделена, по въпроса прав ли е Коперник, че не Слънцето се движи около Земята, а обратно – Земята около Слънцето. 

През 1604 година Галилей изразява мнение, че Коперник е прав, но не може да го докаже. Пет години по-късно той научава от очевидци, че на север, в Ниската земя, е измислено оптическо чудо, наречено телескоп. По беглото описание, което получава, сръчният дизайнер Галилей изработва своя собствена тръба, която му дава тройно увеличение на далечните предмети. Много бързо той я подобрява и постига 32-кратно увеличение, като само за година прави страхотни открития. Първо, гледа Луната и вижда, че тя не е идеално гладка, както се смята, а има планини, долини и всякакви неравности, също като Земята. 

После обръща телескопа към дълбоката Вселена и разбира, че Млечният път е огромно струпване на звезди, което подкрепя идеята на Джордано Бруно, че звездите са безброй. Въоръжен с телескопа, Галилей открива четирите луни на Юпитер, с което нанася огромен удар на геоцентризма, защото става ясно, че небесните тела по принцип са способни да обикалят не само около Земята. После той наблюдава движението на слънчевите петна, както и фазите на планетата Венера, които са много подобни на лунните. Това последното вече е солидно доказателство в подкрепа на теорията на Коперник, че земята и планетите всъщност се въртят около Слънцето.

Галилей бързо става прочут със своите изследвания, но светата църква, която обича да се придържа към авторитети, докато не се докаже солидно, че те водят към дъното, му забранява да подкрепя коперниковата теория. После, при новия папа, има един период на размразяване, в който Галилео издава най-прочутата си книга – „Диалог относно двете главни системи на света”. Въпреки че е благословена от цензурата, когато става обществен факт, църквата се стряска. През 1632 г. авторът е привлечен пред съда на Светата Инквизиция, но, вероятно не само поради авторитета му като учен, но и поради дебелите връзки, които има, не го пращат в затвора, а го поставят под домашен арест до края на живота му – първо в имението на приятеля му Пиколомини, архиепископ на Сиена, а после и в собствената му вила в Арсетри, близо до Флоренция. 

Забранени са всички книги на Галилео Галилей, включително такива, които той би могъл да напише в бъдеще, наредено му е да прочита по седем псалма веднъж седмично за следващите три години и също – да прочете декларация, с която да се откаже от заблудата си, наречена хелиоцентризъм. Не вярвайте на приказките, че пред съда Галилей проявява героизъм и, след като се отрича, все пак промърморва под носа си – и все пак, тя се върти. Нищо такова няма. Въпреки това обаче, въпреки всички други съмнителни или откровено нелицеприятни факти, които се знаят или предполагат за човека и учения Галилео Галилей, за човечеството той си остава символ на съпротивата срещу догматизма и на изследването в търсене на истината – колкото и относителна да е тя.


Още от категорията

"Добро утро, Ден" с проф. Милчо Василев

Тази седмица в рубриката „Добро утро, Ден!“ ни гостува проф. Милчо Василев, ректор на АМТИИ в Пловдив. Той сподели, че утрото е Божи дар и път към новия ден, обича кафето горчиво и вярва в съдбата. В Музикалното училище в Широка лъка  започва родопската приказка и срещата с Любовта! Обича историческите романи и пътешествията. Убеден е, че усмивката отваря..

публикувано на 28.06.19 в 16:04

"Добро утро, ден!" със Стефан Вълдобрев

Тази седмица мина по-полека със Стефан Вълдобрев в рубриката „Добро утро, ден“. За него можем да говорим много – певец, артист, композитор, филмов режисьор. Но може би най-важното е, че с лекота печели любовта на малки и големи. Със Стефан Вълдобрев и песента „По-полека“ успяхме да забавим утрото и да осмислим малките неща, които доволно..

публикувано на 20.06.19 в 15:12

"Добро утро, ден!" с Тома Спространов

Легендарният Тома Спространов гостува  в „Добро утро, ден!“.  От 54 години  до днес, той води предаването „Любопитно петолиние“ в Радио Пловдив и 40 години „Пулсиращи ноти“ по „Хоризонт“.  Първи в българския ефир пуска Битълс и  други култови  т.н. западни групи. Интервютата му с музиканти от българския и световен елит са неизброими.  Почетен..

публикувано на 14.06.19 в 11:47

"Добро утро, ден!" с археолога доц. Иван Джамбов

В „Добро утро, ден!“ през юни с предчувствие за лято, за едни може би ваканция, за други разкопки и проучвания - ви срещаме с археолога доц. Иван Джамбов . Той ни допусна до неговия свят, до музиката, която слуша, до късмета, който го спохожда с откритието на Аневско кале.  За археологията и страстта към изследване, наследена от баща му ст.н.с..

публикувано на 07.06.19 в 09:53

"Добро утро, Ден!" с издателя Стойо Вартоломеев

Тази седмица бяхме в градината, на бюрото, в колата и пред книгата заедно с издателя  Стойо Вартоломеев. Той твърди за себе си, че е разграфен човек. Но докато го слушате ще разберете колко пъстра и подвижна е мисълта му, колко са различни дните му – разделени между природата, честото пътуване и управлението на издателство „Хермес“. Ще разберете още..

публикувано на 23.05.19 в 11:50