Великите европейци - Джером Джером

Ако Вселената можеше да чете, тя непременно би искала да прочете книгите на Джером Джером, за да се докосне до истинските измерения на божествения хумор. 

От друга страна обаче – добре, че Вселената не може да чете, защото когато тя попадне на някой от множеството наистина смешни пасажи в неговите книги, ще вземе да се хили неистово, ще я заболят лицевите мускули, ще и текнат сълзите, ще започне да се тресе цялата и да се раздува вътрешно, докато накрая се пръсне от смях. 

Тогава всички ние пък  вероятно ще изпаднем в друга Вселена – много по-страшна не само защото е по-непозната, но и защото в нея със сигурност се въдят повече страховити чудовища, отколкото тук. Или повече хора без чувство за хумор, все едно. Нали вече си давате сметка докъде може да ни докара този мистър Джером, за когото ви говоря, този истински джентълмен, пълен с типичната британска невъзмутимост и склонност да оглежда нещата от всички страни, качества, на фона на които неистовото му чувство за хумор придобива наистина космически стойности.

Хю Лори чете „Трима души в една лодка”

Превод: „Бяхме четворица – Джордж, Уйлям Самуел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един друг – от здравно гледище, разбира се.”

Така започва знаменитата книга на Джером Джером „Трима души в една лодка /без, разбира се, до броим кучето/”. Тук я чухме в изпълнение на Хю Лори. А ако някой все още нея е прочел тази книга и се чуди – кучето е споменатия Монтморенси. Е, то не е сред окайващите се, само им прави компания. Но за сметка на това пък останалите трима се окайват и заради него. 

Например Харис казва, че изпитва от време на време такова силно виене на свят, та в подобни моменти просто не знае какво върши. Като чува това, Джордж, човек без въображение, казва, че той също изпитва толкова силно виене на свят, та чак не знае какво върши. Колкото да нашия автор, той пък има проблеми с черния дроб. Знае, че са точно с черния дроб, защото наскоро е прочел някакво упътване с подробно описание на всички признаци на чернодробен проблем. И, както следва да се очаква, открил е всички тези признаци у себе си. Оттук нататък цялата работа става все по-неистова, защото Джером Джером си спомня как един ден се рови в някаква книга в Британския музей и започва да открива у себе си симптомите на всички болести, за което чете. 

Изумен е от откритието си и продължава: „Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам това. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред — прегледах „аденопатия“ и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи подир кръгло две недели. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че — що се отнася до нея — аз бих могъл да живея още ред години. Имах и холера — със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двадесет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.” 

Първо липсата на това възпаление го отчайва, но после авторът решава да не бъде алчен за болести и отива при личния си лекар, който му написва рецепта, но аптекарят отказва да я изпълни, защото не държи такива неща на склад. А рецептата гласи: „1 фунт бифтек и 1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа. 1 разходка от 10 мили всяка сутрин. 1 легло точно в 11 часа всяка вечер. И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш!” Прекрасна рецепта, нали? Пък и точно грижата за здравето кара знаменитата троица, четворица, ако не забравяме и кучето, да тръгне с лодка по реката.

Кралските певци, Песен от викторианската епоха

През 1859 година, когато в едно малко градче в Централна Англия се ражда Джером Клапка Джером, страната преживява една от най-интересните епохи в своето развитие – това е времето на кралица Виктория, което обхваща по-голямата част от ХІХ век, цели 64 години. Време е на просперитет и слава за британската империя, време е на Индустриалната революция и развитие на средната класа, време е на мир и културни постижения. Неслучайно самият Джером Джером, въпреки че, общо взето, си остава един затворен в Англия англичанин, има истинско вселенско мислене. 

И това личи не само защото хуморът му е разбиран и оценяван навсякъде по света, а и от сериозните мисли в иначе безумно смешните му книги. Какво ще кажете например за проявата на вселенско съзнание като това: „Ние сме толкова свързани помежду си, че никой човек не може да се труди сам за себе си. Всеки удар, който той прави в собствената си страна, помага да бъде изваяна Вселената”. Това също е Джером Джером. И нищо, че книгата, в която се промъква тази мъдра мисъл, се казва „Празни мисли на един празен човек”. Не знам как успява да го направи – да те накара да се залееш от смях, а после изведнъж да изтърси нещо сериозно, дори понякога чак сантиментално. 

Вероятно заради това смесване, както и заради характера на неговия хумор, който са намирали за необичаен, критиците от времето на Джером не го възприемат като истински писател, въпреки невероятният му успех сред публиката по целия свят, донесъл му пари, слава и дълголетие. Защото успехът му е факт и до днес. Така или иначе обаче, ще ви кажа, че това е един от малкото случаи, когато аз лично намирам критиците за прави – строго погледнато, Джером Джером наистина не е голям писател. Не, той е просто велик, невероятен хуморист, който може да пише горе-долу. Но в случая и това е достатъчно.

Кралските певци, Начинът да се построи лодка

Тази песен от викторианската епоха, изпълнявана от една мъжка британска група за акапелно пеене, се казва „Начинът да се построи лодка”. Не знам дали тя има някакво пряко отношение към споменатата вече най-знаменита книга на Джером Джером, но при всички случаи ми се струва, че носи подобен дух. 

Може би именно тя е една от онези „смешни песнички”, които героят Харис изпълнява с такова трагично чувство, че всички се разплакват. Тази книга е пълна с различни истории, но и нейната собствена история е интересна. През 1888 година 29-годишният ерген Джером Джером се задомява, жени се за Джорджина Елизабет Хенриета Стенли Марис, неговата Ети за цял живот. За целта Ети се развежда с първия си мъж и 9 дни по-късно е сватбата с Джером. Сватбеното пътешествие двамата прекарват на модно за времето си място – Темза. Те плуват с лодка по реката, обикалят градчета, църкви и забележителности, преживяват редица провинциални приключения и това пътешествие стои в основата на описаното по-късно от Джером. 

Само че, като истински джентълмен, той не поставя съпругата си в смешните ситуации, които съпътстват сериозния пътепис, затова вкарва като герои двамата си най-близки приятели – реалните Джордж Уейнгрейв, описан като Джордж и Карл Хенцел – описан като Харис. На техен гръб, естествено, шегите са много по-удобни, а и смехът е много по-освободен и забавен, трябва да признаем. А книгата става толкова популярна, че само година след излизането и броят на лодките по река Темза, които предлагат туристическо пътуване, се увеличава с цели 50 процента и от 8, нараства на 12 хиляди. 

Музика от викторианската епоха

Трудно е да се каже откъде точно идва невъобразимото чувство за хумор на Джером Джером. Някои смятат, че то, заедно с неизтощимата му енергия, оптимизъм и любов към живота, идват от баща му, който е архитект, но неспокоен по дух и зарязва професията си, за да се посвети на различни занимания, от които има само финансови загуби и разправии с кредиторите, описани по-късно в автобиографичната книга на Джером „Моят живот и времена”.

Други смятат, че хуморът му идва от страстните му наблюдения на английския свят наоколо. Още от малък Джером не обича училището, но за сметка на това чете много и ходи по улиците, наблюдава хората и случките, чува и запомня езика и отношенията, включително твърде волните шеги и солените изрази на хората от подземния свят. Неслучайно Джером още от малък иска да стане политик или писател. 

Баща му умира, когато е на 12, на 14 той окончателно напуска училището, за да издържа себе си и семейството си, работи на различни места, включително като събирач на падналите край железопътните линии въглища. После започва да пише пиеси и постъпва в театрална трупа, а когато излизат първо неговите „Празни мисли…..”, а малко по-късно и „Трима души в една лодка”, славата и парите го застигат, за да не го напуснат никога повече. 

Джером Джером все пак реализира детската си мечта, като става професионален писател. През 1927 той получава инсулт и умира. Един журналист, който се среща с него скоро преди това, пише – „Джером Джером беше от онези хора, които животът не можа да ограби”.

Музика от векторианската епоха


Още от категорията

"Добро утро, ден!" с джаз певицата Мирослава Кацарова

Откривам хиляда причини да се радвам на деня и живота,  казва джаз певицата Мирослава Кацарова, която гостува в „Добро утро, ден!“.  Тя е завършила богословие  и за нея това е в хармония с джаза.  Всеки от многобройните и концерти е неповторим. Има три албума. Води две авторски радиопредавания за джаз. От пет години организира международния..

публикувано на 18.10.19 в 14:52

"Добро утро, Ден" с художника Румен Жеков

Тази седмица в рубриката "Добро утро, Ден" гостува художникът Румен Жеков. За него всяко утро е различно, но общото е грижата за котарака и задължението да бъде сресан. Обича да се мотае артистично, да пие кафе, да пуши цигари и да приготвя закуска. Иска да живее по-лежерно и да се наслаждава на всеки миг. Чуйте споделеното от него за плановете на..

публикувано на 11.10.19 в 11:57

Кръстю Кръстев в "Добро утро, ден!"

Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ни гостува Кръстю Кръстев, директор на Драматичен театър-Пловдив. Разбираемо – дните му са изпълнени с театрално изкуство, а сега надникваме в тях и неговото утро. Признава, че не разчита на алармата сутрин, но става рано и без часовник. Ежедневието на Кръстю Кръстев е динамично, често си казва..

публикувано на 04.10.19 в 12:23

"Добро утро, Ден" с Веселин Николов - Червения

Тази седмица посрещахме утрото в компанията на джазмузиканта и пловдивска легенда Веселин Николов  - Червения - носител на най-високото държавно отличие на Република България Орден „Стара планина“ – първа степен.  Възпитаникът на полската музикална джазова  школа е основател  на първата професионална джазова формация у нас в изгрева на 70-те..

обновено на 27.09.19 в 15:37

"Добро утро, Ден!" със Светлана Куюмджиева

Тази седмица споделихме утринните мисли на артистичния директор на фондация "Пловдив 2019" Светлана Куюмджиева. Говорихме за рамките, в които ежедневието  вкарва и границите, които не се преминават, за винаги включените телефони и за Пловдив като столица на културата  - с гранците, които не прескача, с уюта и агресията, която понягога проявявява...

публикувано на 20.09.19 в 11:28